Решение № 7712 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2019 г.

Решение № 7712 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Финансова политика" при община Р. срещу решение № 103/14.01.2019 г. на Административен съд П. по административно дело № 2643/2018 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 596/26.03.2018 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Финансова политика" при община Р. в частта относно определените задължения за такса за битови отпадъци за отчетните 2015, 2016 и 2017 г. за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер 13 920. 19 лева с лихви за забава 1 818. 50 лева. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с процесуалните правила и необоснованост /макар твърдяните пороци на решението да са отнесени към противоречието му с материалния закон/. Настоява да е установено ситуирането на притежавания от адресата на АУЗД имот в район, за който се предлагат услугите за поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване и услугата е предоставена в района, като е ирелевантно дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване, а предоставянето на услугата се установявало от представени трудови договори на лица на длъжност работници чистота. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Мони МГ" ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АС П. е оспорена частта от АУЗД, с която са установени в тежест на "Мони МГ" ООД задължения за ТБО по компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер 13 920. 19 лева за отчетни периоди 2015, 2016 и 2017 г. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на три броя урегулирани поземлени имоти в землището на с. Б., общ. Р., извън строителните граници на селото, както и на две производствени сгради в единия от имотите. Размерът на ТБО за периода е определен при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежаваните недвижими имоти. С първоинстанционното решение АУЗД е отменен в обжалваната част. Според фактическите установявания на административния съд общината не е предоставяла услугата по поддържането на чистота на териториите за обществено ползване. Позовал се е на заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за да обоснове ситуирането на имота в район, за който се предлагат услуги по чл. 62 ЗМДТ. Ценил е заключение на СТЕ, за да констатира, че около имотите няма изградена общинска инфраструктура, по отношение на която да се предоставят услугите в обхвата на поддържане на честотата. Отрекъл е да е установено извършването на услугата с представените копия от трудови договори без да е удостоверено отчитането на работа по почистването, включително във формата на протоколите, каквито община Р. и "КМД" ЕООД според заключението на СТЕ. Решаващият извод на съда е, че не се дължи такса за услуга, чието извършване не е доказано. Първоинстанционното решение е правилно. Съобразен с правилата на доказателствената тежест е отказът на първостепенния съд да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които черпещата благоприятни правни последици страна не е провела несъмнено доказване. Съдът правилно е дефинирал предмета и обхвата на доказване, като е отнесъл към подлежащите на доказване факти своенето от адресата на акта на недвижим имот /вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/; ситуирането му в район, в който се предлагат услугите по чл. 62 ЗМДТ /арг. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/ и действителното предоставяне на услугата от общината. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е доказването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за възникването на установеното с АУЗД публично задължение и законосъобразното определяне на размера му. Касаторът с функциите на орган по приходите не сочи доказателствените средства, които не са ценени или са подценени от съда за констатациите му. При липсата на информационна следа за предоставяне на услугата поддържане на честотата на териториите за обществено ползване е съобразен с материалния закон – чл. 71, т. 2 ЗМДТ правният извод на съда за недължимост на такса за тази услуга. Правилно е извършена с решението му редукция на публичното задължения с размера на таксата за тази услуга. Обратно на убеждението на касатора трудовите договори на лица, полагащи зависим труд с трудова функция относима към услугата за поддържане... не установява правно релевантния факт на извършването на услугата, а доказателствено релевантния факт на потенцията за това. В случая доказването с индиции е неубедително, тъй като изводът за осъществяването на правно релевантният факт не е единствено възможен. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение