Решение № 6595 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2010 г.

Решение № 6595 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иво Велков Иванов, чрез адв. Слав Стайков, срещу решение от 17.05.2010 г. по адм. дело № 2110/2008 г. на Софийския градски съд, административно отделени, трети "Б" състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Иво Велков Иванов срещу ДРА № 9/15.04.2005 г. на ТДД - София, потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) от Регионален данъчен директор - гр. София, в частта му относно определените на Иво Велков Иванов данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. и 2003 г. и лихвите върху тях. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" към ЦУ на НАП, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения ДРА са спазени изискванията на чл. 18, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), съгласно която при констатиране, че имуществото на данъчно - задълженото лице, по цени на придобиване, надхвърля размера на декларираните доходи за предходни данъчни години, данъчният орган има право да коригира данъчната основа и да определи данъка, като прилага съответно разпоредбите на чл. 109 ДПК. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 109, ал. 1, т. 1 ДПК - жалбоподателят не е подал данъчна декларация по ЗОДФЛ за 2000 г. и 2003 г., а при определяне на данъчната основа данъчният орган е взел предвид посочените в закона обстоятелства по чл. 109, ал. 2, т. 1 - 16 ДПК - анализирал е доходите на жалбоподателя от трудови правоотношения, обичайни разходи, платени данъци, движение и остатъци по банковите сметки на лицето и др. Относно неуведомяването на жалбоподателя по реда на чл. 109, ал. 6 ДПК за определянето на данъчната основа по реда на чл. 109 ДПК, съдът е приел, че това процесуално нарушение не може да се приеме за съществено и то няма решаващо значение, тъй като в хода на ревизията от жалбоподателя са изисквани доказателства и писмени обяснения, той многократно се е ползвал от възможността да депозира такива и е излагал своето становище по предмета на ревизията. Прието е, че дори от данъчните органи да са допуснати нарушения на процесуалните правила, то съдът следва да се произнесе по същество относно дължимостта на данъчните задължения, съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ДПК, като е посочено, че в този смисъл е съдебната практика на ВАС. По същество на правния спор, съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя за произхода на средства в размер на 14 000 щ. долара - спестени трудови възнаграждения за периода април 1991 г. до април 1998 г., са недоказани. Съдът е приел, че при съпоставка на доходите от трудови правоотношения за посочения период (съобразно вписванията в трудовата книжка, удостоверенията от НОИ и от съответните работодатели за периода), с данните на НСИ за средномесечния разход на лицата за 1993 г. - 1997 г., твърденията на жалбоподателя за спестени суми в левовата равностойност на 17 000 щ. долара, са недоказани, с оглед невъзможността за реализиране на такива спестявания. За ирелевантни са приети обясненията на лицето, че тези спестявания е държал много години при себе си, ползвайки ги периодично, като през 1998 г. е внесъл по своя валутна сметка 14 000 щ. долара, впоследствие ги е изтеглил и прочие. Относно произхода на парични средства в размер на 9 500 щ. долара, преведени по сметка на жалбоподателя, съдът е приел за недоказани твърденията на последния, че те са му предоставени от друго лице - Александър Николов Цветков, в изпълнение на договор за "временно съхранение на парични суми". Съдът е приел, че единствените данни за съществуване на правоотношение между жалбоподателя и това лице, е представена нотариално заверена декларация от последното за предаване на тази сума за "временно съхранение". Съдът не е кредитирал тази декларация, приемайки, че същата не е датирана от нейния автор, а единствената му достоверна дата е тази на нотариалната заверка - 16.06.2005 г., следователно този документ е съставен след връчване на спорния ДРА на жалбоподателя (03.06.2005 г.) и е създаден за целите на обжалването, а не за установяване на сделката между страните при нейното сключване и за документиране на предадената сума. Постановеното решениe, в обжалваната му част е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато при издаване на оспорения ДРА съществено нарушение на административно-производствените правила - неуведомяване на данъчния субект по реда на чл. 109, ал. 6 ДПК (отм.) за това, че данъчната основа ще му бъде определена по реда на този член. Както правилно е приел първоинстанционният съд, допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените такива, ограничаващи правото на защита на данъчния субект и обуславящи нищожност на ДРА. Както в хода на административното, така и в хода на съдебното обжалване, ревизираният субект е имал възможност да ангажира доказателства за опровергаване констатациите в ДРА. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.), съдът решава делото по същество, следователно независимо от допуснати в хода на ревизията процедурни нарушения, стига те да не са опорочили издадения ДРА до степен на нищожност, съдът следва да се произнесе по съществото на правния спор относно дължимостта, основанието и размера на данъчните задължения. Както вече се посочи, в хода на административното и съдебното обжалване, данъчният субект многократно е имал възможността да ангажира доказателства по премета на ревизията и да обори констатациите в ДРА. Относно твърденията в касационната жалба за събрани в хода на ревизията безспорни доказателства за реализирани от жалбоподателя доходи с доказан произход - доходи и спестявания от трудова дейност през периода април 1991 г. до април 1998 г., настоящата съдебна инстанция намира същите за недоказани. Както правилно е приел Софийският градски съд, при съпоставка на събраните по делото доказателства относно трудовите възнаграждения на жалбоподателя за периода - трудова книжка, удостоверения от НОИ и от съответните работодатели, с данните на НСИ за средномесечния разход на лицата за 1993 г. 1997 г., обективно е невъзможно данъчният субект, след приспадане на разходите за живот, да реализира спестявания в левовата равностойност на 17 000 щ. долара. Невярно е твърдението в касационната жалба, че твърдението на жалбоподателя се потвърждавало от съдебно - счетоводната експертиза по делото, която установявала по безспорен начин, че за периода април 1991 г. до април 1998 г. ревизираното лице е направило лични спестявания в левовата равностойност на 17 000 щ. долара. В заключението по съдебно - счетоводната експертиза вещото лице единствено е изложило обясненията на жалбоподателя за произхода на средствата, като изрично е посочило, че "ако съдът приеме основанията на жалбоподателя за постъпилите суми по банковата му сметка, то данъчната основа за облагане за 2000 г. и 2003 г. ще бъде в размер на ...". Очевидно съдът не е приел основанията на жалбоподателя относно произхода на паричните средства, поради което позоваването от страна на касатора на съдебно-счетоводната експертиза е неотносимо. Още повече, че след преглед на трудовата книжка и посещение на ТП на НОИ, вещото лице е посочило размерите на трудовите възнаграждения на ревизираното лице за периода април 1991 г. до май 1997 г. в неденоминирани лева, които към процесните 2000 г. и 2003 г. са били деноминирани. Следователно обективно е невъзможно, противно на твърденията на касатора, сумите от по 5 000 щ. долара, постъпили по сметката на жалбоподателя през спорните 2000 г. и 2003 г., "да са от доларите, които са изтеглени от банковата сметка през 1998 г.". Относно произхода на парични средства в размер на 9 500 щ. долара, преведени по сметка на жалбоподателя през 1998 г., настоящата инстанция намира за недоказани твърденията на касатора, че тази сума му е предоставена от друго лице - Александър Николов Цветков за "временно съхранение на парични суми". Противно на твърденията в касационната жалба, обстоятелството, че Александър Николов Цветков е разполагал с такава сума към 1998 г. (установено е, че последният през 1998 г. е продал апартамент за сумата от 30 000 лв.), не доказва автоматично, че част от тази сума - именно спорните 9 500 щ. долара са предадени на жалбоподателя за "временно съхранение" и преведени по сметка на същия. Както правилно е приел съдът, представената по делото нотариално заверена декларация за предаване на спорната сума на жалбоподателя, не е датирана от нейния автор, а единствената й достоверна дата е тази на нотариалната заверка - 16.06.2005 г., следователно този документ е съставен след връчване на спорния ДРА на жалбоподателя (03.06.2005 г.) и е създаден за целите на обжалването. С оглед на изложеното, тази декларация не може да бъде кредитирана като доказателство за произхода на спорните паричните средства, внесени по банковата сметка на жалбоподател. Предвид изложеното, решението, в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК