Решение № 15758 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2013 г.

Решение № 15758 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Русе против решение № 48 от 14.12.2012 г. по адм. дело № 292/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена заповед № з-3647/22.08.2012 г. на същия административен орган, с която на Румен Райков Бонев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално - да се постанови друг акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания, данните по делото и служебно провери валидността, допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е постановено в противоречие с материалния закон. Изводът на тричленния състав за отмяна на оспорената заповед е направен след правилна преценка, че административният акт е постановен от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената форма, но при незаконосъобразно заключение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящия състав. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОД на МВР - Русе и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № з - 685/23.02.2012 г.). Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), а резултатите са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (в случая материалите от проведеното дисциплинарно производство са представени на дисциплинарно наказващия орган в началото на м. август 2012 г.) и не по- късно две години от извършването му. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата има за цел да даде възможност на служителя да изрази личната си позиция във връзка с обстоятелствата, за които се ангажира дисциплинарната му отговорност и да представи доказателства в своя защита, като същевременно задължава дисциплинарно наказващият орган да приеме и оцени тези обяснения освен, ако същите не са дадени по зависещи от държавния служител причини. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след като служителят е поканен да даде писмени обяснения (2 бр. покани за представяне на такива) и след като такива не са представени в посочените за това срокове (2 бр. протоколи). В поканите са описани конкретно действията на служителя и нарушените норми, за които по-късно същият е санкциониран и му е предоставена възможност да изрази своето отношение и да ангажира доказателства, което обаче не е направено. Ето защо доводите на ответника по касационната жалба, че е бил заблуден относно характера на извършеното нарушение са неоснователни. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. В съответствие с цитираните разпоредби нарушението е установено след анализ и преценка на всички събрани доказателства и отчитане на релевантните обстоятелства. Взети са предвид представените копия от ежедневна ведомост, план - разстановка и наряда за м. септември, които установяват времето, през което наказаният полицай Румен Бонев и полицай Пламен Иванов са били на смяна и местата, на които са извършвали проверки на 23.09.2011 г. Обсъдени са представените материали от образуваното досъдебно наказателно производство против Бонев и конкретно показанията на свидетел с тайна самоличност, обективирани в протокол от 25.10.2011 г., установяващи, че на 23.09.2011 г. свидетелят е спрян от двамата полицаи и в присъствието на Бонев, след разговор с Пламен Иванов, дава на последния 20 евро, за да не го санкционира за нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДП). Изложеното от свидетеля, заедно обстоятелството, че при проведеното разпознаване двамата полицейски служители са идентифицирани от него, като екипът осъществил проверката на посочената дата, а Бонев е посочен като лицето, присъствало при разговора, при който Иванов е приел паричната сума (2 бр. протоколи от 25.10.2011 г.), налагат извода, че извършеното от служителя е установено и са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Доводите, че дисциплинарното нарушение не може да бъде установено само с доказателствата, събрани в хода на неприключилото досъдебно производство, не се споделят от настоящия състав. В случая допуснатите от служителя нарушения не се установяват само и единствено от тези доказателства, а от съвкупната преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени такива, които установят смените, състава на наряда и мястото на проверките от служители на сектор "Пътна полиция" от 07.00 часа до 19.00 часа на 23.09.2011 г. Освен това обсъждането и приобщаването на събраните в хода на наказателното производство доказателства не е в противоречие с действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони (чл. 39, ал. 2 от АПК). Анализът разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) доказателства. В случая представените с дисциплинарната преписка протоколи от разпит на свидетел с тайна самоличност и протоколи за разпознаване са редовно събрани по предвидения в НПК процесуален ред, поради което не съществува законова пречка същите да установят релевантни за административното производство факти и обстоятелства. Нормата на чл. 124 от НПК, според която обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетел с тайна самоличност, в случая не може да се приложи. Текстът е специален, следва да се тълкува стеснително и се отнася за наказателното производство, което с оглед изключително сериозното засягане на правата на обвиняемия се подчинява на различни принципи, предвидени като гаранция за провеждането на обективен процес при условията на състезателност. Освен това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление, още повече, че в случая Бонев е санкциониран за нарушение на морално-етични норми, а не за дейния, квалифицирани