Решение № 2147 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2010 г.

Решение № 2147 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Пенка Трифонова Христова от гр. Русе, против Решение № 288/8.03.2010 г. постановено по а. д. № 8518/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Христова против Заповеди № ЗЦУ-1199/19.11.2009 г. и № 785/19.11.2009 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП).

Недоволна от решението, Христова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли отмяната му и решаване на спора по същество, с отмяна на първоначално обжалваните актове на директора на НАП.

Ответната страна - изпълнителният директор на НАП, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Предмет на жалбата на Христова се явяват правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се развива от касаторката в насока, че АССГ не е съобразил направеното от нея възражение за липса на доказателства за легитимност на Дисциплинарния съвет на НАП (ДС). Той е неоснователен. За първи път такъв довод се прави в писменото "Становище" на Христова, постъпило в АССГ на 15.02.2010 г. (т. е. след даване ход на делото по същество на 8.02.2010 г.) и приложено на л. 159 от делото. Въпреки твърдението в Становището, че такова възражение е направено и в първоначалната жалба (л. 161, последен абзац), там такова липсва. ВАС съобрази и обстоятелството, че в приложената на л. 51 от делото Заповед № ЗЦУ-1009/9.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП за образуване на дисциплинарно дело против Христова, е цитирана Заповед № ЗЦУ-652/30.06.2009 г. с която е назначен ДС. Заповед № ЗЦУ-1009/09.10.2009 г. е представена по делото с писмо на НАП, постъпило в съда на 23.12.2009 г. Съдържанието `и не е оспорено от Христова. Като официален документ, по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тя съставлява доказателство за извършените от изпълнителния директор на НАП действия в кръга на службата му, в случая - назначаване на ДС със Заповед № ЗЦУ-652/30.06.2009 г. Така впрочем е възприета тя и от процесуалния представител на Христова, който в съдебното заседание на 8.02.2010 г. по делото е изразил становище за липса на други доказателствени искания.

Доводът за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяването на решението се излага от Христова в насока, че липсват вътрешноведомствени актове, чрез които да и се вменява задължение "да направи предложение пред началник Сектор "Координация" за стартиране на процес "Текущо осигуряване на качеството чрез преглед на действията". Той също е неоснователен. Въпреки липсата на формулирано именно с цитираните думи нейно задължение, безспорно е, че с длъжностната характеристика, на касаторката като началник Отдел "Контрол", са вменени задължения, които изискват предприемане на адекватни действия за контрол и подобряване качеството на работата на подчинените и служители. Относимите от тях към извършеното дисциплинарно нарушение са подробно описани в обжалваното решение. Съобразени обстоятелствата, посочени в обжалваните заповед и решение на АССГ е видно, че за Христова, в качеството `и на началник Отдел "Контрол" е било ясно, че описаните случаи са рискови и изискват по-голямо внимание от страна на данъчните служители. Липсата на дълготрайни материални активи, недекларирани наличности, липса на наети работници, ползването на един и същ доставчик, както и обстоятелството, че претендираният за връщане данък добавена стойност (ДДС) е много малко под размера, определен със Заповед № 133-20166/28.04.2009 г. на директора на ТД на НАП Русе, задължаваща органите да извършат задълбочен предварителен контрол, дават основание да се приеме, че по отношение на тези дружества е следвало да се действа с особено внимание. Такова не е оказано, поради което обосновано поведението й е квалифицирано като дисциплинарно нарушение.

Неоснователен е и доводът, че като началник Отдел "Контрол", Христова няма никакво отношение към определянето на екипите, извършващи проверка по исканията за възстановяване на ДДС. Актовете и за двете дружества са съставени от едни и същи лица (гл. инспектор З. Буюклиев и инспектор Н. Минчева). Формално те са определени от началникът на Сектор "Ревизии и проверки" - 3, Сабина Минковска. Това обстоятелство обаче не освобождава Христова от задължението `и да упражнява цялостен контрол върху дейността на подчинените си. Въпреки характера на утвърдената от изпълнителния директор на НАП "Стратегия за превенция и противодействие на корупцията" на общ и ръководен документ, той безспорно се отнася за всички служители на НАП и особено за тези от тях, които изпълняват ръководни функции. В Раздел II, т. 1.2 от Стратегията изрично е посочена като инициатива, водеща до намаляване на корупционния риск "Мобилност и ротация на служителите в особено чувствителните към корепционен натиск дейности". Обяснението, че началникът на Отдел "Контрол" е непричастен към определянето на екипите от подчинените му сектори "Ревизии и проверки", за извършване на конкретни проверки, е в несъответствие със служебното му положение и не отговаря на задълженията съгласно длъжностната му характеристика.

Доводът, че задължението на Христова като началник на Отдел "Контрол" "...да следи за точното прилагане на утвърдените процедури" не включва в себе си задължение "...за контрол на извършените проверки и ревизии..." изразява силно ограничено и много формално тълкуване на задълженията и като ръководен служител. Само чрез контрол върху конкретните проверки и ревизии, извършвани от подчинените и служители, касаторката може да реализира задължението си да следи за точното прилагане на процедурите.

Доводът за неучастие на касаторката в действията по извършване на автоматизирана оценка на риска за двете търговски дружества, претендирали възстановяване на ДДС е неоснователен. Твърди се, че по това време Христова, съгласно Заповед № ЗЦУ-580/10.06.2009 г. на главния секретар на НАП, е била в командировка за провеждане на работна среща в Учебен център на НАП Боровец. Не е съобразено обаче обстоятелството, че въпросните Карти за автоматична оценка на риска на ЗЛ, декларирало ДДС... (л. 90 и л. 107), са съставени на 12.06.2009 г., когато Христова е била на работа. Твърдението в писмените обяснения на Христова вх. № 93-00-1591/08.10.2009 г. (л. 53) е, че на 18.06.2009 г. тя е проверила тези карти, поискала е допълнителна информация и подчинената `и Лилия Боянова Димитрова ги е допълнила с указание за извършване на насрещна проверка. Твърдение за разпределяне от Христова на работни карти на датата 16.06.2009 г. в обжалваната Заповед № ЗЦУ-1179/19.11.2009 г. няма.

Неоснователен е и последният довод на касаторката - за липса на причинна връзка между вмененото и нарушение и настъпилите неблагоприятни последици за фиска. Задълженията на Христова не са за пряко, физическо извършване на определена дейност, а за ръководство и контрол върху служебните действия на подчинените и служители, непосредствени извършители на ревизии и проверки. Възлагането на отговорност само и единствено върху тях, би обезсмислило института на ръководство и контрол, каквито Христова е длъжна да осъществи съгласно длъжностната си характеристика.

При служебната проверка на обжалваното решение ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. Материалният закон е правилно приложен.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение