Решение № 5475 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2011 г.

Решение № 5475 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Желев срещу решение № 15649 от 20 декември 2010 г., постановено по адм. д. № 13509/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Комисията за борба с корупцията, конфликтна интереси и парламентарна етика при 41-то Народно събрание не е изложила становището си по подадената касационна жалба. Педставителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликтна интереси и парламентарна етика при 41-то Народно събрание за допуснато от Николай Желев административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ (сега ЗПУКИ). Съдът е приел, че посоченото от Комисията административно нарушение е извършено от Желев, поради което е наложил на последния административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението е правилно. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства е установено, че Николай Желев е лице, заемащо публична длъжност - чл. на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, и като такъв не е подал декларация по чл. 12 от ЗПУКИ в законоустановения срок. С това Желев е осъществил състава на административното нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ, поради което правилно първоинстанционният съд му е наложил предвидената в тази разпоредба глоба в минимален размер. Неоснователно е възражението на касатора, направено в представените по делото писмени бележки относно това, че в нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН съдът му е наложил наказание за деяние, което вече не е административно нарушение. Действително, с изменение на чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ, влязло в сила преди постановяване на обжалваното съдебно решение е изменен срока за подаване на декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ, който срок е 30-дневен. По делото е установено, че въпросната декларация е подадена в този срок. Това обаче е без значение в случая, тъй като на Желев е наложено административно наказание глоба за това, че не е подал в законоустановения срок декларации по чл. 12, т. 1 и т. 2 от ЗПУКИ. Цитираното по-горе изменение на закона, на което се позовава касатора, касае само изменение на срока за подаване на декларация чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗПУКИ декларацията по чл. 12, т. 1 следва да бъде подадена в 7-дневен срок от избирането или назначаването на лицето, заемащо публична длъжност. В тази си част законът не е бил изменен, а това значи, че административното нарушение е било осъществено. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е изложил мотиви във връзка с възражението на Желев относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Това възражение е било обсъдено от тричленния състав при постановяване на обжалваното решение. В тази връзка съдът е изложил кратни, но убедителни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни оплаквания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,