Решение № 15802 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2018 г.

Решение № 15802 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Стара Загора (уточнение на касационния жалбоподател след разпореждане за без движение от 13.03.2018 г. на съда, администрирал касационната жалба) срещу решение № 26/31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 618/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, с което по жалба на Г. П. от [населено място] е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001442/11.11.2017 г. "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил "Рено Меган" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 11.11.2017 г." на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая са налице и двете предпоставки по чл. 171, т. 2а ЗДвП – водачът управлява собствено моторно превозно средство и не притежава свидетелство за управление. Според касационния жалбоподател след като водачът на моторното превозно средство към момента на проверката не е притежавал свидетелство за правоуправление, което е било с изтекъл срок, то това е равнозначно на липса на документ въобще. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Г. П. като неоснователна и недоказана. Ответникът по касационната жалба Г. П. от [населено място], редовно призована не се е явила, не е представлявана от пълномощник и не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и решението като постановено в противоречие с материалния закон да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената на Г. П. принудителна административна мярка (ПАМ) ""прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил "Рено Меган" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 11.11.2017 г. " на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като независимо, че свидетелство за управление на моторно-превозно средство (МПС) е изтекло на 25.09.2017 г., към датата на проверката 11.11.2017 г. водачът не е бил лишен от право да управлява МПС. Обжалваното решение е неправилно постановено. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията, в сила от 26.09.2017 г. (ДВ. бр. 77/26.09.2017 г.) е регламентирано, че принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил, който като водач не притежава свидетелство за управление. Следва в тази връзка да се приеме, че свидетелство с изтекъл срок на годност се приравнява на липса на такова и затова са незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя като собственик на автомобила, е постановена в нарушение на приложимия материален закон - ЗДвП. В решения по адм. дела № 337/2014 г. и № 3037/21014 г. на ВАС изрично се приема, че съгласно § 35, т. 3 и предвид легалната дефиниция в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт – правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство В тази връзка законодателят в § 1, т. 2, б. "з" ЗБЛД изрично сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. В този смисъл правилно в касационната жалба се поддържа, че без правно значение е правоспособността на водача, след като не притежава свидетелство за управление на МПС. Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената съдебна практика, отговаряща и на законовите изисквания за притежаване на свидетелство за управление на МПС и липсата на такова, независимо от причината, не може да доведе до отмяна на наложената заповед за ПАМ на посоченото в нея основание по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Като е постановил обратното, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон и същото подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Г. П. срещу заповед № 17-1228-001442/11.11.2017 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение