Решение № 6384 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2011 г.

Решение № 6384 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Акумча Белта Акуи - гражданка на Камерун срещу решение № 341/11.01.2011 г., постановено по адм. дело № 13649/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 440/05.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касаторката, че обжалваното решение е напълно немотивирано и изложените съображения са взаимствани от съдържанието на индивидуалния административен акт, както и е възпроизведено безкритично посоченото в отказа на ДАБ бланкетно становище. В касационната жалба се съдържат оплаквания и за нарушение на материалния закон, сочейки противоречие с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, без да са изложени конкретни съображения, както и твърди, че липсват доказателства за сигурността на обстановката в Камерун. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касаторката и от адв. Валерия Иларева, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът установил, че бежанската история не дава основание да се приеме, че са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като причината касаторката да напусне Камерун са лични - религията й не позволявала да се омъжи за полигамен мъж. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Акумча Белта Акуи - гражданка на Камерун срещу решение № 440/05.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут и на чл. 9 от същия закон за предоставянето на хуманитарен статут. Този извод съдът е извел от бежанската история на жалбоподателката, която по време на проведените интервюта в агенцията е посочила като основание да напусне Камерун оказания върху нея натиск от жителите на родното й село да приеме брак с полигамен мъж, а нейната религия (Свидетелите на Йехова) не й позволявала това, както и се страхувала, че в същото село има магьосници, които можели да й направят магия, както и на поколението й. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че след като твърдените от жалбоподателката причини са лични и в Камерун не съществува въоръжен конфликт, тя не е изложена на нечовешко или унизително отнасяне или наказание по причини, които не й позволяват да се завърне в страната си по произход. Обжалваното решение е правилно постановено. Не отговаря на истината оплакването на касаторката, че първоинстанционният съд е постановил немотивирано решение. Фактическата обстановка правилно е възприета от съда и отразена в обжалваното решение. Съдът е обсъдил относимите материалноправни разпоредби - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и е направил законосъобразния извод, че не са налице основанията на нито една от цитираните правни норми, на касаторката да й се предостави статут - на бежанец или хуманитарен статут. По делото не са събрани доказателства, а и не се твърди от касаторката, че в Камерун съществува въоръжен конфликт, нито пък че тя е преследвана за своята религия (твърди, че изповядва религията Свидетелите на Йехова), политическо убеждение или социална група. Обстоятелството, че е отказала брак с полигамен мъж по никакъв начин не може да се свърже с предвидените законови предпоставки по чл. 8 или по чл. 9 ЗУБ. Няма никакви данни от бежанската история на касаторката, че е заплашена от изтезание или насилие, както и от други тежки посегателства или заплахи за живота й. Твърденията и, че я е страх от магии не намират опора в закона, а и от съдържащата се по делото справка на ДАБ "Международна дейност и европейски бежански фонд" за Камерун е установено, че тази страна има силна президентска власт, както и че всички граждани имат еднакви права и са защитени от дискриминация на база на раса, етническа принадлежност и социален произход, както и са забранени мъченията и нехуманното отношение. Установява се от същата справка, че в Камерун има свобода на словото, както и свобода на религията, като са отчетени случаи на участие на силите за сигурност в незаконни убийства и прилагане на насилие, но върху арестанти и затворници, като в същото време с изтъква, че правителството полага усилия да подобри положението с човешките права, а относно практикуването на магьосничество според законодателството на страната то е обявено за престъпление и се преследва от закона. В тази връзка и с оглед гореизложеното в първоинстанционното решение е налице правилно прилагане на относимите за случая материалноправни разпоредби на ЗУБ и те правилно са съотнесени към фактите по делото. Наличието на страх у касаторката да се омъжи за полигамен мъж, както и страх от магия, по никакъв начин не могат да обосноват нито едно от посочените основания в закона по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Като е постановил в този смисъл решението си ВАС, III отделение не е допуснал нарушение на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила и като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,