Решение № 2945 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД, с ЕИК: 204961614, представлявано от управителя му - Й. К., чрез процесуалните му представители адв. Д. Балкански и адв. И. Испиридонова, против Решение № 40887 от 06.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7647/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221123001128-091-001 от 14.09.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, в частта му, потвърдена с Решение № 47/11.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) при Централно управление (ЦУ) на НАП – гр. София, в частта на установени данъчни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за м. 11.2022 г. – главница в размер на 1158,09 лева и лихви в размер на 104,03 лева, както и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. – главница в размер на 2 831,80 лева и лихви в размер на 960,03 лева и за 2020 г. – главница в размер на 412,00 лева и лихви в размер на 97,90 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 322,62 лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение, в отхвърлителната му част, поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага идентични доводи като тези, поддържани в рамките на първото касационно производство. Най-напред поддържа, че неправилно приходните органи са приели, че приходът от превишаването на стойността на инвестицията над балансовата стойност на апортираните активи е занижен, като разликата до действителния му размер е отнесен в увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО. В тази връзка твърди, че оценката на актива, предмет на апорта от Агенция по вписванията, не е равна на пазарната му цена, тъй като апортът не е типична сделка, а остойностяване на имущество, което се включва в капитала на юридическото лице и оценката на апортната вноска не отразява състоянието на пазара. Ето защо според касатора в случая т. 5.2 от Счетоводен стандарт (СС) № 28 не намира приложение, а приложение намира т. 5.1 и т. 6.2. б. „а“ от Счетоводен стандарт (СС) № 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия. На следващо място са изложени аргументи за неправилност на решението по отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с фактури, издадени от „Роджекс“ ЕООД и „Карбон Моторс“ ООД. Във връзка с доставките от „Роджекс“ ЕООД са наведени твърдения за приложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, тъй като доставките са приравнени на възмездна облагаема доставка на услуга, част от независимата икономическа дейност на ревизираното лице (РЛ), поради което за дружеството било налице право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставките от „Карбон Моторс“ ООД са изложени съображения, че от доставчиците са представени достатъчно доказателства за реалност на доставките, а именно: приемо-предавателни протоколи (ППП), хронологични ведомости, преводни нареждания, аналитични регистри, месечни банкови извлечения и др., като от ППП се доказвало приемането на извършените доставки. Наред с това според касатора от представените по делото доказателства се доказвало, че доставчиците разполагат с кадрови потенциал за извършване на доставките, като евентуалните нарушения на трудовото законодателство от тяхна не обосновавали извод за нереални доставки. В тази насока е направено позоваване на практика на Съдът на Европейския съюз (ЕС) и ВАС. В заключение моли Върховния административен съд да отмени решението на АССГ, в отхвърлителната му част, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА като незаконосъобразен. Ответният по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Минкова взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 416,67 евро (814,94 лева) съгласно представен списък с разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от Решение № 40887 от 06.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7647/2025 г., АССГ е отхвърлил жалбата на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД срещу РА № Р-22221123001128-091-001 от 14.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в потвърдената част от директора на „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. София, в частта на установени данъчни задължения по ЗДДС за м. 11.2022 г. – главница в размер на 1158,09 лева и лихви в размер на 104,03 лева, както и по ЗКПО за 2019 г. – главница в размер на 2 831,80 лева и лихви в размер на 960,03 лева и за 2020 г. – главница в размер на 412,00 лева и лихви в размер на 97,90 лева. В останалата, отменителна част, касаеща непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Нобилис Естейтс“ ЕООД за данъчни периоди м. 11.2022 г. в размер на 100,00 лева и за м. 01.2023 г. в размер на 200,00 лева, решението не е обжалвано от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, влязло е в сила, поради което не е предмет на касационна проверка. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на Решение № 7387/04.07.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 4876/2025 г., с което е отменено Решение № 11001/29.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2178/2024 г. по описа на АССГ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът: да обсъди всяка доставка от посочените доставчици, да обсъди установените с ревизионния акт задължения за корпоративен данък, да отговори на възраженията на страните, да обсъди становищата и на двете страни и въз основа на установените факти и обстоятелства в ревизионното и в съдебното производство - да постанови съдебния си акт. При повторното разглеждане на делото АССГ е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка по извършената ревизия, като в частта относно задълженията по ЗДДС е приел следното: Установените на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД задължения по ЗДДС са в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Роджекс“ ЕООД и „Карбон моторс“ ЕООД, които не удостоверяват реално извършени доставки, а по отношение на фактурите от „Роджекс“ ЕООД и защото към момента на ползване на дънъчен кредит за получени доставки на строително – монтажни работи, ревизираното дружество не