като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). В този смисъл доводите на ответника по касационната жалба, че дисциплинарното наказание е наложено само на основание образуваното наказателно производство, по което не са събрани безспорни доказателства, установяващи извършено от Бонев престъпление, не са неоснователни. В случая образуваното против служителя наказателно производство, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а само подкрепят изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. По тези съображения настоящата инстанция, приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна, а заключението на административния съд в обратния смисъл е в противоречие със закона. Изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание също е в противоречие с нормативната уредба. Служителят е санкциониран за нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В случая настоящата инстанция приема, че материалноправните предпоставки, предвидени в посочените разпоредби, са осъществени. Според разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая е установено, че на 23.09.2011 г. около 14.00 часа на изхода от гр. Русе в посока гр. Разград, полицай Бонев, държавен служител кат. Е, младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Русе, спира за проверка лек автомобил, управляван от румънски гражданин за извършено нарушение по ЗДП. В хода на проверката служителят присъства на разговор, при който колегата му полицай Пламен Иванов приема от водача на лекия автомобил сумата 20 евро, за да не го санкционира по установения в закона ред. При тези данни следва да се приеме, че са нарушени изискванията на раздел III от типовата длъжностна характеристика, задължаващи служителя да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред, да изготвя документи, свързани с административно - наказателната дейност и да участва в борбата с престъпността и охраната на обществения ред. В случая допуснатите нарушения, извършени в служебното качество, дават възможност на патрулиращия с Бонев полицай да получи парична сума. Поради това правилно от страна на административния орган е преценено, че служителят е използвал служебното си положение за облага на трето лице - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Това нарушение е достатъчно основание за санкциониране на служителя по предвидения за това ред. Описаното поведение на служителя следва да се квалифицира и като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая извършеното от полицейския служител е в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12, т. 31, т. 50 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, да допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, а ако е станал свидетел на неетично поведение от страна на друг служител, да докладва на ръководителя си. В случая действията на жалбоподателя не са насочени към осъществяване на полицейските задължения и функции, а към злоупотреба с предоставените правомощия и осигуряване на възможност на други полицейски служители да реализират допълнителни доходи. Извършеното е неприемливо и от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от служител в Министерството на вътрешните работи, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Това, както и обстоятелството, че поведението на служителя е станало обществено достояние несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на Бонев да се квалифицират и като тежко нарушение на служебната дисциплина и по смисъла на чл. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, обосноваващо самостоятелно налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Това налага извода, че оспорената заповед е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя с предвиденото в закона наказание. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд - Русе постановява решение, което е в противоречие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че оспореният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на Административен съд - Русе е постановено в противоречие със събраните доказателства. Изводът за нарушения на административнопроизводствените правила е направен, без да се вземе предвид, че събраните в хода на наказателното производство доказателства се подкрепят от ангажираните и представени с административната преписка писмени такива, установяващи състава на наряда и мястото на извършване на проверките. Заключението на съдебния състав за отсъствие на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта е в противоречие с представените доказателства, събрани, както в хода на наказателното производство, така и в хода на дисциплинарната проверка, установяващи извършеното от служителя нарушение на служебните задължения и използването на служебното положение за реализиране на облага за трето лице. Поради това необосновано е преценено, че от страна на полицейския служител не са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващи налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание и заповедта следва да бъде отменена. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав приема за неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, като са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи, но при неправилна интерпретация на доказателствата, довела до противоречие на съдебния акт с материалния закон. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Бонев против заповедта на директора на ОД на МВР - Русе да бъде отхвърлена. Както вече се посочи оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касационната жалба следва да заплати на ОД на МВР - Русе сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,