Решение № 11405 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2019 г.

Решение № 11405 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев чрез процесуалния му представител – адв. Данев против решение № 2361/04.12.2018 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2269/2018 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Г. Георгиев, против Областна дирекция на МВР-Велико Търново, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени от Г. Георгиев имуществени вреди вследствие от отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008 г., издадено от Началника на РПУ – Горна Оряховица към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск и се присъди законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендират се и разноските, направени от ищеца, и за двете съдебни инстанции. Касационните основания, сочени в жалбата са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът чрез своя пълномощник сочи подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, както в касационната жалба, така и в молба, подписана с електронен подпис и изпратена по делото на 28.05.2019 година. Ответникът – Областната дирекция на МВР-Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че касаторът не е доказал настъпването на вреди, както и наличието на незаконосъобразно наказателно постановление, с което не е установено наличието на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която постановеното решение е неблагоприятно и е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, с който се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева ведно със законната лихва върху него, считано от предявяване на исковата молба, причинени от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 920/2008 г. от 20.03.2008 г. на началника на РПУ – Горна Оряховица към ОД на МВР-В. Търново, представляващи заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 741/2016 година. За установено от фактическа страна, съдът е приел, че при обжалването му, НП е било отменено с влязло в сила решение № 424/19.10.2016 г. на Великотърновския районен съд по НАХД № 741/16 г. и административно - наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, за която съдът следял служебно. Въз основа на договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съдът е установил, че при обжалването на НП, жалбоподателят е представляван от адвокат, за което е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правни изводи: приел е, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразен акт, в случая НП. За да формира този извод, съдът е взел предвид обстоятелството, че макар и да е отменено, причината за това е не незаконосъобразността на НП, а на субсидиарното прилагане на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, водещи до погасяване на административнонаказателната отговорност на Георгиев за нарушенията, за които е санкциониран. Съдът е приел, че при липсата на съдебно установена незаконосъобразност на наказателното постановление, а в хипотезата на отменено НП поради изтичане след издаването му на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че в този смисъл е и трайната съдебна практика по чл. 2 ЗОДОВ, според която в хипотезата на прекратени наказателни производства, поради изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно – незаконност на действията на държавните органи, т. е., прекратяването на наказателното производство, поради изтекла в хода на наказателния процес давност, не може да бъде материалноправно основание и да легитимира привличането към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че след като виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, тъй като законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: Не може да бъде споделено становището на административния съд, мотивирало го да отхвърли предявения иск. На първо място следва да се посочи, че с тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСС на ВАС и ГК на ВКС се прие, че: " Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. (...) Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. " С разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, законодателят е допуснал да се претендират вреди и от образувано наказателно производство, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Тоест, в основата на посочените хипотези са факти от обективната и правна действителност, които не са свързани с поведението на лицето. В конкретния случай, районният съд пред който е обжалвано НП е установил, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателното преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 година, постановено от ОСС от НК на ВКС и ОСС от втора колегия на ВАС се прие, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. За да постановят този резултат, съдиите посочват в мотивите към постановлението, че предвид липсата на разпоредба в ЗАНН, уреждаща абсолютната давност и наличието на препращаща норма на чл. 11 ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, на която се е позовал районният съд, за да отмени НП и прекрати административнонаказателното производство гласи: "Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член." Предвид правна уредба, посочена по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предпоследната хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3, а именно - образувано наказателно производство, след като наказателното преследване е погасено по давност, е приложима и за административнонаказателното производство и административното наказване, което се реализира с правораздавателен акт, какъвто е НП. Следователно, обратно на приетото от административния съд, гражданите, чиито наказателни постановления са отменени поради изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване, имат право на обезщетение за вреди, стига да бъдат доказани всички предпоставки за уважаването на иска. В конкретния случай е налице отменено по съдебен ред НП. Установено е, че в хода на съдебното производство, образувано по жалбата срещу НП, жалбоподателят е защитаван от адвокат по силата договор за правна защита и съдействие от 12.10.2016 г., серия Б № 00056086, за която услуга е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лева. С тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По тези съображения, предявеният иск се явава основателен и следва да бъде уважен в пълен размер като се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от предяваването на исковата молба до окончателното му изплащане. Като е стигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на спора от настоящата инстанция с резултата, посочен по-горе. С оглед изхода на спора, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на деловодните разноски по настоящия спор, които за двете съдебни инстанции са в общ размер на 523 лева и които следва да му се приведат по сметката, посочена в исковата молба. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, чл. 236, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение