Решение № 4484 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2019 г.

Решение № 4484 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил, чрез главен юрисконсулт С. Грозданов, срещу решение № 129 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. № 114/2019 по описа за 2019 г. на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното решение Областният отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил (ООАА) е осъден да заплати нa Т. Иванов сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар във връзка с отменено Наказателно постановление № 30-0000502/14.08.2018 г. при обжалването му по н. а. х. д. № 1360/2018 г. на РС - Дупница. Наред с това, ООАА - Кюстендил е осъдено да заплати и сума в размер на 410 (четиристотин и десет) лева за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол е постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК предвид неговата недопустимост. Искът неправилно бил предявен срещу Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил, който не е юридическо лице, а звено от структурата на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В този смисъл съдът неправилно уважил предявения иск, вместо да остави исковата молба без разглеждане и да прекрати производството по делото. По тези съображения се иска обезсилване на така постановеното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по делото – Т. Иванов, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение, Административният съд - Кюстендил е достигнал до извода, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който ответник е посочен в исковата молба до административния съд от ищеца. Страните в исковото производство, каквото несъмнено е производството по чл. 1 ЗОДОВ следва да са правосубектни. В конкретния случай, тази положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство не е спазена по отношение на ответника. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (УПИААА), ИА е юридическото лице. Съгласно чл. 17 от Устройствения правилник, в редакцията му пред измененията през 2020 година, областните отдели "Автомобилна администрация" са били 27, по един във всеки областен град на страната. С УПИААА, не е призната правосубектност на областните отдели "Автомобилна администрация", а те са част от структурата на изпълнителната агенция. Съобразявайки посочените разпоредби, Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил, не може да бъде ответник по предявения иск, поради липсата на правосубектност, а насочването на иска срещу неправосубектен ответник води до недопустимост на иска и производството. Съгласно чл. 205 АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Правосубектността на страните е сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск и съдът следи служебно за наличието й. Съдът следва също така да предприеме действия за уведомяването на ищеца, на който следва да даде и подходящ срок за отстраняване на констатираните недостатъци по исковата молба В конкретния случай, съгласно волята на ищеца, като ответник по иска е посочен Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Кюстендил. Съдът не е констатирал, че в този случай не е била налице една от положителните процесуални предпоставки за редовното предявяване на иска и необходимостта за даване на подходящ срок за отстраняване на този недостатък. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е указал с нарочно разпореждане на Т. Иванов да извърши уточнение досежно ответника предвид това, че посоченият от него не е юридическо лице. Съдът е разгледал един недопустим иск, което има за последица недопустимост на постановения съдебен акт. Установеното налага обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Кюстендил, който да укаже на ищеца необходимостта от отстраняване на недостатъка по исковата му молба, свързана с посочване на ответник в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК и му предостави подходящ срок за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение