Решение № 8903 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 756/2015 г.
ВАСVI отделение22.07.2015 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2652 от 4.12.2014 г. по адм. д. № 812/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 10 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Гълъбина Стоянова Мирчева от с. Поповица, Пловдивска област против решение № 347 от 26.07.2011 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4403034794/ПР-672 от 9.03.2011 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. ОСЪЖДА Гълъбина Стоянова Мирчева от с. Поповица, Пловдивска област, ул. "27", № 9, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8903 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 756/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, срещу решение № 2652 от 4.12.2014 г. по адм. д. № 812/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 10 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на подадената жалба и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответницата - Гълъбина Стоянова Мирчева, от с. Поповица, Пловдивска област, чрез пълномощника си адвокат Василева, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 22.05.2015 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 2652 от 4.12.2014 г. по адм. д. № 812/2014 г., Административен съд - гр. Пловдив, 10 състав, е отменил решение № 347 от 26.07.2011 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4403034794/ПР-672 от 9.03.2011 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив. Върнал е преписката на пенсионния орган за ново произнасяне. Спорни въпроси по първоначалното дело са били относно продължителността и категорията на труда на Мирчева, положен във Фуражен завод - с. Поповица, в периода 4.04.1973 г. -29.07.1980 г., на длъжност "дозировчик". Съдът е приел, че Мирчева е изпълнявала трудова функция на минералчик на комбинирани фуражи, поради което попада в записа на т. 66 "и" ПКТП (отм.) и за цитирания период следва да й бъде призната втора категория труд, което рефлектира върху правото й на пенсия. В трудовата книжка на кандидатстващата за пенсия е записана длъжност "дозировчик" във Фуражен завод - с. Поповица, отрасъл "Селско стопанство", без предложение за категория на труда. Видно от разчетно-платежните ведомости за периода 1.07.1973 г. - 29.07.1980 г. Мирчева фигурира с длъжностите "дозировчик" и "дозатор". Такива длъжности в разпоредбата на т. 66 "и" ПКТП (отм.) няма. В нея преференциалните условия за пенсиониране при втора категория се отнасят до длъжностите "минералчик" и "клеткоразбивач" от производството на комбинирани фуражи. Вещото лице инж. Ваня Генчева Русева заявява, че има съответствие в трудовите функции на длъжностите "дозировчик на минерали" и "минералчик" в производството на фуражи. Но по делото няма доказателства, че трудовите функции на Мирчева са включвали дозиране на минерали. В съдебното заседание, състояло се на 30.09.2014 г. същият експерт заявява, че има разлика между длъжностите "дозировчик на фуражни суровини" и "дозировчик на минерали". Първата включва дозирането на фуражните суровини, а втората - друг етап от балансираната рецепта, а именно дозиране на минерали, премикси. Те са минерални добавки, аминокиселини, креда, калциев фосфат, премикс, ензими и др. подобни. При дозировчиците на минерали дейността е по-трудна, защото тези суровини създават запрашаемост, както и поради ниската механизация на производствения процес. По делото липсва длъжностна характеристика на длъжността "дозировчик", а в трудовата книжка и във ведомостите длъжността не е посочена като "минералчик". При така наличните данни по делото, изводът не съда, че Мирчева е изпълнявала трудова функция на минералчик на комбинирани фуражи, поради което попада в записа на т. 66 "и" ПКТП (отм.)., не кореспондира с доказателствата по делото и с нормата на т. 66 "и" ПКТП (отм.). Не е налице и хипотезата на т. 52а1 ПКТП (отм.), която се отнася до дозировачи на компоненти при производството на премикси и микроелементи, каквато дейност не е извършвана във Фуражен завод с. Поповица, което се установява от техническата експертиза. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че за периода 4.04.1973 г. - 30.06.1973 г. жалбоподателката по първоначалното дело не фигурира в изплащателните ведомости. По делото липсват доказателства, от които да бъде установен по-продължителен осигурителен стаж във Фирма "Комплект", от признатия от пенсионния орган. При наличен осигурителен стаж от 11 години и 23 дни от трета категория, Мирчева не е отговаряла на изискванията на чл. 68, ал. 4 КСО във връзка с § 9, ал. 3 ПЗР на КСО (ред. до 31.12.2010 г.) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което е получила законосъобразен отказ. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е разяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените в тези мотиви съображения подадената жалба следва да отхвърлена, тъй като е неоснователна. Предвид изхода на спора пред тази инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,