Решение № 11412 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници , чрез процесуалния представител юрк. Аргиров, срещу Решение 524 от 18.05.2023 г., постановено по адм. дело 1769/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед 1631 от 26.09.2022 г. на директора на Агенция Митници и е осъдена агенция да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът М. Георгиев, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Георгиев, против заповед 1631 от 26.09.2022 г. на директора на Агенция Митници , с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие и запазване на придобития ранг на държавна служба за длъжността старши инспектор в ТД на Агенция Митници , ТД Митница Бургас. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма с изискуемите реквизити и при спазване на административно-производствените правила и установения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, същата е постановена в нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е приел за безспорно по делото, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е бил разпределен да осъществява контрол на преминаващите през границата пътни превозни средства на трасе Вход товарни автомобили , като при изпълнение на задълженията си същият е пропуснал три пътни превозни средства - молдовски микробуси с рег. [номер], рег. [номер] и рег. [номер], без да бъдат претеглени и въведени в модул ПТРР, както и без да бъде издаден за тях контролен лист, заверен с подпис и личен митнически печат, и да бъде извършена физическа проверка на същите - с извършения оглед на товарното помещение на първия микробус задълженията му не са изпълнени, доколкото не е проверен превозваният багаж за наличие на стоки над нормите за безмитен внос или такива, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, или за наличие на недекларирани по съответния ред стоки, а по отношение на останалите два микробуса не са предприети каквито и да било действия. Според съда неизпълнението от жалбоподателя на задължението му да осъществи възложения му контрол на посочените превозни средства съставлява дисциплинарно нарушение съгласно нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което следва да се приеме, че е налице приетото от дисциплинарно-наказващия орган фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание, което съставлява дисциплинарно нарушение и по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, доколкото води до нарушаване на основните принципи на държавната служба, установени в чл. 2, т. 3 и т. 6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - добросъвестност и отговорност при изпълнение на възложените задачи. Прието е от съда също така, че в случая не се съдържат данни за получена от жалбоподателя облага от трети лица, поради и което не е налице хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 11 от Кодекса за поведение на митническите служители. Независимо от така устатовеното по делото обаче, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Според административния съд в оспорената заповед е възпроизведена само нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, но не е извършена изискуемата преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, и липсват каквито и да било констатации относно поведението на жалбоподателя и неговото дисциплинарно минало. Съдът е приел, че обстоятелства, свързани с повишаването в ранг на жалбоподателя през месец ноември 2021 г. и поставените му оценки за изпълнение на неговата работа в МП Лесово през предходната година и в периода на извършване на нарушението, не са обсъдени нито от дисциплинарния съвет, нито от дисциплинарно-наказващия орган, както и не са обсъдени въпросите, касаещи тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено /в т. ч. натовареността на служителите на трасе Входящи товарни автомобили в МП Лесово , установена по делото от показанията на свидетеля Радева/, настъпилите /а не възможните/ последици за държавната служба или за гражданите, както и формата на вината на държавния служител. Така допуснатото нарушение на административно-производствените правила е определено от съда за съществено, тъй като води до необоснованост на изводите на дисциплинарно-наказващия орган относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал и извод, че нарушението е допуснато инцидентно, на жалбоподателя не са налагани други дисциплинарни наказания и няма данни за извършени от него други нарушения, както и няма данни за настъпили от конкретното неизпълнение последици за държавната служба и за гражданите, поради което наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и се явява прекомерно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Правилно административният съд е приел също така, че установеното по делото неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му да осъществи възложения му контрол на три пътни превозни средства, преминаващи през ГКПП Лесово , съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 91 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което безспорно, видно от съдържанието на административния акт, дисциплинарно-наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В случая административният орган е определил тежестта на наложеното наказание в едно бланкетно изречение, което е крайно недостатъчно, за да се направи извод, че същият е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил нито едно от визираните в нормата на чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с липсата на доказателства за предходни нарушения и наличието на добра оценка във връзка с изпълнение на служебните задължения за периода, в който е извършено нарушението. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно се явява възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е близко до определения минимален размер в чл. чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,