Решение № 4347 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Благоевград, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Ханджийска, срещу Решение 1115/16.06.2023 г., постановено по адм. дело 1138/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена издадената от него Заповед за налагане на санкции РД-25-880/07.12.2022 г. на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - МБАЛ Пулс АД, чрез пълномощник адв. Щерева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, по съображения изложени в депозирания отговор, поради което иска оставянето му в сила с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-880/07.12.2022 г., издадена от директора на РЗОК Благоевград, с която на основание чл. 76, ал. 3 ЗЗО и чл. 432, ал. 2 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г. на МБАЛ Пулс АД, за установени две идентични нарушения на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 28, ал. 1, чл. 288 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. са наложени две санкции финансова неустойка, всяка в размер на 200.00 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК Благоевград и МБАЛ Пулс АД, представлявано от управителя д-р Л. Илковски е сключен договор 010633/26.02.2020 г. за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, по силата на който изпълнителят МБАЛ Пулс АД се е задължил да оказва на здравно-осигурените лица медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 17 Клинични пътеки от НРД за МД 2020-2022 г. Със Заповед РД-24-987/04.10.2022 г., директорът на РЗОК Благоевград е разпоредил пълна проверка за изпълнение на условията на сключения Договор 010633/26.02.2020 г. Резултатите са обективирани в Протокол РД-24-987-1/07.10.2022 г., изготвен от определеното с горната заповед длъжностно лице д-р Л. Донев контрольор в отдел ДИОКМДПА, като са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в НРД за МД 2020-2022 г. не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация, изрично посочени в КП 165 Диагностични процедури и консервативно лечение на токсо инфекциозен и анемичен синдром от акушеро гинекологичен произход, съдържаща се в Приложение 17а към НРД за МД 2020-2022 г. Протоколът е връчен на прокуриста на лечебното заведение на 10.10.2022 г., който в срока по чл. 74, ал. 4 от КСО е депозирал в РЗОК Благоевград възражение по повод извършената проверка, с което са оспорени изцяло констатациите на длъжностното лице. Възражението е разгледано на заседание на арбитражна комисия в състав, определен със Заповед РД-18-71/19.10.202 г. на директора на РЗОК Благоевград, част от която са лекари от квотата на РК на БЛС Благоевград, лекари от квотата на РЗОК Благоевград, вкл. лица без медицинско образование. От Протокол 23/15.11.2022 г. е видно, че арбитражната комисия, поради паритет на гласовете, не приема единодушно решение. С оглед на горното и на основание чл. 76, ал. 3 ЗЗО, действащ в условията на оперативна самостоятелност, директорът на РЗОК - Благоевград издава процесната Заповед за налагане на санкции РД-25-880/07.12.2022 г. За да уважи жалбата на лечебното заведение първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО директора на РЗОК Благоевград, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. При анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не е спазен реда за сформиране на арбитражната комисия по чл. 75, ал. 3 и чл. 425, ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022г., поради включване в състава й на лице, което не притежава медицинско образование С. Илиев, респ. последният няма необходимата професионална компетентност да проверява медицинска документация и да прави изводи по отношение на проведеното медицинско болнично лечение. На следващо място е посочено, че след като арбитражната комисия не е достигнала до решение по възраженията на лечебното заведение по процесните два случая, то административният орган е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинската помощ е допуснал нарушения на задълженията си. Вместо това директорът на РЗОК Благоевград се е задоволил да преповтори становището на членовете на арбитражната комисия, гласували за потвърждаване на санкциите, което обуславя нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради неизлагане от административния орган на ясни мотиви. В допълнение съдът изтъква, че заповедта, с която е сформирана арбитражната комисия, не е връчена на МБАЛ "Пулс" АД. Соченото е възприето като нарушение на правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ, защото е бил в невъзможност да го упражни на основание чл. 428, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. и да поиска отвод на член от комисията, сформирана в противоречие с цитираната правна норма. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Обосновано, на база събраните доказателства, в оспореното решение е прието, че на основание чл. 75, ал. 1 ЗЗО, в случаите когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 с.з., управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаването на писменото становище по чл. 74, ал. 1 ЗЗО изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗО арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, а според ал. 3 на същия член в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. Това правило е доразвито в чл. 425, ал. 5 НРД за МД за 2020-2022г., според който директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че в състава на арбитражната комисия е включено лице, което не притежава медицинско образование С. Илиев от квотата на РЗОК Благоевград, който е икономист. В случая, С. Илиев не само е участвал в работата на арбитражната комисия, но е и гласувал в подкрепа на констатациите за допуснати от лечебното заведение нарушения. Видно от показанията, дадени от С. Илиев при разпита му в с.