Решение № 4800 от 5.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасова, подадена чрез адв. Стоянова, срещу решение 428 от 27.06.2022 г., по адм. дело 1001/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу АУПДВ 26/04/1/0/2592/3/01/04/01, изх. 01-6500/937 от 17.08.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че АУПДВ е законосъобразен, в частта, с която е постановено на получено подпомагане в размер на 5 480.08 лв. за неналична телена ограда и в размер на 152 054.74 лв. за премахване на дървесна растителност в нарушение на екологичното законодателство. Касаторът твърди, че съдебният акт в тази част е постановен при липса на мотиви. съдът не се е произнесъл по всички направени възражения в жалбата и по конкретно по оплакването, че актът не издаден от компетентен орган и че на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Заключението на вещото лице по СТЕ, оборва констатациите на административния орган, че в подпомогната инвестиция е изпълнена частично. Според заключението, на място в трите имота 00051, 000129 и 020025 е налична ограда върху 1745 броя дървени колчета в 1739 дупки с обща дължина 4184, 60 м, 6 броя метални колони, монтирани в 6 броя дупки и 3 броя метални врати, което е в съответствие с подписания с Държавен фонд Земеделие договор. Касаторът счита, че решение в частта му, с която е потвърден акта в частта му за възстановяване на пълната получена като подпомагане сума е постановено в нарушение на материалният закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като компетентни да предприемат предвидените в Закона за опазване на околната среда, действия и дейности са: на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района; на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ; на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция; на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите. Видно от изброяването Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не е сред компетентните лица да установява и налага санкции за неизпълнение на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда. Според касатора е спазена процедурата по чл. 85 и сл. от Закона за опазването на околната среда и е издадено съответно решение. Проектът и към 2015 и към 2022 г. е допустим за подпомагане. Изложени са съображения, че за твърдяното нарушение жалбоподателката вече е санкционирана от органите на РИОСВ по реда на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда. Така процесният акт на Държавен фонд Земеделие нарушава принципа non bis in idem за забрана за повторно наказание за вече санкционирано административно нарушение. В случая на адресата на акта е издадено наказателно постановление за същото нарушение. Не е доказано и че именно жалбоподателката е извършила нарушението при липса на постоянна охрана на имота и възможността свободно да минават хора и животни, при което да е извършено обезлесяването. Дори и с допуснато нарушение проектът на жалбоподателката отново щеше да е допустим за подпомагане, тъй като и към настоящия момент проектът разполага с действащо решение за липса на отрицателно въздействие върху околната среда (ОВОС). Накрая, от заключението на вещото лице Арнаудова се установява, че към настоящия момент естественият ландшафт се е възстановил, тоест дори и да е било налице нарушение на Закона за опазване на околната среда то е санирано, не е повлияло по никакъв начин на проекта и не е налице основание жалбоподателката да бъде санкционирана. Иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 4 138.44 лв., съобразно представен списък (л. 40). Ответникът Заместник Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие РА София, в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (л. 35). В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество неоснователна поради следното:. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил по жалба на А. Атанасова от гр. Свиленград АУПДВ 26/04/1/0/2592/3/01/04/01, изх. 01-6500/937 от 17.08.2021 г., издаден от Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта на определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 260.25 лв. за неспазвания, попадащи в Група III - неспазване на Други задължения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 - 2020 (пункт II от АУПДВ) и в частта на определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5 638.09 лв. за нарушения посочени в т. 4 от АУПДВ съгласно чл. 60, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015 г. (пункт IV от АУПДВ) и е отхвърлил в останалата част, жалбата против АУПДВ. Предмет на касационно оспорване е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против АУПДВ, установените публични вземания в размер на 5 480.08 лв. за неналична телена ограда и в размер на 152 054.74 лв. за премахване на дървесна растителност в подпомагания имот. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Съдът е приел, че са доказани фактическите основания за възстановяване на полученото подпомагане по договор за безвъзмездна финансова помощ, изложени в обжалвания АУПДВ, в пункт I и пункт III, които се отнасят до несъответствие между количествата на изплатените и реално наличните активи и до установено нарушение на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие и по специално на т.1 от Условията по Решение ХА-11-ОС/2015г. за преценяване за вероятната степен на отрицателно въздействие на планове програми, проекти и инвестиционни предложения върху защитени зони на директора на РИОСВ Хасково(стр.426 от делото на АС), като критерий за допустимост на подпомагането. Съдът е потвърдил заключенията на административния орган, че описаните обстоятелства представляват неизпълнение на договорни и нормативни разпоредби - чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора и чл. 54, ал. 1, т. 1 и чл. 20 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., с изм. и допълнения. По делото е установено, че между Държавен фонд Земеделие и А. Атанасова е сключен Договор 26/04/1/0/02592 от 07.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от Мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 80 и сл. от делото). Предвидено е сумата на помощта да се предостави за изпълнение на одобрен проект Създаване на 125 дка биологично трайно насаждение с бадеми и закупуване на специализирана земеделска техника, като първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 152 054.75 лв. и представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта. На бенефициера е изплатена финансова помощ по договора в размер на 152 054.75 лв. за изрично посочени дейности и активи - закупуване на трактор, шредер, плуг и посадъчен материал - т. 1-4, създаване на бадемова градина - т. 5, поставяне на телена ограда - 4184,60 л.