Решение № 1499 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2013 г.

Решение № 1499 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение без номер от 03.07.2013 г., постановено по адм. д. № 955/08 г. Софийски градски, административно отделение, 3-в състав, е отменил поради изтекла абсолютна погасителна давност данъчно-ревизионен акт № 519/14.11.2002 г., издаден от данъчен инспектор в ДП - Надежда при ТДД - София, потвърден с решение № 911/17.05.2003 г. на директора на РДД - гр. София, в частта, в която са определени задължения по ЗДДС на ЕТ "Дием - 56 - Димчо Павлов", представляван от Димчо Йорданов Павлов, починал на 26.08.2005 г. и на осн. чл. 120 от ГПК (отм.) заместен от наследниците си по закон Антонио Димчов Павлов и Даяна Димчова Павлова, като непълнолетни действащи със съгласието на своята майка и законен представител Емилия Александрова Юркова, за данъчни периоди м. 12/2001 г. и м. 03/2002 г., издадени от ЕТ "Стойко Бекяров - Беласица" и "Транс Трейдинг 2001" - ЕООД и е осъдил директора на Д "ОУИ" - гр. София да заплати на Антонио Димчов Павлов и Даяна Димчова Павлова, като непълнолетни действащи със съгласието на своята майка и законен представител Емилия Александрова Юркова разноски по делото в размер на 2 168,75 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на управител на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Антонио Димчов Павлов и Даяна Димчова Павлова, като непълнолетни, действащи със съгласието на своята майка и законен представител Емилия Александрова Юркова, чрез своя процесуален представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Софийски градски съд отменил поради изтекла абсолютна погасителна давност данъчно-ревизионен акт № 519/14.11.2002 г., издаден от данъчен инспектор в ДП - Надежда при ТДД - София, потвърден с решение № 911/17.05.2003 г. на директора на РДД - гр. София, в частта, в която са определени задължения по ЗДДС на ЕТ "Дием - 56 - Димчо Павлов", представляван от Димчо Йорданов Павлов, починал на 26.08.2005 г. и на осн. чл. 120 от ГПК (отм.) заместен от наследниците си по закон Антонио Димчов Павлов и Даяна Димчова Павлова, като непълнолетни действащи със съгласието на своята майка и законен представител Емилия Александрова Юркова, за данъчни периоди м. 12/2001 г. и м. 03/2002 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 27 273,20 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Стойко Бекяров - Беласица" и "Транс Трейдинг 2001" - ЕООД. Преди да се занимае с въпроса за материалната законосъобразност на оспорения ДРА съдът е счел за необходимо да се занимае с въпроса за направеното възражение от наследниците на задълженото лице за изтекла 10-годишна абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК, съответно чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Изложени са мотиви, че данъчните задължения стават изискуеми от момента на настъпване на падежа за заплащането им, а не от момента на установяването им с ревизионен акт, като конкретните задължения по ЗДДС на едноличния търговец са възникнали към м. 12/2001 и 03/2002 г. Посочено е, че към тоя момент са в сила разпоредбите на ДПК (отм.), като чл. 140 от същия определя т. н. "Абсолютна давност", според която с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на чл. 152 и 153, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. На база на това е прието, че считано от 01.01.2003 г. е започнала да тече 10-годишната абсолютна погасителна давност, като същата е изтекла към датата на приключване на устните състезания - 11.04.2013 г., поради което направеното възражение от наследниците на задълженото лице е основателно и следва да бъде уважено, като издаденият ДРА бъде отменен поради изтекла погасителна давност. Независимо от това съдът е разгледал спора и по същество, като мотивите му в тази насока са изложени на стр. 7 и сл. от решението, л. 123 и сл. от делото. Направен е краен извод, че фактическите констатации на ДРА относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Стойко Бекяров - Беласица" и "Транс Трейдинг 2001" - ЕООД, са верни и тяхната истинност не е оборена в хода на съдебното производство, но поради изложеното по-горе относно изтекла абсолютна погасителна давност ДРА следва да бъде отменен. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че градският съд правилно е приел, че фактическите констатации на ДРА не са оборени в хода на съдебното производство, но неправилно е уважил възражението на жалбоподателите за изтекла абсолютна погасителна давност и е отменил ДРА на това основание. Посочва се, че разпоредбите на чл. 140 от ДПК /отм./, съответно чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК визират правото на събиране на публични задължения, поради което същите са неприложими в производството по оспорване на данъчно-ревизионен акт, каквото е настоящето производство. Направените оплаквания са неоснователни. Даденото тълкуване на нормите на института на погасителната давност в данъчното производството и приложението на същия от страна на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и в съответствие с установената съдебна практика. Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на данъчно-ревизионния акт по съдебен ред. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. С данъчно-ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания и следователно недължими суми. Изтеклата погасителна давност погасява дълга и възможността той да бъде събран принудително. Давността е срок или период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако кредиторът бездейства, правото му да иска принудително изпълнение се погасява. Установените с влязъл в сила данъчно-ревизионен акт задължения подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 110, ал. 1 от ДПК (отм.), съответно чл. 127, ал. 1 от ДОПК., освен ако изпълнението е спряно по реда на съответния кодекс. В чл. 222 от ДОПК, съответно чл. 185 от ДПК (отм.) изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение по аргумент от чл. 225 от ДОПК, съответно чл. 187 от ДПК (отм.). Единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено, е отмяната на данъчно-ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че изтичането на абсолютната погасителна давност не е основание за отмяна на обжалвания ДРА поради спецификата на института на погасителната давност, при който изтичането на нормативно установения срок не погасява самото субективно право и възможността за установяването му с ревизионен акт. Тези доводи са в противоречие с разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), респ. - чл. 168, т. 3 от ДОПК, които изрично сочат погасяването по давност като начин на погасяване на публичното вземане. Приложението на визираните норми не се дерогира от разпоредбите на чл. 143 от ДПК (отм.), респ. - чл. 174 от ДОПК, които регламентират единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици. Времето на разглеждане на делото при съдебно обжалване на данъчно-ревизионния акт не е предвидено по законов път като период от време, който следва да бъде изваден от рамките на 10-годишния период на абсолютната давност, поради което възраженията, че делото е гледана седем години на първа инстанция, са неотносими към спора. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответницата не са направили разноски в настоящето производство и не претендират такава, поради което не следва да им бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,