Решение № 14481 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2012 г.

Решение № 14481 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, срещу решение № 42 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 388/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Яна Василева Танчева, от гр. Ловеч, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, не е взел отношение. Ответницата - Виктория Янева Танчева, чрез особения си представител адвокат Веска Генчева, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 42 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 388/2011 г., Административен съд - гр. Ловеч, втори състав е отменил заповед № ЗД-ЗД 10/0073 от 12.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, потвърдена с решение № ПН 0405/25 от 29.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, с която заповед детето Виктория Янева Танчева спешно е настанено за срок от шест месеца в Дом за медико-социални грижи за деца - гр. Плевен до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното дирене е проведено прецизно, като съдът е събрал всички доказателства необходими за изясняване на спорните правоотношения. Тези доказателства са били обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на тях са направени обосновани изводи относно фактическата обстановка. Правнорелевантните факти са безспорно установени и разгледани с оглед приложимите правни норми, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. В заповед № ЗД-ЗД10/0073 от 12.11.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, е посочено като фактическо основание за издаването й, че на 11.11.2011 г. е получен сигнал, че детето Виктория Янева Танчева е оставено само в жилището без родителска грижа и контрол, поради което му е предоставено полицейска закрила в ЦНСТ 1 - гр. Ловеч. Наредено е спешно настаняване за срок от шест месеца в Дом за медико-социални грижи за деца - гр. Плевен. От показанията на свидетелката Кунчева става ясно, че същата е била ангажирана на 11.11.2011 г. от Яна Василева Танчева да се грижи за детето й Виктория, поради рожден ден на майката на жалбоподателката. Същата е напуснала дома на Яна Танчева към 20.30 часа, тъй като Тотю Тотев, хазяин на Танчева, е казал на Кунчева, че той ще се грижи за детето. Фактът, че Тотев е освободил Кунчева и е поел ангажимент първоначално пред Танчева, а в последствие и пред Кунчева да гледа детето, се потвърждава от неговите показания. Именно Тотев се е обадил в МВР, тъй като е изпитвал притеснение относно незавръщането на Яна Танчева, а не по отношение на детето. От показанията на свидетелката Кунчева и свидетеля Тотев категорично се налага извода, че на 11.11.2011 г. детето не е оставено без надзор. Свидетелите Стоименов, Филипов и Бояджиев, които са служители на МВР, са се озовали в дома на Танчева в следствие на сигнала на свидетеля Тотев и доказват обстоятелството, че Танчева не се е намирала там. Те правят извода, че детето е оставено без надзор въз основа на поведението на свидетеля Тотев, който е бил силно притеснен от незавръщането на Танчева. На тях Тотев не е съобщил, че е поел ангажимента да отглежда Виктория в отсъствие на Танчева, поради което представителите на МВР са предприели действия по предоставяне на полицейска закрила. От административната преписка става ясно, че детето Виктория има личен лекар д-р Наталия Иванова, която заявява пред органите по социално подпомагане, че Виктория е в пациентската й листа от раждането си. Поставени са всички задължителни ваксини за възрастта. Майката Яна Василева Танчева води детето редовно на детска консултация. При посещенията в кабинета на лекаря детето е винаги чисто и облечено подходящо. Развива се добре за възрастта. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), основание за настаняване извън семейството е налице, когато родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Тази хипотеза, както и останалите изброени в разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗЗД не са налице в конкретния случай. Казаното се отнася и до предпоставките на § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба, които определят хипотезите, при наличие на които се приема, че едно дете е в риск. По административната преписка, както и от събраните по делото доказателства не се установява, детето Виктория да е жертва на насилие, нехуманно отношение или наказание. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая не са изчерпани възможностите за закрила в семейството, а спешното извеждане на детето е осъществено въз основа на единичен инцидент, който не е типичен с оглед цялостната грижа, която майката полага за детето. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗЗД, грижата е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, които гарантират правата и защитата на интересите на детето. Съществени са и показанията на свидетеля Карастоянов, който работи в ДСП, Център за обществена подкрепа при община Ловеч и има преки наблюдения върху Яна Танчева и детето й Виктория. Същият твърди, че преди настаняването на Виктория в ДМСГ - гр. Плевен, детето притежава необходимата жизненост при реагиране на обстановката. Когато го е посетил в дома в Плевен, то не е адекватно, стои и наблюдава вперило поглед в една точка. Този свидетел, който е психолог, категорично заявява, че за него детето няма как да се развива в институцията по-добре, отколкото в семейна среда. Следователно предприетата мярка за закрила не е в най-добър интерес на детето по смисъла § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Всички тези обстоятелства не са били преценени от административния орган при издаването на обжалваната заповед, поради което са правилни изводите на съда, относно нарушенията на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на случая преди издаването на заповедта. Настоящият състав на ВАС преценява също така, че към момента на приключване на устните състезания пред тази инстанция, срокът на действие на обжалваната заповед е изтекъл, както и че липсва произнасяне на съд относно настаняване на детето в Дом за медико-социални грижи. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,