Решение № 4963 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2020 г.

Решение № 4963 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Махи" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Борисова № 91, чрез адв. В. М., против Решение № 28/10.09.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 363/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 153-ФК/29.06.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на дружеството принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Русе, бул. Петко Д. Петков № 5 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за обусловеност на производството по издаване на заповед за налагане на ПАМ от производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството по ЗАНН за същото нарушение, като застъпва тезата, че едва при приключване на производството по ЗАНН може да е налице установеност на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 153-ФК/29.06.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Русе, бул. Петко Д. Петков № 5, стопанисван от "Махи" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.06.2020 г. в 16: 43 ч. е извършена проверка от контролни органи от отдел "Оперативни дейности" – Варна към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в посочения търговски обект. Преди легитимация на проверяващите е извършена контролна покупка на стойност 1 лев, заплатени в брой, като за плащането в брой не била издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка № 0388670/24.06.2020 г., подписан без възражения, в който е отразена и разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 4, 69 лв. След което е издадена процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 153-ФК/29.06.2020 г. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. По отношение на продължителността на срок на наложената ПАМ, съдът е посочил, че същият е надлежно мотивиран от създадената организация в обекта за укриване на приходи, за която свидетелства установената касова разлика, както и от неговото местоположение, които обстоятелства способстват за по-голям размер на укритите приходи и съответно – увреждането на фиска. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (в релевантната редакция към датата на издаването на процесната заповед) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издадено за установеното нарушение наказателно постановление. Това е видно буквално от самия текст на закона, който предвижда, че налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,