Решение № 12272 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 103/2016 г.

Решение № 12272 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 103/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИАГРУП" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Българска авиация" № 55, представлявано от управителя И. Г. К., подадена чрез пълномощника адвокат В. И., против решение № 532 от 25.11.2015 г., постановено по административно дело № 480 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против Предписание с изх. № 172947/28.05.2015 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Л., на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ (Кодекса на труда). Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата са наведени доводи, че: съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и физическото лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско; допуснато е процесуално нарушение, като по делото не е конституиран като ответник органът, който е издал обжалвания акт - главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда", а директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - Л.; недопустимо е в съдебното производство гласни доказателства да бъдат събирани за установяване на факти чрез разпита на административния орган, издал оспорения акт; касае се за гражданскоправен договор между страните, а не за отношения, вменяващи непременно сключване на трудов договор. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е Предписание с изх. № 172947/28.05.2015 г., издадено от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л. на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което на работодателя "ВИАГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П. е предписано да предложи сключване на трудов договор на работника А. Е. М. за извършване на работа като пътен работник. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между предприятието и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че сключеният между страните договор носи белезите на трудов предвид уговорките между страните относно условията на труд, заплащането, поетия от предприятието икономически риск от работата и осъществявания от него контрол. Индиректно е определено и място на работа - обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г., община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39", където именно работникът е полагал труд по полагането на тротоарни плочки и бордюри при извършване на проверката на 14.05.2015 г. Уговорено е престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции срещу ежемесечно възнаграждение с постоянен размер, а не постигане на определен резултат и заплащане на реално изработеното. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното предписание, като убедително са опровергани релевираните доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Оспореното предписание е издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Л. в кръга на компетенциите му чл. 405а, ал. 4 от КТ. По силата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда и другите нормативни актове. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция "Инспекция по труда", която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Поради това издадените от контролните органи актове са обжалваеми по административен ред не пред ръководителя на съответната дирекция, а пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган по отношение на дирекцията. По тези съображения в наложилата се съдебна практика е прието, че като ответник в съдебните производства следва да се конституира и призовава съответната дирекция "Инспекция по труда". При липса на процесуални пречки първоинстанционният административен съд е допуснал гласни доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Както свидетелските показания на съставителя на протокола, така и тези на лицето, за което се отнася даденото предписание, са били подложени на преценка съобразно правилото на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Необорени са констатациите на контролния орган, изложени в протокол за оглед изх. № 11-С-03-68/14.05.2015 г., за организиран от фирмата производствен процес за ремонт на тротоари на конкретен обект с участието на 15 работници. Представената декларация от жалбоподателя по делото, с която лицето А. Е. М. е декларирал, че не желае да сключи трудов договор, е неотносима към законосъобразността на даденото предписание и не налага извод, че такова не е следвало да бъде дадено. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 (от същия кодекс), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Въз основа на постановлението по ал. 1 от чл. 405а на КТ, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание по ал. 4 на същия чл. на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор и ако такъв не бъде сключен, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден. В настоящият случай се оспорва даденото предписание за сключване на трудов договор, като е приложено постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Това постановление е предпоставка за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ и не подлежи на самостоятелно обжалване извън хипотезата на ал. 2. Предвид изложеното в преценката за законосъобразност пред съда на издаденото предписание се преценяват всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ и налице ли са предпоставките за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. О. по граждански договор предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Установено е по безспорен начин, че работникът предоставя работната си сила, а представеният граждански договор не отразява действителното отношение между него и работодателя, поради което съдът правилно е извел извод за съществуването на трудово правоотношение, до какъвто извод е достигнал и административният орган, издал атакуваното предписание. С оглед гореизложеното, тезата на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното предписание, не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,