Решение № 5461 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2019 г.

Решение № 5461 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2019 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на община М., със седалище в гр. М., ул. "Х. Б." .№..., представлявана от кмета инж. Г. Събков, чрез адв. Е. М. от АК - В., срещу решение № 367/22.08.2019 г., постановено по адм. дело № 408/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – В., с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-02-36-575/02.05.2019 г. на зам. - министър и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за определяне на финансова корекция от 5% от допустимите разходи по договор № BG16 RF001-2. 001-0182-C01-S-04/25.10.2018 г. с изпълнител "ТЕКОМ ИНВЕСТ" ЕООД, гр. В., на стойност 105 818.48 лева без ДДС, с размер на финансовата корекция, възлизащ на 6 349. 11 лева. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), обуславящи извод за извършени нередности по т. 6, 9 и 13 от НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита извода на първоинстанционния съд за наличието на извършено нарушение по т. 6 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, състоящо се в направен от възложителя незаконосъобразен избор на по-облекчен ред за възлагане на обществена поръчка, за неправилен. Позовава се на чл. 203, ал. 3 ЗОП (изм. и доп. ДВ., бр. 49/12.06.2018 г.), съгласно чието предписание, когато в жалбата е поискана временна мярка по ал. 1, процедурата за възлагане се спира от уведомяването на възложителя за образуваното производство пред КЗК, като твърди, че в конкретния случай завършването на фактическия състав по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗОП се е осъществило още преди уведомяването. В тази връзка поддържа, че нормата на чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗОП е с диспозитивен характер, поради което възложителят е имал основание да премине към прекратяване на процедурата при липса на подадени оферти в посочения срок. По тези съображения счита, че не е извършено твърдяното нарушение, а приемайки обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Мотивира теза, че изводът на първата инстанция относно второто нарушение, описано в обжалвания административен акт, а именно – по т. 9 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередностите, състоящо се в отправянето на покана за участие в процедурата само до едно лице, е неправилен и необоснован, доколкото почива единствено на предположения, без да се подкрепя от доказателствата по делото. В тази връзка акцентира, че видно от приложените документи, процедурата е по своя вид "открита" и е обявена в Регистъра на обществените поръчки и в Официален вестник на Европейския съюз, с което е постигната максимална публичност. Счита, че липсата на подадени оферти в рамките на определения за това срок, очевидно доказва липсата на интерес от страна на участниците на пазара. Намира, че са били налице всички законоустановени предпоставки за вземане на решение за провеждане на процедура по реда на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП. Застъпва становище, че възложителят не е нормативно задължен да покани в процедурата по договаряне повече от едно лице, а съдът, приемайки обратното, е извършил недопустимо и разширително тълкуване на разпоредбата. Излага твърдения, че изводът и относно третото нарушение – по т. 13 от Приложение № 1 Наредбата за посочване на нередности, състоящо се в изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, е неправилен, т. к. включването в екипа на изпълнителя на лице, което е "архитект", не е в нарушение на предвидените изисквания, защото тази специалност се явява "еквивалентна" на инженер с пълна проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Счита, че в рамките на съдебното производство пред АС – В. не се е доказало по безспорен начин извършването на нередност, нанасяща вреда на общия бюджет на ЕС – необходимо условие за налагането на финансова корекция, както и не е установено възложителят да е създал реални предпоставки за отказване от участие, приравняващо се на негативно финансово влияние на конкуренцията в обществените поръчки. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът – зам.-министър и ръководител на на УО на ОПРР в МРРБ, в писмен отговор, чрез юрк. С. С., оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община М. срещу решение на УО на ОПРР, с което в тежест на общината е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG 16 RF001-2. 001-0182-C01-S-04/25.10.2018 г. с изпълнител "ТЕКОМ ИНВЕСТ" ЕООД, гр. В., на стойност 105 818. 48 лева без ДДС, с размер на финансовата корекция от 6 349. 11 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че между община М., от една страна, и Ръководителя на УО на "ОПРР" в МРРБ, от друга, е сключен Административен договор № РД-02-37-227/25.10.2016 г. от ИСУН № BG 16 RFOP001-2. 001-0182–С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по "ОПРР" 2014-2020 г., по процедура на директно предоставяне № BG 16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" за изпълнение на проектно предложение № BG 16 RFOP001-2. 001-0182 "Енергийно ефективни мерки в много-фамилни жилищни сгради в гр. М.. Стойността на безвъзмездното финансиране е в размер на 1 295 409. 03 лв., т. е. помощта е 100% от предвидените разходи по проекта. В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, общината е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция" с шест обособени позиции. С Решение № 896/08.12.2017 г. кметът на община М. е прекратил откритата процедура с горецитирания предмет в частта й по обособена позиция № 4-СС "Комфорт-2016", ул. "Д. П." № 20, СС "Георгиева – Нейкова", ул. "Д. П." № 15, СС "О.-35", ул. "О." ..№... и СС "Стиви", ул. "А.. С." .№..., т. к. в определения срок - до 17 часа на 06.12.2017 г., за нея не е подадена нито една оферта. С решение № 614/25.09.2018 г. община М. е открила процедура по възлагане на обществена поръчка по договаряне без предварително обявление. Предметът на поръчката е идентичен, като е посочено, че откриването по този ред е във връзка с прекратяването на предходната процедура и покана за участие следва да се изпрати до "ТЕКОМ ИНВЕСТ" ЕООД. В резултат на проведените преговори с последното и след преглед на представените от него документи, община М. е направила предложение за сключване на договор. С Решение № 650/09.10.2018 г. кметът на община М. е определил за изпълнител "ТЕКОМ ИНВЕСТ" ЕООД, а на 25.10.2018 г. между двете страни е сключен Договор № BG 16 RFOP001-2. 001-0182-C01-S-04/25.10.2018 г. на стойност 105 818. 48 лева без ДДС. О. поръчка е била предмет на последващ административен контрол от Регионален отдел "СЗР", при който е констатирано, че са допуснати нарушения, както следва: по въпрос № 1 - прекратяване на обявена предходна процедура по позиция 4, без да е налице законово основание за това/при направено искане за спиране на процедурата, в нарушение на чл. 203, ал. 3, т. 1 и 2 ЗОП; по въпрос № 8 – отправена покана само към едно лице, с което е нарушено правото на свободна конкуренция; и по въпрос № 32 - допуснато е до участие лице, което не е отговаряло на предварително заложените критерии, а именно: проектантът по част "Управление на отпадъците" да бъде инженер с пълна проектантска правоспособност, а като такъв е посочен архитект. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените национални разпоредби – чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, във връзка с чл. 203, ал. 3 ЗОП, чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП и е квалифицирал нарушенията като нередности, както следва: по т. 9, т. 6 и т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценката за съответствие на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередности по смисъла на т. 6, т. 9 и т. 13 Наредбата. Счел е, че прекратявайки процедурата по обособена позиция № 4 с решение от 08.12.2017 г., бенефициерът е осъществил състава на нередността по т. 6 от Приложение № 1 към чл. 2 Наредбата, като е нарушил разпоредбата на чл. 203, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗОП, т. к. към този момент е било налице висящо производство пред КЗК, образувано по жалба от 05.12.2017 г., за което обстоятелство е бил уведомен надлежно на 07.12.2017 г. Във връзка с нормативно установеното си задължение по чл. 203, ал. 3 ЗОП, възложителят е спрял процедурата в частта по ОП 1, 2, 3, 5, и 6, а по отношение на ОП 4 е предприел действия по прекратяване с оглед липсата на постъпили оферти в изтеклия към този момент срок. АС – В. е отчел това действие на административния орган като нарушение, доколкото от една страна, е било налице основание за спиране на процедурата и по ОП 4, което не е сторено и по този начин се явява незаконосъобразен изборът на облекчен ред за обявяване на обществена поръчка, а от друга, е приложен различен процесуален ред по отношение на идентични случаи, т. к. процедурата по останалите обособени позиции е била спряна в съответствие с правилото по чл. 203, ал. 3 ЗОП и във връзка с подадената жалба, касаеща всички позиции. Първоинстанционният съд е формирал извод, че и второто нарушение, съставляващо нередност по смисъла на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2 Наредбата се явява доказано, т. к. възложителят, изпращайки покана за участие в процедурата само до едно определено лице, е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът е аргументирал становището си, като е приел, че между датата, на която е обявена процедурата за открита – 25.09.2018 г. и срокът за предявяване на оферти по предходната – 06.12.2017 г., е изтекъл дълъг период от около десет месеца, което дава основание да се приеме, че второто решение е издадено при нова фактическа обстановка, при която е било възможно да се явят повече потенциални кандидати. Освен това е счел, че предметът на поръчката не е предвиждал извършване на дейности, които са специфични и могат да бъдат реализирани само от този кандидат, на когото е изпратена поканата. Съдът е направил заключение за наличие и на третото нарушение, представляващо нередност по смисъла на т. 13 от Приложение № 1 Наредбата, посочвайки че с неотстраняване от процедурата на лице, което не отговаря на предварително установените от възложителя условия за притежаване на пълна проектантска способност – "инженер", т. к. е със специалност "архитектура", е направено по същество изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата, респ. не е спазена разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП. При проверка на числовото изражение на определената финансова корекция АС - В. е отчел, че е същата е в минимално предвидения в Наредбата размер и не са налице предпоставки за ревизиране на този показател. Намерил е за законосъобразно формирана и основата, върху която е наложена административната мярка, при което е извел решаващ извод за неоснователност на подадената от община М. жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед допуснатите от бенефициера нарушения на ЗОП, извършени с провеждането на процедура по облекчен ред, без да са налице основанията за това, както и с изпращането на покана за вземане участие в процедурата до един - единствен кандидат, и с допускането на несъответствия с предварително заложените изисквания, които не са били отстранени по надлежния ред. В тази насока първоинстанционният съд точно е установил относимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Развитите от АС - В. мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение. Спорният въпрос по отношение първото нарушение се състои в това дали възложителят, при прекратяването на процедурата по ОП 4 е нарушил разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Съгласно цитираната разпоредба, когато е поискана временната мярка, процедурата по възлагане на обществената поръчка спира до влизане в сила на определението, с което е отхвърлено искането. Спирането на процедурата не зависи от това кога е образувано производство пред КЗК. В този смисъл: Решение № 8874 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. дело № 4574/2017 г., IV о. Към момента на възникването на основанието за спиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка, нормата на чл. 203, ал. 3 ЗОП (бр. 86/2018 г., в сила от 1.03.2019 г.), която урежда началния момент на спирането, не е била в сила и приложима се явява предходната редакция на разпоредбата (ДВ, бр. 49/2018 г.). Доколкото същата не регламентира кога настъпва спирането, за този момент следва да направен извод чрез логическо тълкуване, представляващо анализ на законодателната идея, наложила създаването, респ. изменението и отмяната на съответната правна норма. Правилото на чл. 203, ал. 3 ЗОП е въведено с цел да бъдат уредени като недопустими последващите действия от страна на възложителя по една обществена поръчка, при наличието на основание за спиране на процедурата. В случая са възможни две хипотези относно момента, в който настъпва спирането по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗОП, а именно: от депозирането на жалбата пред компетентния орган или от уведомяването на възложителя за това обстоятелство. Възприемането на първия вариант би създало несигурност у възложителя, доколкото за същия през цялото време ще съществува потенциална вероятност да извърши действия при спряна процедура. Затова и втората хипотеза се явява логична и поради тази причина законодателят е предпочел изрично да я уреди с изменението от 01.03.2019 г. Макар и последната да не е била в сила към процесния момент, то следва да бъде направен обоснован извод, че процедурата спира по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОП от уведомяването на възложителя за депозираната по реда на ал. 1 от същия нормативен акт жалба. В този аспект и доколкото в конкретния случай възложителят е бил уведомен за депозираната в КЗК жалба на 07.12.2017 г., следва да се приеме, че спирането на процедурата настъпва по силата на закона на тази дата, поради което и предприетите в последствие - на 08.12.2017 г. действия по прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, са незаконосъобразни и в нарушение на разпоредбата на чл. 203, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗОП. В тази връзка и направеният от възложителя избор на по-облекчен ред за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е порочен, доколкото липсват законовите предпоставки за прилагането му. Твърдението за наличието на прекратена процедура поради липса на подадени в определения срок оферти е необосновано по аргументи, подробно изложени по-горе, а обстоятелствата са съществено променени, доколкото са изминали близо десет месеца от изтичането на срока (06.12.2017 г.) и откриването на новата процедура по облекчения ред (25.09.2018 г.). Правилно нередността е квалифицирана по т. 6 "Незаконосъобразен избор на по-облекчен ред за възлагане на обществена поръчка" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Съдът вярно е определил основния спорен въпрос и по второто нарушение, а именно дали отправянето на покана в рамките на процедурата по възлагане на обществена поръчка само до един участник е законосъобразно и дали противоречи на принципа за свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Г. четвърта от ЗОП в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, урежда видовете процедури за възлагане на обществени поръчки. В конкретния случай възложителят е открил процедура чрез "договаряне без предварително обявление", установена в т. 8 от цитирания законово текст, т. к. е счел, че са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП. Както