Решение № 10084 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2019 г.

Решение № 10084 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от административния ръководител –– градски прокурор на Софийска градска прокуратура, против решение № 5810/08.10.2019 г., постановено по административно дело № 7033/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което по жалба на И. Георгиева - следовател в СО при СГП /Следствения отдел при Софийска градска прокуратура/, е отменена издадената от градския прокурор заповед № 1407/09.05.2018 г., с която на основание чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ й е обърнато внимание за допуснато по пр. № МПП-146/2017 г., пр. пр. № 17540/2017 г. по описа на СГП, отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения по образуването и движението на възложената за изпълнение молба за правна помощ. По съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт /касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК/ се иска неговата отмяна и постановяване на друг по същество, с което процесната заповед се остави в сила. Процесуалният му представител в съдебно заседание М. Малинова /прокурор в СГП/ поддържа жалбата и навежда доводи за неправилност на оспореното с нея решение. Ответницата по касация И. Георгиева, действаща чрез пълномощника адвокат С. Иванов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да се потвърди. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, както и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ да бъде присъден адвокатски хонорар на пълномощника в размер на минималния хонорар, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага тя да се отхвърли, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 1407/09.05.2018 г. на административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, с която на основание чл. 327 ЗСВ на И. Георгиева - следовател в СО при СГП е обърнато внимание за допуснато по пр. № МПП-146/2017 г., пр. пр. № 17540/2017 г. по описа на СГП, отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения по образуването и движението на възложената за изпълнение молба за правна помощ. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че следовател Георгиева е допуснала забавяне и неритмично извършване на указаните процесуално-следствени действия по възложената й молба за правна помощ, като не е уведомявала своевременно наблюдаващият преписката прокурор за движението й. Това се дължало на несвоевременно планиране на обема на работа, което е довело до недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения от следователката, служебната натовареност на която е приета за под средната. За да уважи жалбата срещу заповедта, Административен съд – София-град е приел, че тя, ако и да е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и на процесуалните правила, е в противоречие с материалния закон, както и несъответства с целта на закона (отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК). Като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е направил извода, че от фактическа страна мярката "обръщане на внимание" е несъразмерна с тежестта на допуснатото нарушение по едно досъдебно производство /изпълнение на следствена поръчка по молба за правна помощ от Германия/ и на професионалното поведение на следователя при изпълнение на служебните му функции, нарушението не е доказано по предвидения в закона начин и не е обоснован изводът на административния ръководител за виновно поведение на следователката. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Касаторовите твърдения за противното не се установяват от доказателствата по делото. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на заповедта за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обсъдени са приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях, като е съобразено значението им за изхода на спора. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона форма (в т. ч. са посочени фактически и правни основания), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като обаче актът на административния ръководител на Софийска градска прокуратура не е съобразен с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 327, ал. 1 ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 ЗСВ е особена административно дисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. При налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят (в конкретиката на настоящия случай) и останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на следователя, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Прилагането на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ е възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по разглеждане и решаване на делата или нарушения по организацията на работата му. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се на обективни фактори, а не на виновно поведение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ. В Закона за съдебната власт не се съдържа легална дефиниция на понятието "неоправдано забавяне" по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 ЗСВ. Но действието или бездействието на проверявания магистрат следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на производството. От приетите за относими факти по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин следователката с бездействието си неоправдано да е забавила производството, респ. не е доказано нейно виновно поведение, което да е основание за налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Административен съд – София-град правилно е приел, че предприетата по отношение на Георгиева от административния ръководител на Софийска градска прокуратура особена дисциплинарна мярка с процесната заповед, е наложена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и при несъответствие с целта на закона. Съдът е опровергал извода за натовареност под средната на Георгиева, като е направил пълен анализ на реалната служебна натовареност на следователката, при която е констатирал на база представената справка, че възложените й досъдебни производства са се отличавали с висока степен на фактическа и правна сложност, и са били преразпределяни многократно на различни следователи и на нови наблюдаващи прокурори, което допринесло за наличие на проблеми при ритмичното водене на разследването. Първоинстанционният съд е установил още, че при постановяването на обжалвания пред него акт административният ръководител на СГП не е изследвал въпроса какви факти и обстоятелства са довели до допускане на твърдяното нарушение. В молбата за правна помощ се е съдържало искане за издирване на титуляра на банкова сметка и неговият разпит като обвиняемо лице. В изпълнение на следствената поръчка следователката е изискала разкриване на банковата тайна досежно титуляра на сметката, установила е самоличността му и адресната му регистрация, като е поискала писмено от наблюдаващия прокурор преценка дали чл. 4, ал. 1 от Конвенцията на ЕС за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и принципите на българското НПК позволяват подобен разпит като обвиняем на това лице, при положение, че в Германия производството се води срещу неизвестен извършител, а в изпратените материали не се съдържа акт за привличане на това лице като обвиняем. В рамките на изпълнението на молбата за правна помощ Георгиева е установила и адресите на лицето, но е получила информация от МВР, че то не пребивава в България и е извън страната, което е станало причина да не бъде разпитано. При така установеното от фактическа страна съдът е достигнал до правилния извод, че по обсъжданата молба за правна помощ са извършвани процесуални действия, а забавянето се дължи на обективни фактори, а не на виновното поведение на Георгиева. Касационната инстанция споделя този извод, защото от данните по делото е видно, че следователката не е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения по възложената й преписка, за която й е обърнато внимание, нито пък е допуснала вмененото й отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения по образуването и движението на възложената за изпълнение молба за правна помощ. От доказателствата по делото явства, че Георгиева е организирала работата си и е изпълнила задълженията си /направила е всичко зависещо от нея/ да обезпечи своевременно, законосъобразно и успешно извършването на дължимите процесуално-следствени действия по МПП-146/2017 г. по пр. пр. № 17540/2017 г. по описа на СГП. От друга страна, недоказаното в съдебното производство недаване на своевременни справки по писма на наблюдаващия прокурор, при условия, че следовател Георгиева е извършила необходимите действия по възложената й молба за правна помощ, не води до извод, че същата е бездействала, поради което неоправдано е забавила производството. Това е така, защото тя е имала дължимото активно поведение при извършване на процесуално-следствени действия по обсъжданата преписка, като е проявила процесуална активност, свързано с изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, което изключва вмененото й отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните задължения по образуването и движението на възложената за изпълнение молба за правна помощ. В случая не се касае за неосъществяване на дължимо поведение от страна на магистрата в рамките на професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност, което, ако беше установено, би могло да бъде основание за налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. От друга страна, не е доказано от страна на издателя на заповедта за налагане на посочената мярка, виновно поведение от Георгиева, изразяващо се в бездействие, което да е довело до неоправдано забавяне на възложената й преписка. С оглед на това, че не е установено виновно неизпълнение от магистрата на служебни задължения във връзка с възложената му преписка или нарушения по организацията на работата му, и като се имат предвид причините за забавянето на производството, натовареността на следователя, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение, съдът обосновано е извел заключение, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, защото няма основание за прилагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Налице е несъответствие между съдържанието на заповедта и целта на нормата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ, което само по себе си е било напълно достатъчно като основание за отмяна на заповедта, за издаването на която не са били налице и материалните предпоставки за законосъобразност по цитираната разпоредба. Констатираното неголямо като продължителност неспазване на сроковете не се дължи на лоша организация на работата на магистрата, а единствено и само на обективни причини, така, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обосновано съдът е дал превес на безспорно установени данни, касаещи служебните действия на ответницата по касация. Ако беше обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, и бе взел предвид всички обективни обстоятелства, довели до забавянето на движението на обсъжданата преписка, вкл. и какъв е бил конкретният планиран обем на процесуално-следствени действия по възложените й други преписки, както и тяхната фактическа и правна сложност, административният ръководител на Софийска градска прокуратура несъмнено би достигнал до различен правен извод от този за наличие на основание по чл. 327, ал. 1 ЗСВ да се обърне внимание на следовател Георгиева. Липсата на виновно неизпълнение на служебните задължения, на несъответстващо на дължимото поведение на следователката, състоящо се в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице, респ. действие или бездействие на магистрата да е довело до неоправдано забавяне на производството, компрометира материалната законосъобразност на отменената от АССГ заповед. Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната заповед № 429 от 15.02.2018 г. е незаконосъобразно издадена, поради което я е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на адв. С. Иванов следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на друг юрист) в размер на 300 лева, платими от Софийска градска прокуратура. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,