Решение № 12597 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област подадена чрез пълномощника ст. юрисконсулт Иванов срещу Решение 657 от 05.03.2025 г. постановено по адм. д. 988/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което са отменени Задължителни предписания по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, дадени с протокол за извършена проверка ПР2435741 от 20.11.2024 г. от главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" и са присъдени съдебни разноски. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а оспорените задължителни предписания да бъдат потвърдени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Ответникът "Еконт Експрес" АД чрез процесуалния представител адв. Димовски в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и счита обжалваното съдебно решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. К. Х. не изразява становище по жалбата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе са задължителни предписания по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокол за извършена проверка ПР2435741 от 20.11.2024 г. съставен от главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда - Софийска област", работодателят да начисли и изплати уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х. на длъжност "управител офис" в пълен размер за месеците юли и август 2024 г. вкл., така както са уговорени с трудов договор 9637 от 10.06.2024 г. в съответствие с разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда. От фактическа страна по делото е установено, че служители на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на "Еконт Експрес" АД в обект на контрол: офис ЕКОНТ находящ се в гр. София, [жк], [улица]. От представеното в хода на извършената проверка трудово досие на Д. К. Х. на длъжност "управител офис" е констатирано, че между лицето и "Еконт Експрес" АД в качеството на работодател е сключен трудов договор 9637 от 10.06.2024 г., според който страните са се договорили Х. да изпълнява длъжността "управител офис" при 8-часов работен ден или сменен режим на работа, сумирано изчисляване. В т. V от трудовия договор е уговорено: а/ основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева. б/ допълнителни трудови възнаграждения: - за продължителна работа - по 0, 6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година пълен трудов стаж, съгласно чл. 12 от НСОРЗ; - за нощен труд 1, 40 лева на час; - при точно ежедневно изпълнение на инструкциите и заповедите, включени в Наръчника по качество и Длъжностната характеристика, по преценка на управителя на фирмата се изплаща индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки до: 1067, 00 лева бруто до 120 обработени пратки дневно; 1167, 00 лева бруто при 120 - 130 обработени пратки дневно; 1267, 00 лева бруто при 130 - 140 обработени пратки дневно; 1367, 00 лева бруто при 130 - 140 обработени пратки дневно; 1467, 00 лева бруто при 150 - 170 обработени пратки дневно; 1567, 00 лева бруто при 170 - 200 обработени пратки дневно; 1667, 00 лева бруто над 200 обработени пратки дневно. Предвидено е също така, че при наличие на достигнати повече пратки от последния праг по скалата се начислява бонус по преценка на управителя. За изпълнение на задачите на управител офис служителят получава 500 лева бонус над достигнатия праг. В производството на служителя не влизат върнати пратки. За пратки с услуга "преглед/преглед и тест", в производството на служителя влиза възнаграждение само за втората пратка. Управител на офис заплаща всички дефекти и рекламации, когато се докаже отговорността от негова страна. Трудовият договор със служителката е прекратен със заповед 316 от 19.08.2024 г., считано от същата дата, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от работодателя преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в негова полза. При извършената от служителите на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" проверка е констатирано, че видно от заповед 1085 от 23.08.2024 г. в изпълнение на Вътрешни правила за формиране на работната заплата в "Еконт Експрес" АД не е определена за изплащане месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки. Контролните органи са приели, че по аргумент на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г. посочените допълнителни възнаграждения са с постоянен характер, както и че доколкото са уговорени в т. V от трудовия договор между страните и по арг. на чл. 3, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г. същите са дължими от работодателя. Контролните органи са взели предвид и че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, а според ал. 2 добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Според представена месечна справка за обработените пратки от Д. Х. същата е обработила 2 808 пратки през месец юли 2024 г. Видно от представена ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис Драгалевци на лицето е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки. Видно от заповед 1085 от 23.08.2024 г. в изпълнение на Вътрешни правила за формиране на работната заплата в "Еконт Експрес" АД не е определена за изплащане месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки. Контролните органи приели, че видно от ведомост за заплати за месец юли 2024 г. за звено офис Драгалевци, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х. на длъжност "управител офис" не са начислени в пълен размер в нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда и не са изплатени в пълен размер в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Установено е също така, че според представена месечна справка за обработените пратки от лицето Д. К. Х. на длъжност "управител офис" същата е обработила 355 пратки през месец август 2024 г. Видно от представената присъствена форма за месец август 2024 г. Христова е била в платен годишен отпуск в периода от 01.08.2024 г. до 07.08.2024 г., включително и в неплатен отпуск в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г., включително и има отработени 3 работни дни. Видно от представена ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис Драгалевци на лицето е начислено договореното основно трудово възнаграждение в размер на 933, 00 лева, но не е начислена месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки. Контролните органи приели, че видно от ведомост за заплати за месец август 2024 г. за звено офис Драгалевци, уговорените трудови възнаграждения на Д. К. Х., на длъжност "управител офис", не са начислени в пълен размер в нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда и не са изплатени в пълен размер в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. За да уважи жалбата на търговското дружество и да отмени оспорените задължителни предписания първостепенният съд е приел, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка са направени неправилни изводи, които са в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата). Страните по сключения трудов договор са постигнали съгласие за получаване на допълнително възнаграждение "индивидуална месечна премия за качество и производителност по скала на база брой обработени пратки". Според първоинстанционния съд индивидуалната месечна премия представлява допълнително трудово възнаграждение по чл. 13 от Наредбата. В чл. 15, ал. 1 от същата наредба е посочено, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и чл. 12 са с постоянен характер. А чл. 15, ал. 2 е посочено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според съда индивидуалната месечна премия по трудовия договор не попада в обхвата на понятието "допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер", съгласно разпоредбата на чл. 15 от наредбата. Освен това видно от текста на трудовия договор, страните изрично са се съгласили, че едно от условията за изплащане на премията е именно преценката на работодателя. Тази договорка не следва да се обвързва с реда за определяне на размера на възнаграждението (т.е. схемата), което представлява отделен елемент при определяне на възнаграждението. Предвид посоченото, съдът е достигнал до извод, че индивидуалната месечна премия като допълнително трудово възнаграждение, което е предвидено да бъде изплащано на служителя по преценка на работодателя и което зависи от качеството положен труд или има за цел да стимулира служителя и да го награди за показан по-висок трудов резултат, не спада към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Според съда възнаграждения, които се изплащат по преценка на работодателя, представляват такива с непостоянен характер и не подлежат на административен или съдебен контрол, тъй като се касае за решение в кръга на работодателската компетентност, което е част от управленската функция на трудовия процес. Съдът е счел, че преценката на работодателя, че на лицето не следва да бъде определяна и заплащана такава премия за процесните периоди, не може и не следва да бъде замествана от волята на контролните органи. Съдът също така е приел, че дадените предписания се явяват неясни, непълни и неконкретни, предвид което са неизпълними, което е допълнително и самостоятелно основание за тяхната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки. В хипотезата по чл. 404, ал. 1, т. 1, предложение първо от КТ контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. По делото не е спорно, че е била налице трудовоправната връзка съществувала между "Еконт Експрес" АД, от една страна и Д. К. Х. на длъжност "управител офис" от друга като съществувалото трудово правоотношение е прекратено със заповед 316 от 19.08.2024 г. считано от същата дата на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от работодателя. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да начислява и да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ). Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, Наредбата) брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че уговорената между страните по трудовия договор индивидуална месечна премия за качество и производителност представлява допълнително трудово възнаграждение по чл. 13 от НСОРЗ и не попада в обхвата на понятието допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по чл. 15 от Наредбата. Премиалното възнаграждение за постигнати резултати е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение като с оглед предназначението му да стимулира работника/служителя и да възнагради показаните от негова страна високи трудови резултати, то не спада към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по чл. 15 НСОРЗ. Неоснователно е възражението на касатора, че същото има постоянен характер, тъй като е предвидено в сключения трудов договор. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ позволява с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения. Законодателят е предвидил правната възможност работодателят както едностранно, така и по съгласие със работника/служителя (включително чрез сключения индивидуален трудов договор) да определя правила за допълнителни трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Такива допълнителни трудови възнаграждения се дължат обаче само доколкото работодателят е определил условията, при които ще се плащат и техния размер. Когато условията, при които ще се изплаща такова допълнително трудово възнаграждение са уговорени с индивидуалния трудов договор по съгласие на двете страни същото се дължи само при изпълнение на условията, при които то е уговорено. В тази връзка от съществено значение в процесния случай е обстоятелството, че в сключения трудов договор е изрично уговорено, че същото се дължи по преценка на управителя на дружеството. Предвид посоченото премиалното възнаграждение (индивидуалната месечна премия за качество и производителност) не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва едва след извършване на самостоятелна преценка от страна на управителя на дружеството за неговата дължимост. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният индивидуален административен акт - дадените на работодателя задължителни предписания е материално незаконосъобразен. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника "Еконт Експрес" АД за присъждане на разноски е основателна. Страната е представила доказателства за сторените разноски, както и списък на разноските. Настоящият състав намира направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер, определен с приложимата подзаконова разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище в гр. София следва да заплати на "Еконт Експрес" АД сумата от 1000 лева представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,