бе установено, те не са били изпълнени, а нормата е приложена неправилно, от което следва изводът, че тази обществена поръчка не следва да се квалифицира по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП. Неправилно приемайки обратното, възложителят се е възползвал от възможността по ал. 7 от същия нормативен акт, да провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица. Дори в хипотезата на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, изборът дали възложителят ще провежда преговори с едно или повече точно определени лица действително е в границите на неговата оперативна самостоятелност, която обаче не е безконтролна. Съдебният контрол върху предоставената от закона самостоятелна преценка на органа е допустим по отношение на неговите външни граници. Проведената процедура по договаряне без предварително обявление не попада механично в обхвата на изключението по чл. 18, ал. 7 ЗОП, поради което възложителят е следвало да обоснове мотивирано решението си в тази част. Още повече, че същата не може да се квалифицира в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗОП - нито се създава или придобива уникално произведение на изкуството или творчески проект; нито има някакви технически причини за отсъствие на конкуренция; нито се отнася до наличие на изключителни права, вкл. и по интелектуалната собственост, които да обосновават отправяне на поканата към един конкретен изпълнител. Липсват и хипотези на неотложност или изключителни обстоятелства, специфична цел или друга особена хипотеза, която да мотивира обосновано избора на възложителя за насочване на поканата само към един изпълнител. Дори и чл. 79, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 18, ал. 7 от същия нормативен акт, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП да се тълкува в насока съществуваща възможност възложителят да отправи покана само към един изпълнител, то тази възможност следва да бъде обоснована при максимална гаранция за спазване на принципа за свободна конкуренция и воля на възложителя максимално да намали ограничаването й. В конкретната хипотеза това не е сторено, доколкото обосновката за приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП се състои единствено в препращането към прекратената незаконосъобразно с решение от 08.12.2017 г. процедура. От фактите по делото и след анализ на приложимата законова регламентация, стана ясно, че не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, поради което и възложителят незаконосъобразно е направил избор на по-облекчен ред за възлагане на обществената поръчка. Многократно състави на Върховния административен съд при тълкуване на разпоредбите на ЗОП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ са посочвали, че оперативната самостоятелност на възложителя да избира между нормативно предоставени му възможности, в конкретния случай – дали да се възползва от правото си по чл. 18, ал. 7 ЗОП, не следва да нарушава принципите на свободна конкуренция, като не трябва и необосновано да ограничава същата. Обосноваността може да бъде предвидена в нормативен акт. Такива са изричните хипотези на чл. 79, т. 3 ЗОП. В останалите случаи оперативността на възложителя да прецени във всички случаи трябва да следва принципите за конкурентна среда. Следователно, доколкото не е налице нормативно установената хипотеза по чл. 79, т. 3 ЗОП, с отправянето на поканата към само един икономически оператор, без конкретната обстановка по поръчката да го налага, безспорно необосновано ограничава в максимална степен принципа за свободната конкуренция в процедурата. Съгласно чл. 160, § 2 от Регламент № 2018/1046 ЕС при всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа. Изключението на чл. 164, § 1, буква "г" - процедура на договаряне без предварително обявление, не означава механично пълно ограничаване на конкурентната среда във всички хипотези на чл. 79, ал. 1 ЗОП, а означава предвидена възможност за ограничаване на конкуренцията съобразно обосновани предпоставки за това. В този смисъл: Решение № 337 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13297/2019 г., VII отделение, Решение № 1177 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8400/2019 г., VII отделение, Решение № 3635 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. дело № 450/2020 г., VII отделение. В случая необходимост от такова ограничаване на конкуренцията не е обоснована, респ. дори не са налице нормативните предпоставки по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, допускащи провеждането на процедура съгласно чл. 18, ал. 1, т. 8, вр. с ал. 7 ЗОП; не е налице и хипотезата на чл. 79, т. 3 ЗОП, поради което касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд за реализирано нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. С оглед изложеното следва да бъде направен извод, че отправянето на поканата единствено до "ТЕКОМ ИНВЕСТ" ЕООД се явява ограничаващо конкуренцията и поради това незаконосъобразно. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, т. 9 ЗОП в оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени колко кандидати да покани за участие, като във всички случаи преценката му за това е при ясни и недискриминационни критерии за намаляване броя на кандидатите като се гарантира реална конкуренция. Още повече, че предметът на поръчката е "Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция" по проект "Енергийно-ефективни мерки с многофамилни жилищни сгради в гр. М.". С този предмет, поръчката може да бъде изпълнена от повече от един оператори, а не само от избрания за изпълнител. Правилно нередността е квалифицирана по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Спорният въпрос по третото нарушение се състои в това дали изискването на възложителя за притежаване на пълна проектантска правоспособност – "инженер" е еквивалентно с притежаването на специалност "архитектура". За да обоснове извод за правилност на постановеното в обжалвания административен акт относно нарушението на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП, съдът очевидно е диференцирал двете специалности като различни и в тази връзка е счел, че доколкото проектантът не притежава изискуемата проектантска правоспособност със специалност "инженер", а "архитектура", с участника не е следвало да бъде сключван договор, а да бъде приложен редът по чл. 107, т. 1, респ. чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП. Изводът на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде споделен. Съгласно ДР § 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., доп., бр. 28 от 2009 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране "проектант" е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и 11, което има право да изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. От анализа на цитираната легална дефиниция следва извод, че и архитектът, и инженерът са лица с проектантска правоспособност по смисъла на ЗКАИИП, но са две различни професионални квалификации, които не са еквивалентни. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 28/2009 г.) и ал. 2 ЗКАИИП, която постановява, че професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на архитектите, а професионална организация на инженерите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Организационно са обособени два вида проектанти, като "архитектът" и "инженерът" не са аналогични. Доколкото и законът предоставя различни правомощия и функции на двете специалности, виж напр.: чл. 7, ал. 3 ЗКАИИП, то не следва да се поставя знак за еквивалентност между тях. От друга страна, след като възложителят в обявлението не е уточнил кои специалности ще счита за еквивалентни на специалността "инженер с пълна проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите" е задължен във всеки конкретен случай да изследва образователните профили, годни за постигане целите и предмета на обществената поръчка (В този смисъл: Решение № 5338 от 16.04.2014 по адм. дело № 3146/2014 г. на Върховния административен съд, ІV о.), а в общия случай не следва по презумпция да се приема за такава специалността "архитектура". При тези аргументи и доколкото до участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка е допуснат кандидат, в чийто екип фигурира лице с проектантска правоспособност, но при придобита специалност "архитектура", а не поставената като условие от възложителя инженерна такава, то възложителят, неприлагайки разпоредбата на чл. 107 ЗОП, е нарушил правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП и това правилно е квалифицирано като "нередност" по смисъла на т. 13 от Приложение № 1 Наредбата за посочване на нередности. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Съответно на материалния закон е заключението на АС - В. за установеност на констатираните от административния орган нарушения на възлагателната процедура. Същите правилно са квалифицирани като нередности по т. 6, т. 9 и т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности (в относимата редакция на нормата - ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г.), за което е предвидено налагането на финансова корекция. Доказано е нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността се изразява в необосновано ограничаване на конкуренцията и препятстване възможността за избор на изпълнител, сред по-голяма кръг лица, който изпълнител ще постигне най-високо ниво на обем и качество на изпълнението. В случая, като е нарушил разпоредбата на чл. 203, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗОП, основният принцип на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, както и императивната разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП, вр. с чл. 107, т. 1 ЗОП, възложителят е извършил описаните нередности по смисъла на Наредбата. В акта на УО коректно са изложени съображения за определения от органа процентен показател, който в случая е в предвидения минимален размер. Касационната инстанция възприема и извода за законосъобразност на определената основа, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, финансиран изцяло със средства по ОПРР. Следователно, като е отхвърлил жалбата на община М., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, община М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на МРРБ разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лева, Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение