Решение № 9509 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2016 г.

Решение № 9509 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"-МВР, чрез процесуален представител-Н. Ц. -старши юрисконсулт, против решение № 6873 от 08.11.2016 г. по адм. дело № 7914/2016 г. на Административен съд С.-град. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. О. И. М. Иванов, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 5785з-933/07.06.2016 г. на Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР, с която на старши инспектор И. М. И.- началник група "Курортен комплекс "Тилия"-В. в "Почивно дело" към отдел "Почивно дело и обществено хранене" при дирекция УССД-МВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР -"неизпълнение на заповед", чл. вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилата и във връзка с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Решението на Административен съд С.-град е правилно като краен резултат. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с материалния закон, но по различни от изложените от съда съображения. В процесния случай служителят е наказан за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на заповед, и чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Вътрешните правила за поддържане профила на купувача и редът, по който се извършва изпращането на документи в регистъра на обществените поръчки и публикуването им в профила на купувача от ДУССД-МВР/Правилата/, утвърдени със Заповед № 5785з-517/16.04.2015 г. на ВПД директор на ДУССД-МВР. Наказващият орган е приел, че неизпълнението на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и 3 от Правилата, е извършено от служителят системно, по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатациите на първоинстанционния съд и изводите базирани на тях, а именно, че след като нормативно установеното задължение на възложителя на обществени поръчки по чл. 22б, ал. 2, т. 14 и ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) е отпаднало съгласно чл. 42 от ЗОП/ДВ, бр. 13, 2016 г./; явява се отпаднала и санкционната норма по ЗОП за непубликуване и непубликуване в срок в профила на купувача на информацията по чл. 22б, ал. 2, т. 14 и ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) - поради което не е налице задължение по чл. 20 от Правилата, основано на действаща правна норма по отношение на наказаното лице, предвид редакцията на чл. 42 от ЗОП /ДВ, бр. 13/2016 г./ към 07.06.2016 г., и правилно е прието от АССГ, че не следва да се възприема за осъществен от И. И. състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на И. М. И. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 750 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2018 г. с адвокат Р. Д.. Соченият размер с оглед естеството на спора и осъществената по него правна защита-изготвен писмен отговор и процесуално представителство в съдебно заседание- не е прекомерно завишен, което да обуславя намаляването му каквото е искането на процесуалния представител на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение