Решение № 10 от 29.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6065/2007 г.

Решение № 10 от 29.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6065/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р. В. Б. - адв. М. Ш. против решение № 384 от 2.08.2007 г. на окръжен съд по гр. д. № 113/2007 г., с което е отменено решение № 597/3.01.2007 г.постановено по гр.д. № 145/2006 г. на РС Г. Д. и е отхвърлен иска с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, предявен от Р. В. Б. от с. Копривлен, против М. А. М. с постоянно местожителство гр. Б. за изменение на мерките относно упражняване на родителските права върху малолетното дете, роден на 8.02.1999 г. и определяне съответен режим на лични отношения на майката М. М. с малолетното дете, както и осъждане на последната да заплаща издръжка на детето оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Поддържа се, че чл. 106, ал. 5 СК е приложен неправилно; че в нарушение на процесуалните правила не е взет в предвид социалния доклад; не са съобразени всички доказателства установяващи родителските качества на страните, а са взети в предвид само показанията на свидетелите на ответницата М, за да се приеме, че тя е с по-добри родителски качества; че не е взета в предвид повишената чувствителност и особеностите в поведението на детето и полаганите от бащата и неговите близки роднини грижи детето да е в добро физическо състояние и душевно здраве; че не е съобразено желанието на детето да живее при баща си; че са формирани необосновани изводи за липса на промяна в обстоятелствата, даваща основание за изменение на мерките за упражняване на родителските права. Ответницата по касационната жалба М. А. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивна инстанция, а разгледана по същество-неоснователна, поради следното: За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел за установено, че страните по делото Р. В. Б. и М. А. М. са родители на децата, роден на 11.05.1991 г. и роден на 8.02.1999 г. Бракът между страните е прекратен с решение от 30.07.2004 г. по гр.д. № 200/2000 г. на РС - Г. Д. по изключителна вина на мъжа, а родителските права над малолетните деца са разпределени между страните, като по отношение на по-голямото дете В родителските права са предоставени на бащата, с определен режим на лични контакти на майката с детето, а по отношение на по-малкото дете А родителските права са предоставени на майката, с право на бащата да го вижда и взема всяка неделя от месеца от 09.00 до 18.00 часа по местоживеенето му, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва годишния си отпуск. До развода страните са живеели в с. К., а по - късно съпругата и по-малкото дете се установили трайно в гр. Б., където тя започнала постоянна работа, а детето посещавало предучилищни занимания. По-голямото дете В учил в спортното училище в гр. Б., а за учебната 2006/2007 г.бил ученик в девети клас на спортното училище в гр. С. През същата учебна година детето А. бил ученик в първи клас в ОУ "Х" - гр. Благоевград. Причините за преместването на М. и детето били с цел избягване контактите с бившия й съпруг и упражнявания от него психически и физически тормоз. Съдът е приел, че майката е отговорен родител и се грижи за детето, като прави всичко възможно то да се чувства добре - насърчава контактите с по-големия му брат и не пречи на контактите с баща му и неговите близки. Освен това по нейно настояване детето посещава извънкласни занимания. Детето обича много майка си и в нейното обкръжение е спокойно, за разлика след връщане от среща с баща си, когато то било буйно, агресивно, избухливо, плачело без повод и имало проблеми в контактите си със съученици. Във връзка с това му състояние, което е продиктувано и от влошените взаимоотношения между страните съдът е взел предвид и заключението на съдебно - психологичната експертиза, съгласно която при детето се регистрират изразени нарушения в сферата на вниманието, както и особености в поведението, които надхвърлят нормалните такива за възрастта и не могат да се обяснят само с характерната за този възрастов период биологична, психологична и социална незрялост. При така установените факти, въззивният съд е приел, че след постановяване на бракоразводното решение не е настъпила промяна в обстоятелствата, даваща основание за изменение на мерките за упражняване на родителските права над малолетното дете. Приел е, че майката притежава добри родителски качества, има постоянен месечен доход и детето се е адаптирало в новата среда и добрите битови условия осигурени му от майката, макар че жилището е на техни близки. Съдът е отчел обстоятелството, че бащата има собствен етаж от къща, както и сезонна работа, но за да определи кой от двамата е по-подходящ да упражнява родителските права над малолетното дете е съобразил интереса на детето и качествата на родителите за неговото отглеждане и възпитание. Честата употребява на алкохол от бащата водеща до буйстване от негова страна, което е било и причина за прекратяване на брака и за обявяването му за виновен за неговото дълбоко и непоправимо разстройство, както и образуваните полицейски преписки срещу него са мотивирали съда да приеме, че той е по-неподходящ родител за отглеждането и възпитанието на детето. За да достигне до този извод съдът е взел предвид и психическото състояние на детето и отражението върху него на срещите с бащата. Отчел е и обстоятелството, че големия син учи постоянно в София, не пребивава постоянно на село и двете деца биха могли да контактуват помежду си само във ваканциите и почивните дни, когато големия син си идва на село и е достигнал до извода, че това не би се отразило негативно на психологическото им развитие, както и не води до промяна на упражняването на родителските права. Решението е правилно. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 106, ал. 5 СК е неоснователно. Правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото са изводите на съда, че обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването на родителските права с решение от 30.07.2004 г. по гр.д. № 200/2000 г. на РС - Г. Д. не са променени, както и че е в интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от майката М. М.. Въз основа установените факти, въззивният съд е формирал правилния извод, че промяната в упражняването на родителките права чрез предоставянето им на бащата Р. Б. не е в интерес на детето; в интерес на нуждата му от семейна среда и близки отношения с родител, разполагащ с време и възможност да общува с него и да участвува във формирането му като личност. Неоснователни са и релевираните касационни оплаквания за допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК и необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е формирал обосновани изводи относно фактите, от значение за спорното право. Обсъдил е сведенията, обективирани в социалния доклад при Д. "Социално подпомагане" Б., в който е изразено становище относно интересите на детето след проучване на жилищните условия, здравословното състояние, трудовата дейност и доходите на родителите, в съответствие с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, т.е. след проучване на фактите, имащи отношение към условията за отглеждане и развитие на малолетното дете. Неоснователно е и оплакването, че не е съобразено желанието на детето да живее при баща си. Въведеното в чл. 15, ал. 1 ЗЗД задължение за изслушване на детето е с оглед пълноценната защита на интересите му, което налага преценка на изразеното от детето становище при отчитане на душевното и психическото му състояние и всички обстоятелствата, мотивирали това становище. В настоящия случай детето не е изслушвано, а единствено от показанията на свидетелите С,Иванов и В. Б. сочещи единичен случай - сирни заговезни, когато то не е искало да се върне при майка си не може да се приеме, че е налице индиция за неговото категорично желание. Съдът е обсъдил психическото състояние на детето по време на изготвянето на социалния доклад и съдебно-психологическата експертиза-реагира адекватно, не е налице деструктивно поведение, общува свободно с непознати, липсата на изградени волеви качества на неговата възраст и лесната му манипулираност от значими за него фигури, привързаност към двамата родители и липсата на явни предпочитания към един от родителите и съпоставяйки това му поведение с доказателствата, че след среща с бащата детето става буйно, агресивно, избухливо, плаче без повод и има проблеми в контактите си със съученици и е приел, че лишаването му от емоционално и духовно общуване с рождената му майка не е в негов интерес. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение