Решение № 111 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 742/2009 г.

Решение № 111 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 742/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1404/2009 г. на РС - Добрич. Предлага се отмяна на постановената по него присъда от 17.09.2009 г. в частта, в която на осъдения М. К. е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание на 18.02.2010 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденото лице се явява лично и със служебен защитник, който пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор и моли то да бъде оставено без уважение. Предлагат се доводи, сочещи че М. К. не е "рецидивист" по смисъла на § 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, което мотивира липса на предпоставки за ревизия на съдебния акт, чрез извънредния способ за контрол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 8/17.09.2009 г. по НОХД № 1404/09 г., Добричкият районен съд е признал подсъдимият М. Й. К. за виновен в извършено на 19.11.2008 г., в с. П. дол, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и при условията на чл. 54 от същия закон го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. С визирания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 НК първостепенният съд е постановил отделно изпълнение на индивидуализираната с присъда по НОХД № 227/08 г. на РС-Добрич наказателна санкция - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определил общ първоначален режим на наложеното наказание, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Първоинстанционната присъда не е била предмет на въззивна и касационна проверка и за нея са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Атакуваният с искането на Главния прокурор съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Присъдата на Добрички районен съд, в частта очертаваща начина на изпълнение на лимитираните санкционни последици за извършеното престъпление по чл. 195 НК индицира на несъблюдаване разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на цитираните правни норми съдържат задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, извън обсега на визираните в чл. 59, ал. 1 от закона хипотези, и на рецидивистите по § 3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Конкретиката по настоящото дело, сочеща че с атакувания съдебен акт М. К. не е осъден за първи път на лишаване от свобода за умишлено престъпление, формира заключение за необходимост от прилагане на очертаните правила. В контекста на изложеното релевираните от защитата в хода на съдебните прения възражения за липса на престъпни прояви на М. К., обосноваващи "рецидив" съгласно предявените в § 3 изисквания /за ефективно изтърпяване на наложените с две или повече осъждания наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА или за санкциониране на посегателство, представляващо опасен рецидив/ са ирелевантни и същите не предпоставят удовлетворяване на заявените в тази насока претенции. Допуснатото нарушение на материалния закон аргументира основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1404/2009 г., отмяна на постановената от Добрички РС присъда, в частта, с която на М. К. е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При последното в пределите на очертаната от процесуалния закон компетентност на решаващия орган да се приложат стриктно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, обезпечаващи точното изпълнение на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение