Решение № 2580 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г.

Решение № 2580 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП моли да бъде отменено решение № 328/26.07.2019 г. по адм. д. № 312/2019 г. на АС – Велико Търново, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10438/7.05.2019 г. като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да се приеме, че е прекомерно. Ответникът по касационната жалба СД "Копеста-5-Герджиков, Герджикова и с-ие" по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10438/7.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – къща за гости "Варуша", намираща се в гр. Велико Търново, ул. Въстаническа, № 7 за срок от 10 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 и ал. 3 и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че е извършена проверка в обекта от органите по приходите, направена е контролна покупка на стойност 30 лв, за която не е издадена фискална касова бележка от работещия в обекта фискален касов апарат. При проверката е установена фискална касова наличност с 85 лв по-малко от фактическата касова наличност, представен е протокол за проверката. Съдът е приел, че след като не е съставен акт за установяване на административно нарушение, представените доказателства не установяват констатираното нарушение по ЗАНН, поради което заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Според съда определеният срок от 10 дни на мярката не съответства на оборота на обекта и е несъразмерен. Приел е също, че издаването на заповедта преди издаване на наказателно постановление за нарушението лишава нарушителят от правата по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, поради което противоречи на целта на закона. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка, установена с приложеният протокол за проверка от 3.05.2019 г., но неправилно е преценил доказателствената стойност на протокола, подписан без възражения от домакина на обекта Ц. Герджиков. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Протоколът е официален документ и установява извършено нарушение на чл. 118 от ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка за доставка на стойност 30 лв. Съгласно чл. 193 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. Според чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Цитираните норми изискват да бъде съставен акт за административно нарушение след съставянето на протокола за извършената проверка, какъвто не е приложен по делото. Касаторът в жалбата поддържа, че е съставен акт за административно нарушение, но такъв не е представен и в касационното производство. Предвид чл. 193, ал. 1 от ЗДДС изводът на съда, че нарушението при липса на акт за установяването му, не е установено по предвидения в закона ред е правилен. Неправилни са останалите изводи на съда за несъразмерност на мярката по продължителност, за изискване в закона за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка след издаване на наказателно постановление за нарушението. В чл. 186, ал. 1 от ЗАНН е предвидено прилагане на принудителните административни мерки независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От цитираната норма следва, че процедурата по налагане на принудителните административни мерки е самостоятелна от процедурата по налагане на административно наказание по ЗАНН, за нейното провеждане няма изискване да е наложено административно наказание за нарушението предвид изразът "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Погрешен е и изводът за несъобразяване на заповедта с целта на закона, изведен от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в текста възможност за прекратяване на наложената принудителна административна мярка не поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането й, а се отнася до изпълнението на мярката. Налагането на мярка предвидена в закона при установено нарушение е съобразено с целта на мярката по чл. 22 от ЗАНН. Обсъдените погрешни изводи на съда не променят правилният краен извод на съда за незаконосъобразно издаване на заповедта без да е съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗАНН. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски в размер 360 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,