Решение № 5837 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Иванова, против решение 3113/10.05.2024 г. по адм. дело 9995/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Излага доводи за недопустимост и неправилност на оспорваното решение, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ник Фуд БГ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Зарева, представя становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и поради това счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. След като взе предвид доводите на страните и прецени приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество същата е и основателна. Производството пред ДФЗ Земеделие е започнало по повод подадено искане от Ник Фуд БГ ЕООД с вх. 02-2600/4319 от 24.08.2023 г., за произнасяне по заявление с ИД 22/04/2/0/00139 от 16.12.2015 г. (заявлението). След като административният орган е бездействал и не се е произнесъл изрично по това искане, първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба с вх. 35093/04.10.2023 г. от Ник Фуд БГ ЕООД, с която жалбоподателят е посочил, че оспорва мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по повод заявлението. Същият е извел правото си на жалба, като е посочил, че административният орган не се е съобразил с влязло в сила решение 4863 от 21.07.2021 г., постановено по адм.д. 10221/2020 г. по описа на АССГ, с което е била отменена Заповед 03-РД/2851 от 14.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , обективираща изричен отказ от 14.09.2020 г. по същото заявление. След влизането в сила на решението преписката е била върната на органа без срок за изпълнение на указанията, изложени в него. Предвид тези твърдения на жалбоподателя и установените факти, първоинстанционния съд е приел, че подадената до него жалба е допустима и може да бъде разгледана по същество, като е постановил решение, с което е отменил твърдения от жалбоподателя мълчалив отказ. Решението е недопустимо. Наличното бездействие на административен орган по повод дадени указания на съд с влязло в сила съдебно решение, по силата на които за същия се поражда задължение да се произнесе изрично по направено искане от гражданин или организация не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Институтът на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК намира приложение единствено при първоначално отправено искане за издаване на административен акт, когато органът не се е произнесъл в предвидения за това срок. Напротив в процесния случай, защитата срещу бездействието на административния орган може да бъде реализирана само по реда на чл. 289 и сл. АПК в хода на образувано изпълнително производство и/или по реда на чл. 306 вр. с чл. 304 АПК чрез налагане на глоба на виновното или виновните за това длъжностни лица. Доколкото това е така, неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал бездействието на органа като мълчалив отказ. Поради тази причина, първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу акт, който не е годен за обжалване.Това обстоятелство представлява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на съдебния процес и същият е следвало да бъде прекратен на основание чл. 159, т. 1 АПК. Доколкото първоинстанционният съд е сторил обратното, като се произнесъл по съществото на жалбата, с която е сезиран, постановявайки решение, последното следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК. С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени на касатора на основание чл. 228 вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, изразяващи се в заплатено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя за всяка инстанция в размер на 100 лева или в общ размер на 200 лева за двете инстанции, съобразно предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение