Решение № 261 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2019 г.

Решение № 261 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на И. В. В. чрез пълномощник адв. И. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 533992 от 13.11.18 г., постановено по в. гр. дело № 42805/18 г. на Софийски районен съд, 92 състав, в частта относно произнасянето по въпроса за издръжката, тъй като между същите страни, на същото основание е постановено влязло в сила решение на СРС, ГО, 117 състав по гр. дело № 42804/18, което му противоречи. С определение № 359 от 1.10.2019 г. настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна като е приел, че е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът по молбата И. В. И. не заявява становище. По съществото на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: С влязло в сила решение № 533992 от 13.11.18 г. по гр. дело № 42805/18 г. Софийският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца К. И. И. и Д. И. И. на тяхната майка И. В. В.; определено е местоживеенето на децата при майката; определен е режим на лични отношения на бащата И. В. И. с децата и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 127. 50 лв месечно на всяко едно от децата. В това производство ищцата И. В. не е предявила иск за издръжка на двете деца, но с оглед защита на интересите им, съдът се е произнесъл служебно. И. В. е предявила отделно иск за издръжка, вкл. и за година назад, на основание чл. 142, ал. 1 СК по реда на бързото производство пред Софийски районен съд, по който е образувано гр. дело № 42804/18 г. на 117 състав. С влязло в сила решение № 539637 от 20.11.18 г. по гр. дело № 42804/18 г. съдът е осъдил И. В. И. да заплаща на децата си Д. и К. Ивови И. чрез майка им И. В. В. месечни издръжки от по 250 лв за всяко дете, считано от 28.06.17 г., ведно със законната лихва за забава. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Такава е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения решават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни. С влязлото в сила на 14.12.18 г. решение по гр. дело № 42804/18 г. на СРС е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за дължимата от бащата И. И. на малолетните деца издръжка. С влязлото в сила на 13.03.19 г. решение по гр. дело № 42805/18 г. на СРС е пререшен въпросът за издръжката. Противоречието се състои в това, че с двете влезли в сила съдебни решения бащата е осъден да заплаща издръжка на едно и също основание два пъти. ВКС намира, че спорът е разрешен правилно с влязлото в сила решение по гр. дело № 42804/18 г. на Софийския районен съд. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства – възрастта на децата – на 8 и на 7 години, месечният доход на майката – между 600 и 1000 лв, фактът че бащата не участва в грижите за тях. Не са представени доказателства за доходите му, поради което съдът е преценил, че за трудоспособен мъж под 50 -годишна възраст е възможно да се осигури доход от труд около средния от около 1100 лв, от която може да заплаща около 2/3 от средномесечните нужди на децата, или по 250 лв за всяко от тях. Неправилността на решението по гр. дело № 42805/18 г. г. произтича от липсата на доказателства за нуждите на децата и за материалното и имотно състояние на родителите, като съдът не е обосновал присъдения размер от по 127. 50 лв издръжка за всяко едно от децата. По изложените съображения следва да се отмени влязлото в сила решение № 533992 от 13.11.18 г. по гр. дело № 42805/18 г. на Софийския районен съд, 92 състав в частта за издръжката. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.