Решение № 3886 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2012 г.

Решение № 3886 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дуин Гариб Мохамед, гражданин на Ирак срещу решение № 5247 от 05.10.2012 г. по адм. дело № 6178/2012 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 372 от 28.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касатора поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и иска решението да се отмени. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ е взел становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на чужденеца, срещу решение № 372 от 28.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че чужденеца е иракски гражданин, роден на 20.02.1984 г. в Ирак, с. Севсеран, кюрд по народност, по вероизповедание мюсюлманин сунит, неженен. Административното производство е започнало по заявление с вх. № 90 от 17.01.2012 г. за предоставяне на статут до ДАБ. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Обосновано съдът е приел е, че липсват законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. В рамките на проведените интервюта на търсещия закрила е предоставена възможност да посочи и обоснове причините, поради които е напуснал страната, от която произхожда и нежеланието му да се завърне в нея. Видно от изложеното от чужденеца по време на интервютата, той е напуснал Ирак легално, с паспорт от гр. Сюлейманая до Турция - гр. Истамбул, като не е имал проблеми с официалните иракски власти. Мотивирал е страхът си от преследване в Ирак с членството на брат му Диар в партия "Демократично спасение на Кюрдистан", която била либерална партия и не се харесвала на радикалните ислямисти. Самият той не е членувал в политически партии. Правният извод на първоинстанционният съд, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут също се обосновават от доказателствата по делото. Не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Чужденецът не е посочил факти, от които да е видно, че животът му е бил поставен в опасност. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Съдът е направил извод, че степента на вътрешния въоръжен конфликт в Ирак не достига толкова високо ниво, че съществуват основания да се смята, че цивилно лице върнато страната, поради самия факт на присъствие на територията на тази държава се излага на реална опасност. За да направи този извод, съдът се е позовал на факта, че на 29.03.2012 г. срещата на Арабската лига се е състояла в столицата на Ирак - гр. Багдад. Това бележи завръщането на Ирак на регионална сцена след 20-годишно отсъствие. Икономически страната е започнала да се стабилизира и през март износът на петрол от Ирак е достигнал най-високото си равнище от 1989 г. насам, по данни на иракското Министерство на петрола. Износът на петрол формира 90% от приходите в бюджета и формира 2/3 от брутния вътрешен продукт. Предвид изложеното, съдът е приел, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административния съд - София - град е правилно. Съответни на установените факти са и направените правни изводи. Съдът правилно е приел, че бежанската история на касатора не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Данните по делото налагат извод, че лицето няма причини да не живее в Ирак. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Не се установява, чужденеца да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иракския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите на касатора, че решението не е съобразено с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, защото за да се приложи тя е необходимо компетентния национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на заплаха. Видно от приложената справка № 651 от 06.02.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, настоящия случай не попада в посочената хипотеза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,