Решение № 1383 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2007 г.

Решение № 1383 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218е, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Й. от гр. Я. срещу решение № 124 от 30.05.07 г. по гр. д. № 213/2007 г. на Ямболския окръжен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необосновани изводи относно фактите по делото, както и поради нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците в производството - Г. Г. Р., Й. Й. Г. и С. С. Г. оспорват жалбата. За да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г.о., приема следното: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е оставил изцяло в сила решение № 175 от 15.03.07 г. по гр. д. № 1849/05 г. на Ямболския районен съд, с което: 1. Допуснатият до делба недвижим имот - апартамент в гр. Я., ул."Г", бл.76, вх. В, ап.53 е бил изнесен на публична продан; 2. С. Г. Й. е бил осъден да заплати на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС на Г. Г. Р. сумата от 1724,44 лв., на Й. Й. Г. сумата от 431,11 лв. и на Й. Й. Г. и С. С. Г. общо сумата от 431,11 лв. - обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за периода 13.02.01 г. - 13.02.06 г., а претенцията за разликата до пълния и предявен размер от 6 500 лв. е отхвърлена; 3. Г. Г. Р., Й. Й. Г. и С. С. Г. са били осъдени да заплатят на С. Г. Й. на основание чл. 286 от ГПК общо 0,39 лв. - стойност на еднолично заплатения от него заем, ползван за закупуване на процесния имот, както и 2,42 лв. - мораторна лихва върху посочената главница; 4. Прекратено е производството по отношение на предявеното от С. Г. Й. срещу останалите съделители искане по сметките за сумата от 500 лв. - стойност на вложени средства за издръжката и гледането на общия наследодател Г до неговата смърт, както и сумата от 200 лв. - мораторна лихва върху тази главница; 5. Отхвърлено е искането по сметки, предявено от С. Г. Й. срещу останалите съделители, за сумата от 500 лв. - стойност на заплатените от него данъци и такси за процесния имот, както и 100 лв. - мораторна лихва върху тази главница и 6. Страните са осъдени да заплатят държавни такси. Въззивният съд е приел, че претенцията на С. Г. Й. за възлагане на процесния имот по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) е неоснователна, тъй като съсобствеността няма изцяло наследствен характер. След смъртта на общия наследодател Г, една от наследниците на починалия впоследствие негов син Й.Й. - К. Й. М. е прехвърлила своята 1/9 ид. част от имота на сестра си Й. Й. Г., а другата му наследница - е продала своята 1/9 ид. част на Г. Г. Р.. Прието е, че след като съсобствеността има смесен характер, способът за извършване на делбата е публичната продан. Приета е за частично основателна претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като през периода 15.08.00 г. - 13.02.06 г. единствено съделителят С. Г. Й. е ползвал процесния имот, като по делото няма данни след получаване на нотариална покана той да е предложил на останалите съделители също да ползват имота. Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС се погасява с петгодишна давност, а не с тригодишната давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като по своя характер не представлява наем, а обезщетение за лишаване от ползване на имота. Ето защо за посочения по-горе период, вземането не е погасено по давност. Процесуално недопустима е претенцията на С. Г. Й. за сумата от 500 лв. - дадените от него средства за гледането и издръжката на общия наследодател, както и акцесорната претенция за мораторна лихва. Това искане не е във връзка с ликвидиране на съсобствеността и не може да бъде предмет на разглеждане в делбеното производство - арг. от чл. 286 от ГПК (отм.). На следващо място - тъй като всеки от съсобствениците е заплащал данъци и такси за имота съобразно идеалната си част, претенцията за данъци на С. Й. срещу останалите съделители в размер на 500 лв. е неоснователна. Искането на Й. за присъждане на припадащата се на останалите съделители част от заплатените от него суми по заема, теглен за закупуване на процесния имот, е основателна до размер на 0,39 деноминирани лева, а искането за мораторна лихва върху тази главница - до размер на сумата от 2,42 деноминирани лева, съгласно заключението на вещото лице. В тези размери претенциите са уважени. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се атакува въззивното решение по претенциите на С. Й. за сумите от 500 лв. - припадаща се на другите съделители част от заплатените от него данъци и такси за процесния имот, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за присъждане на сумата от 3000 лв., заплатена от С. Й. за погасяване на заема за процесното жилище, както и за акцесорните искания за присъждане на мораторна лихва. Вземанията са с цена под 5000 лв. и съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), отхвърлителното въззивно решение в тази част не подлежи на касационен контрол, а в уважената част на първата претенция касаторът няма правен интерес от обжалване. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: В съответствие с чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и с т. 8 на ТР № 1/19.05.04 г. на ОСГК на ВКС е изводът на въззивния съд, че след като съсобствеността върху делбения имот е възникнала не само от наследяване, но и от други юридически факти, възлагането е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Без значение е обстоятелството, че за съделителя С имотът е изцяло наследствен, след като за останалите съделители собствеността има смесен произход - за Г. Р. - наследство от Г. Р. и възмездна придобивна сделка, а за Й. Г. - наследство от Й. Г. Й. и възмездна придобивна сделка. В този случай С. Й. не може да се ползва от разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), дори и да отговаря на останалите условия за възлагане. Законосъобразен е и следващият извод на съда - че С. Й. дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС на останалите съделители за това, че само той е използвал процесния имот през периода 15.08.00 г. - 13.02.06 г. Фактът на ползването не е спорен по делото. Налице е и писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, което другите съсобственици са отправили до Й. Обезщетение по този текст не се дължи само в случай, че другите съсобственици са имали ключ от процесното жилище и са могли свободно да го ползват според правата си, без някой да им пречи за това. По делото няма такива данни. Претенциите за ползване на жилището от останалите съделители са заявени в нотариалната покана до Й. под формата на изявления за лишаване от ползване. Затова в тежест на Й. е било да установи, че никой не е пречил на едно такова ползване. На следващо място - всеки от съсобствениците има право да ползва общата вещ според правата си, като законът не се интересува дали е налице нужда от такова ползване. Законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че давностният срок за погасяване на вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС е петгодишен, тъй като то няма характеристиките на периодичните плащания по чл. 111, б. "в" от КТ, които се погасяват с тригодишна давност. Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява обезщетение за неправомерно ползване на съсобствена вещ само от един или от част от съсобствениците. Дори да се съизмерява с наемната цена на вещта, по своя характер вземането не е за наем, а представлява обезщетение и се погасява с изтичане на общата петгодишна давност. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II ГО,