Решение № 11781 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2015 г.

Решение № 11781 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 3.04.2015 г. по адм. д. 10741/2014 г. Административен съд София-град е отхвърли жалбата на "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД срещу ревизионен акт № 2171400908/25.04.2014 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София. Решението се обжалва с касационна жалба от "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения от касационния жалбоподател ревизионен акт, издаден от органите по приходите при ТД на НАП София е ангажирана отговорността му по реда на чл. 177 ЗДДС за внасяне на ДДС в размер на 388 494,60 лв. по доставки, документирани с фактури № 81/11.05.2012 г., № 82/18.05.2012 г., № 85/1.06.2012 г., № 91/25.06.2012 г., № 92/25.06.2012 г., № 93/25.06.2012 г. и кредитно известие № 94/29.06.2012 г., всички издадени от "Еко Ай" ЕООД. Ревизионният акт е потвърден с решение № 1736/30.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. По делото е установено, че "Еко Ай" ИООД е издало на "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД процесните, посочени по-горе фактури и кредитно известие. Фактурите са с включен ДДС, като същите са отразени в дневниците за продажба на двете търговски дружества и в справките-декларации за същите данъчни периоди. На дружеството доставчик е била извършена ревизия, която е установила, че дължимият ДДС не е бил внесен бюджета. Установено е, че дружеството жалбоподател "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури. Не се спори, че облагаемите доставки, по които не е внесен ДДС са идентични с тези, по които е ползван данъчен кредит от дружеството жалбоподател. За реализиране отговорността на дружеството жалбоподател органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба отговорността по чл. 177, ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело и ли е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. Този орган е приел, че дружеството жабоподател е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен. Административен съд София-град е възприел същата хипотеза. В подкрепа на извода му, че дружеството жалбоподател е знаело, че данъкът няма да бъде платен, съдът е приел обстоятелството, че плащанията по процесните фактури не са постъпили в патримониума на доставчика "Еко Ай" ЕООД. Вместо това са били преведи по банкова сметка на "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД, което дружество до 10.12.2012 г. е едноличен собственик на капитала "Еко Хелиос Енерджи " ЕООД. Получателят на стоката не е платил на доставчика нито стоката, нито данъка, като вместо това е превел сумите на дружество, с което е в отношение на свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" ДОПК. След като дружеството жалбоподател в качеството му на получател на доставката не е платил на доставчика размера на ДДС, то следователно е необходимо да има разумно очакване, че доставчикът му ще е възпрепятстван да внесе дължимата сума в бюджета. В подкрепа на тезата си съдът е приел и обстоятелството, че трите търговски дружества в определени периоди са били представлявани и управлявани от едни и същи лица. Решението на Административен съд София-град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. За да се реализира особената отговорност на получателя на доставката за дължимия и невнесен от доставчика данък е необходимо да са изпълнени предпоставките на чл. 177, ал. 2 ЗДДС . Този текст от закона изисква наличието на субективен елемент знание или задължение за знание на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен. Законът изрично указва, че този субективен елемент следва да бъде установен и доказан по несъмнен начин от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. За случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на хипотези, при които то се чита за установено. За всеки случай на твърдяно знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, в тежест на органите по приходите е да докажат по несъмнен начин предварителната информираност на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия и начислен ДДС. Необоснован е извода на Административен съд София-град, че дружеството жалбоподател не платило нито стоката, нито данъка на дружеството доставчик. По делото е установено, че плащанията по процесните фактури на задължения към доставчика "Еко Ай" ЕООД са извършвани от "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД по сметка на трето лице "Грийн Енерджи Сървисис" ЕООД в изпълнение на изрични писмени указания на "Еко Ай" ЕООД. Това е достатъчно основание за жалбоподателя да приеме, че плаща правилно и точно задълженията си и в никакъв случай не предполага знание за това, че доставчикът няма да заплати данък ДДС. Законът изисква знание за посоченото обстоятелство, а не "разумно очакване", че доставчикът ще е възпрепятстван да внесе данъка в бюджета. Освен това знанието следва да бъде установено по категоричен и безпорен начин от ревизиращите органи. Дружеството жалбоподател е извършило валидни и действителни плащания по процесните фактури. Към този момент дружеството е имало обезпечено финансиране за плащания за ДДС. Фактът, че през определени периоди от време трите дружества са управлявани от едни и същи физически лица сам по себе си не обосновава извод, че дружеството жалбоподател е знаело, че дружеството доставчик няма да внесе в бюджета начисления ДДС. Както беше посочено по-горе, знанието следва да е установено по несъмнен начин от ревизиращите органи и не може да бъде заместено от предположение за знание или "разумно очакване", че доставчикът няма да внесе дължимия данък. както от ревизиращите органи, така и от съда не са изложени мотиви, които да свързват пряко факта на управление на дружествата от едни и същи лица през определен период от време със субективния елемент по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, който следва да бъде установено от ревизиращите органи. Решението на Административен съд София - град е незоконосъобразно. Следва да бъде отменено на основание чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени ревизионен акт № 2171400908/25.04.2014 г., издаден от органите по приходите на ТД на НАП, потвърден с решение № 1736/30.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП в частта му, с която е определена отговорността на "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД по реда на чл. 177 ЗДДС за внасяне на ДДС в размер на 388 494. и 60 лв. по доставки, документирани с фактури № 81/11.05.2012 г., № 82/18.05.2012 г., № 85/1.06.2012 г., № 91/25.06.2012 г., № 92/25.06.2012 г., № 93/25.06.2012 г. и кредитно известие № 94/29.06.2012 г., издадени от "Еко Ай" ЕООД. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София следва да бъде осъден да заплати на "Еко Хелиос Енерджи" ЕООД разноски по делото за всички инстанции до сега: 50 лв. държавна такса пред първа инстанция и 25 лв. държавна такса за касационна инстанция, общо 75 лв. Не са представени доказателства за направени други раноски, както и за техния размер. По изложените съображения Върховният административен съд