Решение № 5210 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13208/2020 г.

Решение № 5210 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13208/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т. от гр. Н., подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1399/26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 803/2020 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-16-704 от 03.04.2020 година на кмета на община Поморие, издадена на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Постройка с идентификатор 57491.501.302. 3 по КККР на гр. П.", с административен адрес: гр. П., [адрес]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закони, както и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът – кмета на община Поморие оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановено в границите на компетентност на кмета на община Поморие, съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставеният по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 7/27.02.2020 г., в който е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и проекти и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с които е установен строеж, извършен без строителни книжа. Актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя и е получен от него на 12.03.2020 г. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е едноетажна постройка, означена като МС, с идентификатор 75491.501.302. 3 по КККР на гр. П., ситуирана в западната част на УПИ III, между основната сграда "Семеен хотел с ресторант" и имотната граница с УПИ IV по плана на гр. П.. Постройката е със стоманобетонна носеща конструкция и стени от газобетонни блокчета "Итонг", покривът е двускатен, покрит с керемиди и е с приблизителни размери 4. 25 м. /4. 88 м., а височината приблизително 2. 50 м. Постройката се намира съответно на 7, 07 м. от дъното на имота и на 8, 56 м. от лицето към една от улиците, но е залепена за западната граница, която разделя УПИ III, в което е изграден процесният строеж и семейния хотел от УПИ IV, т. е. спрямо тази граница отсъства каквото и да е отстояние. Построена е през 2005 г. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. В съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Наредената за премахване постройка е изградена през 2005 г., поради и което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. От събраните по делото доказателства се установява, че процесната постройка е изградена съответно на 7, 07 м. от дъното на имота и на 8, 56 м. от лицето към една от улиците, но е залепена за западната граница, която разделя УПИ III, в което е изграден процесният строеж и семейния хотел от УПИ IV, т. е. става въпрос за нарушение изразяващо се в неспазени отстояния на констатираното строителство от съседния имот. По изложените фактически констатации, постройката е изградена и в нарушение на сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. При това положение, нито една от хипотезите на сочените разпоредби уреждащи търпимостта на незаконните строежи не би могла да намери приложение независимо от годината на изграждане. Възраженията относно изтекла давност на изпълнителното основание са относими към изпълнителния процес и не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес, който има за предмет осъществяването на контрол за законосъобразност по отношение на издадената заповед за премахване на незаконен строеж. С оглед изложеното и като взе предвид, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци, настоящият съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,