з. от 30.05.2023г., той посочва, че не е в неговата компетенция да коментира резултати и интерпретации на изследвания, нито може да вземе отношение по медицинската част, тъй като не е лекар. Свидетелят С. Илиев обяснява, че неговият мотив да потвърди констатациите на длъжностните лица е фактът, че при проверката не е открит фиш от лабораторни изследвания, които според него се изискват от алгоритъма на клиничната пътека, без да е обсъден въпроса дали такъв е изискуем или не. Нарушени са изискванията за числен състав на комисията. Съгласно чл.425, ал.5 и ал.6, във връзка с чл.426, ал.2 и ал.3 НРД 2020-2022 г. в състава на всяка арбитражна комисия следва да бъдат включени, по 3-ма представители на РЗОК и 3-ма представители на РК на БЛС, като от всяка от квотите се определят и по трима резервни членове, т.е всяка една комисия има шестима редовни и шестима резервни членове. В настоящия случай, видно от заповедта за определяне състава на арбитражната комисия (Заповед РД-18-71/19.10.2022г.), д-р Б. Терзийски от квотата на РК на БЛС е определен и като редовен, и като резервен член на комисията. Нито от самата заповед, нито от протокола от заседанието на комисията, не става ясно в какво качество участва д-р Б. Терзийски в нея, като редовен или резервен член. Директорът на РЗОК Благоевград не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗЗО и чл. 425, ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., от което следва, че решението на комисията е постановено от некомпетентен състав. Касае се до нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. Законодателят не е провел разграничение в зависимост от това дали органът действа в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, когато арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 или при оперативна самостоятелност, в случаите по чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, когато в случай, че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. И в двете хипотези разглеждането на спора от надлежно сформирана арбитражна комисия съставлява съществен елемент от производството по оспорване констатациите на контролните органи. Допуснатите нарушения са довели до преодоляване на произнасянето на арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции, чието участие в тези производства е от важно значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка на неговата законосъобразност в съдебната фаза. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел нарушението за съществено. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Решение 11851 от 1.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 2183/2023 г., VI о. Необосновани са доводите в касационната жалба относно преценката на съда във връзка с участието на лечебното заведение в арбитражното производство. Не са представени доказателства за връчване на заповедта за сформиране на Арбитражната комисия на МБАЛ Пулс АД, което е довело до нарушаване и ограничаване на правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ, тъй като за лечебното заведение е преградена възможността да упражни правото си по чл. 428, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. да иска отвод на член на арбитражната комисия, в случай че са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, във връзка с възприетото от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на основание чл.76, ал.3 ЗЗО. Арбитражната комисия не е достигнала до единодушно решение по разглежданите случаи на вменени нарушения поради паритет на гласовете за и против. Следователно, по силата на чл. 76, ал.3 ЗЗО и чл. 432, ал.4, вр. ал.3 НРД за МД 2020 - 2023 г. е следвало да бъде издадена мотивирана заповед, в която да се обсъдят направените в хода на административното производство възражения, което в случая не е сторено от административния орган. Видно от оспорваната заповед директорът на РЗОК възприема изцяло мотивите на членовете на комисията, гласували в подкрепа на твърдените нарушения и цитира същите абсолютно дословно в издадената заповед, без да обсъжда възражението подадено от лечебното заведение и мотивите на тези членове от комисията, отхвърлили констатациите от проверката. Цитираната разпоредба на чл. 76, ал.3 ЗЗО кореспондира с правилото на чл. 35 АПК, което предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 ЗЗО. Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като издадена при липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение 9954/21.07.2020 г. по адм. д. 4567/2020 г., VІ отд.; Решение 3592/14.04.2022 г. по адм. д. 10917/2021 г., VІ отд., Решение 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. 11161/2022 г., VI о. и др. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните в тази насока доказателства МБАЛ Пулс АД е заплатило 1 200.00 (хиляда и двеста) лева за възнаграждение на упълномощения от дружеството да го представлява пред касационна инстанция адвокат, която сума РЗОК - Благоевград следва да бъде осъдена да му заплати . Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,