м. - т. 6, бизнес план - т.7. Съгласно Заповед 428458 от 07.01.2021г. (л. 433), е извършена проверка на място с начална дата 07.01.2021 г. и крайна - 27.01.2021 г. Видно от съставения Доклад (л. 435 - 494 от делото), при извършеното измерване по оградата и почистената площ на имотите, които са заложени по договор за създаване на трайни насаждения, чрез физическото преброяване на поставените дървени колове на оградата и направените дупки за тях се е установило, че са по-малко от заявените. По документи направата на дупки е следвало да бъде 1 745, а са установени 1 484; дървените колове е следвало да са 1 745, а са установени 1 484, доставената за монтиране оградна мрежа по документи е следвало да бъде 4 184,60 л.м., а на място при проверката е установено 3 737,74 л.м. С констативен протокол 970/22.10.2020 г. от извършена планова проверка от РИОСВ Хасково на А. Атанасова във връзка с последващ контрол на условията по Решение ХА-11-ОС/2015г. (л.426-430) е установено нарушение на условие 1 от решението - премахната тревиста, храстова и дървесна растителност в северната, североизточната и западната част на имот 000521. С Уведомително писмо изх. 01-6500/937 от 16.02.2021 г., Държавен фонд Земеделие е уведомил А. Атанасова за откриване на производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на общо 152 054.74 лв., представляващи 100% от стойността на получената финансова помощ по проекта. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което първоинстанционният съд е възприел, като изготвено от безпристрастно и компетентно вещо лица. От заключението на техническата експертиза се установява, че описаното нарушене в пункт I на АУПДВ не се констатира от вещото лице, след посещение на мястото на подпомагания имот. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото с пунктове I и III от акта е установена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън случаите, които са основание за налагане на финансови корекции по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ), на основание чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е издаден АУПДВ по реда на АПК. Именно изпълнителният директор на ДФЗ или оправомощено от него лице, на основание чл.20а, ал.5 и ал.6 ЗПЗП са компетентни да издадат такъв акт, което прави неоснователно касационното оплакване за некомпетентност на органа, издал акта. Правилно съдът е приел и че процесуалните правила по издаване на акта не са нарушени съществено. С първоинстанционното решение правилно е приложен материалният закон. По делото не е било спорно, че РИОСВ Хасково, при съгласуване на инвестиционното предложение е поставило условия с Решение ХА-11-0С/2015 г., тъй като предвидените дейности попадат в защитена зона. Условието по т.1 от решението е да не се унищожава по никакъв начин съществуваща тревиста, храстова и дървесна растителност в северната, североизточната и западната част на имот с 000521, с площ 84,934 дка, която представлява местообитание 91АА Източни гори от космат дъб. Въпросните условия представляват критерии за допустимост на подпомагането, защото представляват изисквания, които бенефициерът на подпомагането трябва да спазва, за да бъде одобрен за подпомагане по съответната мярка за подкрепа от ПРСР, но за които не получава плащане на безвъзмездна финансова помощ и имат за цел да определят дали този бенефициер и инвестициите, за които кандидатства по отделните мерки и подмерки от ПРСР, са допустими за участие и получаване на финансова помощ. Критериите следва да се изпълняват както при одобрението на бенефициера по време на изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ, така и до изтичане на периода на мониторинг по дадената мярка/подмярка. По делото не е било спорно, установеното при проверка на място с КП 970/22.10.2020 г. нарушено условие 1 на Решение ХА-11-0С/2015 г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че растителността е възстановена към момента на посещение от вещото лице, не води до извод, че нарушението не е било извършено, а потвърждава обратното. Налице е нарушение на изискванията по проекта по чл. 20 от Наредба 9/21.03.2015 г. Неоснователно, поради изложеното, в касационната жалба се твърди, че описаното нарушение не нарушава критерий за допустимост на подпомагането След като става дума за нарушен критерий за допустимост на подпомагането, на основание чл.35, §1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014), подпомагането се оттегля изцяло. Затова законосъобразно нарушението по пункт III от АУПДВ е определено като основание за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 152 054.74 лв. за неспазване попадащо в Група I - Неспазване на Критерии за допустимост по съответната мярка/подмярка, където е предвидено да се наложи санкция по проекта в размер на 100% от размера на оторизираната помощ. Правилно е приетото от административния съд, че за това нарушение няма предвидени различни тежест и степен от единствените посочени висока и пълна, като продължителността на нарушението е неприложима. Общият размер на подлежащата на възстановяване сума правилно е определен на 100% от оторизирана помощ по проекта. Спазено е правилото на чл.12 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г., одобрени със Заповед 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция, обн., ДВ, бр. 77 от 1.09.2020 г. (Правилата), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ да не надвишава общия размер на оторизираната по договора финансова помощ, като при спазването на този механизъм се определя и общия размер на задължението. Твърденията на касатора, че не той е извършил нарушението по пункт III от АУПДВ, освен че не е доказано, не е и относимо към спора, защото като бенефициер по оперативната програма именно той отговаря за състоянието на екологичното състояние на имота предмет на подпомагането. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа non bis in idem за забрана за повторно наказание за вече санкционирано административно нарушение. Твърденията, че за нарушението на посоченото по-горе условие на решението на директора на РИОСВ бенефициерът вече е санкциониран с наказателно постановление, е недоказано. Въпреки това, възражението е принципно неоснователно, защото предмет на процесния АУПДВ е установено публично задължение за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване на критерий за допустимост на подпомагането, а не санкция за извършване на административно нарушение. Отделно от това, съгласно чл.3 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014прилагането на административните санкции и отказите или оттеглянията на помощ или подпомагане, предвидени в този регламент, не възпрепятстват прилагането на наказателни санкции, ако това е предвидено в националното законодателство. Предвид изложеното, без значение е наличието на нарушението по п.I от АУПДВ, с оглед на размера на сумите за възстановяване на всяко едно от нарушенията. По тези мотиви не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна съдебното решение в обжалваната му част и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК,предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,