Решение № 3847 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15045/2013 г.

Решение № 3847 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15045/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Панайот Бонев Благоев с адрес гр. Омуртаг, ул. "Н. Й. Вапцаров" № 15, против решение № 68 от 26.09.2013 г., постановено по адм. дело № 114/2013 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против отказ рег. № 9548/31.07.2013 г., издаден от Началник на РУ "Полиция" гр. Омуртаг, за подновяване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и спорът - решен по същество. Ответникът - Началникът на РПУ - гр. Омуртаг, не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало по искане на Панайот Бонев Благоев за подновяване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие. В хода на образуваното административно производство е установено, че е налице образувано срещу Благоев досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Предвид изложеното и на осн. чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), административният орган е постановил обжалвания пред първата инстанция отказ. Съдът е приел, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е стигнал до извода, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорения отказ материалноправно основание за постановяването му. В мотивите на съдебния акт е посочено, че по делото е безспорно установено, че към датата на издаване на отказа срещу Благоев е налице висящо наказателно производство по чл. 311, ал. 1 от НК. Административният орган е извършил служебна проверка съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, въз основа на която са установени и обстоятелствата, довели до постановяване на отказа. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата на Панайот Бонев Благоев, като неоснователна. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да не е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства е безспорно установено, че срещу Панайот Бонев Благоев има висящо наказателно производство. Обстоятелствата, че касаторът е оправдан с присъда № 402/26.06.2013 г. по НОХД № 82/2013 г. по описа на Районен съд - Силистра по обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК правилно и обосновано е прието от първоинстанционния съд, че не води до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Това е така, доколкото воденото срещу Благоев наказателно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК не е приключило с влязла в сила присъда, към момента на издаване на административния акт. От материалите по делото е видно, че присъдата не е влязла в сила, а срещу нея е подаден протест от представител на районна прокуратура, съответно тя не е стабилен съдебен акт. От друга страна, обстоятелството, че е налице оправдателна присъда, което установява по задължителен за всички начин невиновността на касатора по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал. 1 НК, не променя релевантните за законосъобразността на решението факти и оттам - правилността на извода на съда, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му - по смисъла на чл. 142 АПК, като към този момент присъдата не е била влязла в сила. Наведените от касатора доводи, че е притежавал разрешително за оръжие, са ирелевантни, тъй като това не обвързва административния орган с постановяване на положителен резултат при направено искане за подновяване на разрешителното. Законодателят е предвидил предпоставките, при които не следва да бъде издавано разрешение за носене на оръжие - като изрично е регламентирано, че такова не следва да бъде издавано не само в случаите на осъждането за умишлено престъпление от общ характер, а и при наличието на образувано срещу съответното лице наказателно производство. Вярно е, че по този начин законодателят е приравнил по правни последици образуването на наказателно производство и осъждането, но вероятно потенциалната опасност на правно-регламентираната дейност - притежаване и носене на огнестрелно оръжие, го е мотивирала да бъде изключително рестриктивен. Предвид изложеното не е налице неправилност на решението на първоинстанционния съд, защото същото е издадено при наличието на релевантни за валидността, допустимостта и правилността му факти. Следва да се отбележи, че за касатора няма законова пречка да сезира компетентния орган с ново искане за издаване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие след влизане в сила на присъдата. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение