Решение № 3003 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2010 г.

Решение № 3003 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 287/06.07.2010 г. по адм. д. № 49/2010 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 050900255/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Видин в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 4.2008 г. в размер 31 293,28 лв. с лихви и в частта по ЗКПО за определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. 15 646,64 лв с лихви, а също и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Вида турс" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със 133 385 лв, представляваща пренесена загуба от минали периоди. Поддържа, че са допуснати отменителни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в тази част, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДОУИ-Велико Търново и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок, а разгледана по същество първата е основателна, а втората е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 050900255/26.10.2009 г. на ТД на НАП-Видин в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 4.2008 г. в размер 31 293,28 лв с лихви и в частта по ЗКПО за определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. 15 646,64 лв с лихви, и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С РА е определен допълнително корпоративен данък 28 985,14 лв с 2015,83 лв лихви, които включват 6,13 лв лихви по авансови вноски. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител при спазване на процедурата по ДОПК. Съдът е приел, че по РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 4.2008 г. 31 293,28 лв и са начислени лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 114, т. 9 ЗДДС. Видно от РА основанието е за липса на доставка по чл. 9 и 12 ЗДДС, липса на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС и невъзникнало право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71 ЗДДС. В РД и РА е прието, че по фактура № 90/08.04.2008 г., издадена от "Агроконсулт" ЕООД с предмет "съгласно договор за комисион" не е осъществена доставка. В РД е констатирано, че са сключени два посреднически договора за продажбата на един и същ имот от около 2,5 дка в гр. Видин на един и същ купувач. Вторият посреднически договор е с "Универсал-Ю" ЕООД. В счетоводството на "Агроконсулт" ЕООД не са осчетоводени разходи за извършване на посредническата дейност, за разлика от "Универсал-Ю" ЕООД. Купувачът в писмените си обяснения посочва като посредник по сключване на договора "Универсал-Ю" ЕООД и консултант "Дениз Е-М" ЕООД. Съдът е разпитал управителите на "Агроконсулт" ЕООД, "Универсал-Ю" ЕООД и "Дениз-Е-М" ЕООД, приел е като доказателства извлечения от счетоводните регистри на ревизираното лице и на двамата посредници. Вещото лице е дало заключение, изработено по представените по делото доказателства и предвид представени счетоводни документи в офиса на "Агроконсулт" ЕООД, че за м. 2.2008 г. в счетоводството на доставчика са осчетоводени 12 000 лв разходи за външни услуги, изплатени по консултантски договор от 6.02.2008 г. на Даниел Ангелов за консултации по посредническите и търговски сделки на възложителя. Тъй като възложителят няма други посреднически договори, освен процесния, вещото лице е дало заключение, че тези разходи са свързани със спорната доставка. Предвид заключението на вещото лице за редовно осчетоводяване на доставката в счетоводствата на доставчика и получателя, предвид представения договор и приемо-предавателен протокол съдът е приел, че доставката е реално осъществена и е отменил акта в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по нея и начислени лихви, и в частта по ЗКПО, с която е начислен допълнително корпоративен данък 15 646,64 лв и съответни лихви, поради преобразуване на финансовия резултат по чл. 26, т. 11 ЗКПО. В тази част решението е неправилно. Съдът не е обсъдил събраните в преписката доказателства - обяснения от управителя на купувача на имота, че посредник по продажбата на имота е само "Универсал-Ю" ЕООД. Не е обсъдил обясненията на управителката на "Агроконсулт" ЕООД, дадени в преписката, че не е ползван подизпълнител по посредническия договор и противоречията им със свидетелските показания на същата и счетоводните документи, представени в производството пред съда, за участие в посредничеството на Даниел Ангелов по консултантски договор. Видно от посредническия договор и приемо-предавателния протокол те не съдържат описание на посредническите действия, които е следвало да извърши доставчика и които е извършил. От показанията на управителя на "Универсал-Ю" ЕООД, признат от купувача за посредник по сделката, не се установява участие на "Агроконсулт" ЕООД в преговорите и изповядването на сделката. Показанията на останалите свидетели са противоречиви, противоречат на обясненията им дадени в ревизионната преписка и не е следвало да се кредитират от съда. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата в тази част. В РД е констатирано, че ревизираното лице в годишната данъчна декларация за 2008 г. в справката за пренасяне на загуби е посочило загуба за 2004 г. - 8027 лв, за 2005 г. - 70 019 лв и за 2006 г. - 55 339 лв, а за 2007 г. - 0 лв, общо 133 385 лв. С РА е определена облагаема печалба за 2007 г. 786 лв, както е декларирана в ГДД за 2007 г. В РД е констатирано, че ревизираното лице не е упражнило правото си по чл. 70, ал. 1 ЗКПО да пренесе загуби от минали години, а е направило това едва с ГДД за 2008 г. В РА е прието, че по чл. 70, ал. 2 ЗКПО данъчно задълженото лице има право да приспадне данъчната загуба през първата година на реализирането й, през която е формирало положителен данъчен финансов резултат, преди приспадане на данъчната загуба. С РА не е признато намаление на финансовия резултат за 2008 г. със загубите за 2004 - 2006 г. в общ размер 133 385 лв и е определен финансов резултат 527 740,92 лв и дължим данък 52 774,09 лв, от който 23 788,95 лв внесени. Съдът е оставил РА в тази част в сила, като е приел, че изводите на органа по приходите в РА в тази част са законосъобразни. Относно облагането по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. е издаден РА № 0500395/16.10.2007 г., в който са определени финансови резултати различни от декларираните в годишните данъчни декларации за тези години. Приел е също, че ревизираното лице неоснователно се позовава на счетоводна грешка, която не е осчетоводило. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в тази част само относно загубата от 2004 г. С процесния РА е определен финансов данъчен резултат за 2007 г. в размер 786 лв, както е деклариран в годишната данъчна декларация за 2007 г. При този размер на финансовия резултат пропускът на ревизираното лице през 2007 г. да приспадне загуба касае само загубата от 2004 г. от 8027 лв, тъй като след нейното приспадане не остава финансов резултат, от който да се приспадат загубите от 2005 и 2006 г. За тях правото на избор по чл. 70, ал. 1 ЗКПО не е упражнено и не е погасено. Ревизираното лице като е приспаднало загубите от 2005 г. и 2006 г. по годишните си данъчни декларации в общ размер 125 358 лв не е нарушило чл. 70, ал. 1 и 2 ЗКПО. По делото не са събрани доказателства дали цитираният РА № 0500395/16.10.2007 г., с който са определени права и задължения по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. е влязъл в сила. По чл. 70 ЗКПО данъчно задълженото лице има право да приспадне загубата, както я е декларирал в ГДД за годината, в която е формирана. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на ГДД за 2008 г., имащи значение за спорното право. Предвид този текст загубата следва да се приспадне в размера, в който е декларирана, доколкото с влязъл в сила РА не е определен друг размер на загубата. Делото следва да се върне делото на същия съд за изясняване размера на загубите за 2005 г. и 2006 г., които законосъобразно са приспаднати от ревизираното лице в ГДД за 2008 г., като се изясни влязъл ли е в сила РА, с който са определени и какъв е техния размер. С РА е определен финансов резултат 527 740,92 лв и дължим данък 52 774,09 лв, от който 23 788,95 лв внесени и остават за внасяне 28 985,14 лв с начислени лихви 2009,70 лв. За 125 358 лв от финансовия резултат, свързан със загубата от 2005 г. и 2006 г. съответният корпоративен данък е 12 535,80 лв, а съответните лихви са в размер 869,16 лв. РА следва да остане в сила в частта, с която е определен корпоративен данък за 2008 г. за внасяне 16 449,54 лв и са определени лихви 1140,54 лв. РА в частта, с която са определени корпоративен данък за внасяне над 16 449,54 лв. и лихви за внасяне над 1140,54 лв следва да бъде отменен и в тази част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2008 г. е определен корпоративен данък 802,70 лв с 55,66 лв лихви и в тази част следва да бъде оставено в сила. Това е частта от данъка и лихвите съответни на неправилното приспадане на загубата от 2004 г. от 8027 лв през 2008 г. в нарушение на чл. 70, ал. 1 и 2 ЗКПО. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен актът и в тази част вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2008 г. за внасяне в частта от 16 449,16 лв до 28 985,14 лв и са определени лихви за внасяне в частта над 1140,54 лв до 2009,70 лв, и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,