е било собственик, наемател или ползвател на имота, поради което извършените СМР са квалифицирани като подобрения в чужд имот. По отношение на доставките по издадените от „Роджекс“ ЕООД две фактури с предмет съответно - авансово и окончателно плащане по „довършително-ремонтни работи за ап. № 13 на ул. „Пиротска“ № 93, съгласно приложена оферта“, е прието, че в хода на ревизията е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че към периода на доставките „Роджекс“ ЕООД не е разполагало с наети лица по трудови или извънтрудови правоотношения, а едноличният собственик на капитала е регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – адвокат. Освен това е прието за установено, че при извършената насрещна проверка на дружеството - доставчик, не са представени изисканите писмени доказателства. Посочено е, че освен представените от РЛ копия на фактурите с приложени оферти за материали и строително-монтажни работи (СМР) и писмени обяснения на управителя, не са представени договори, анекси, ППП, както и документи относно лицата, извършили строителните дейности, като липсвала и търговска кореспонденция между страните или информация за начина на формиране на цената. По отношение на фактура № 0000000171/21.11.2022 г., издадена от „Карбон моторс“ ЕООД, с предмет „консултации и аналитични услуги“, е установено, че при извършена насрещна проверка на доставчика, в отговор на ИПДПОЗЛ - последният е представил копия от: ППП от 16.11.2022 г., съгласно който изпълнението на договора за поръчка от 01.11.2022 г. е прието без забележки от РЛ, копие от сключено между страните консултантско споразумение от 01.11.2022 г. на английски език, без приложен превод от заклет преводач, и хронологични регистри на счетоводни сметки 501 „Каса в лева“, 503 „Разплащателна сметка във валута“ и 703 Приходи от продажба на услуги“ на дружеството - доставчик. След извършена справка в информационните масиви на НАП е установено от една страна - че икономическата дейност на „Карбон моторс“ ЕООД е свързана с техническо обслужване и ремонт на автомобили, а от друга - че наетите двама от него служители – са на длъжности „шивач“ и „тапицер“ – данни, които според приходните органи не съответстват на предмета на декларираната към РЛ услуга. Освен това е прието, че от страна на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД като доказателство за извършването на услугата е представено единствено копие на фактурата, като липсват: договор, заявка за възлагане, оферта, кореспонденция или други документи, от които да е видно в каква област са предоставени консултациите, какъв е резултатът от тях и кой е извършил услугата. Предвид изложеното на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Роджекс“ ЕООД и „Карбон моторс“ ЕООД. В частта относно установените задължения по ЗКПО съдът е приел за установено от фактическа страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че през 2019 г. и 2020 г. едноличният собственик на капитала на „Брегалница 61“ ЕООД (понастоящем „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД) е взел решения за учредяване на нови търговски дружества, в които дружеството да участва чрез непарични вноски на недвижими имоти. Установено е, че в резултат са учредени „Павло 95“ ЕООД и „Ню БГ“ ЕООД, чийто капитал (съответно – 127 130,00 лева и 151 580,00 лева) е формиран чрез апорт на недвижими имоти – апартамент № 5 и апартамент № 11, находящи се в гр. София, ул. „Брегалница“ № 61. По реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) апортираните имоти са оценени чрез тройни оценителни експертизи, възложени от Агенция по вписванията, съответно - на 156 100 лева и 155 700 лева. Приходните органи са установили, че в счетоводството на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД апортираните активи са отписани по балансовата им стойност – 65 013,42 лева за апартамент № 5 и 93 078,19 лева за апартамент № 11, като дружеството е отчело приходи от инвестиции в дъщерните дружества съответно в размер на 62 116,58 лева за 2019 г. и 58 501,81 лева за 2020 г. Органите по приходите са приели, че отчетената печалба от инвестициите е следвало да се равнява на разликата между определената от вещите лица справедлива стойност на имота и балансовата стойност на отписания актив, а не по възприетия от ревизираното лице метод - като разлика между номиналната стойност на записания капитал и стойността, по която активът е отписан от счетоводния баланс на дружеството. Доколкото оценката на вещите лица е по-висока от балансовата стойност на внасяните активи, съгласно счетоводните записвания е следвало да се отчете печалба в размер на 91 086,57 лева за 2019 г. и на 62 621,81 лева през 2020 г., а не както е отчетена в размер на 62 116,58 лева за 2019 г. и в размер на 58 501,81 лева за 2020 г. Предвид разликата между действително реализираната и отчетената печалба от инвестиции в размер на 28 318,00 лева за 2019 г. и на 4 120,00 лева за 2020 г., на основание чл. 78 от ЗКПО приходните органи са извършили увеличение на счетоводните финансови резултати през съответните данъчни периоди. Според ревизираното лице стойността на печалбата от инвестицията следва да се определя като разлика между номиналната стойност на придобитите в следствие на апорта дружествени дялове съгласно т. 5.1 и т. 6.2. б. „а“ от Счетоводен стандарт (СС) № 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, а не като разлика между справедливата стойност на апортираните имоти, определена с експертизата съгласно т. 5.2. от СС № 28. След анализ на приложимите счетоводни стандарти и съдебната практика - приходните органи са приели, че правилният подход е използването на справедливата стойност на апортираните активи, определена от вещите лица по реда на чл. 72 от ТЗ, поради което декларираните от РЛ счетоводни финансови резултати за 2019 г. и 2020 г. са увеличени с разликата между фактически реализираната и отчетената печалба от направените инвестиции в новоучредените дъщерни дружества „Павло 95“ ЕООД и „Ню БГ“ ЕООД. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си заключенията на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка за съответствието на РА с материалния закон, първоинстанционният съд е приел на първо място, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Роджекс“ ЕООД, поради липса на реални доставки, който извод е обоснован с: липса на кадрови и организационен ресурс у доставчика за извършване на услугите, липсата на съпътстваща документация – договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и други документи, удостоверяващи реалното им изпълнение, като е съобразено и обстоятелството, че седалището и адресът на управление на „Роджекс“ ЕООД съвпадат с тези на РЛ. Наред с това е прието, че към момента на фактуриране на услугите „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД не е бил собственик, наемател или ползвател на имота, в който се твърди да са извършени строителните дейности – апартамент № 13 на адрес ул. „Пиротска“ № 93. Прието е, че по силата на представен по делото предварителен договор за покупко-продажба от 12.02.2020 г. между „Кремер пропъртис“ ЕООД и „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД продавачът се е задължил да предаде владението на жилищна сграда, в УПИ IX – 9 от кв. 178, по плана на гр. София, местността Зона – Б – 4 – А, с площ от 736 кв. м., на адрес: ул. „Пиротска“ № 93, след подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт, но не по-рано от пълното изплащане на продажната цена от купувача. Доколкото по делото, обаче, са налични доказателства единствено за частични плащания – то съдът е приел, че не са настъпили условията по договора за предаване на владението върху имота. Предвид липсата на представени доказателства, че е налице изключението по чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, т.е., че РЛ има качеството на наемател, държател или ползвател спрямо недвижимия имот ап. № 13 на адрес: ул. „Пиротска“ № 93, е прието, че извършените от него подобрения са осъществени по отношение на чужд имот, поради което е преценено, че в случая горепосочената разпоредба е неприложима. По отношение на фактурата, издадена от „Карбон моторс“ ЕООД, съдът е приел, че липсват доказателства за действително извършени консултантски и аналитични услуги. Прието е, че наличието на ППП, счетоводното отражение на фактурата и извършеното плащане по банков път – не са достатъчни, за да обосноват реалното предоставяне на услугите, доколкото липсват други съпътващи фактурата документи, установяващи областта, в която е извършена консултацията, какъв човешки ресурс е използван за извършването ѝ, както и начинът на формиране на възнаграждението. Освен това според съда липсата на информация относно вида на услугата препятства преценката на връзката ѝ с икономическата дейност на доставчика. Прието е, че тези изводи на съда не се опровергават от заключението по назначената ССчЕ по причина, че последната установявала единствено счетоводното отразяване на процесната фактура и наличието на съставени документи. С оглед изложеното съдът е приел, че отказът на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Карбон моторс“ ЕООД, е законосъобразен. На последно място решаващият съд е приел, че РА е законосъобразен и в частта му по отношение на определения корпоративен данък по ЗКПО, който произтича от увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството за 2019 г. и за 2020 г. на основание чл. 78 ЗКПО, като разлика между действително реализираната и отчетената печалба от апортните сделки. Решаващият съд е възприел изводите на административния орган, че при апортиране на недвижими имоти в новоучредени дружества стойността на инвестицията следва да се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване съгласно т. 5.2 от СС № 28, като за справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортирания актив, извършена от вещите лица по реда на чл. 72 от ТЗ. Прието е, че наличието на разлика между определената справедлива стойност и балансовата стойност на апортирания актив е резултат от апортната сделка и следва да бъде отчетена в отчета за приходите и разходите на дружеството-вносител. В тази връзка и позовавайки се на практика на ВАС, съдът е приел, че апортът е едностранна сделка, поради което не може да се приеме, че придобитите дялове от дъщерни дружества са „насрещна престация“, какъвто подход е възприело „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД, отчитайки разликата между стойността на придобитите дялове и балансовата стойност на имотите вместо справедливата стойност на апортираните имоти. Прието е, че доколкото това разбиране не съответства на приложимите счетоводни стандарти и на формираната практика на ВАС, правилно според съда органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 г. и за 2020 г. на основание чл. 78 от ЗКПО, като тези му изводи не се опровергават и от експертното заключение по приетата ССчЕ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за доказани реални доставки по фактури, издадени от „Роджекс“ ЕООД и „Карбон Моторс“ ООД, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. На първо място по отношение на фактурите, издадени от „Роджекс“ ЕООД с предмет съответно - авансово и окончателно плащане по „довършително-ремонтни работи за ап. № 13 на ул. „Пиротска“ № 93, съгласно приложена оферта“, по делото е безспорно установено, че ревизираното дружество не е собственик, наемател или ползвател на имота - ап. № 13 на ул. „Пиротска“ № 93, поради което няма право на данъчен кредит за извършените СМР, представляващи подобрения в чужд имот. Не се споделят доводите на касатора за приложимостта на чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно който ал. 1, т. 2 от същата разпоредба не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ ползвател за ремонт, респ. подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Посочената разпоредба представлява изключение от общото правило за ограничаване на правото на данъчен кредит при определени доставки и намира приложение само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. Предвид липсата на представени доказателства, установяващи, че РЛ има качеството на държател/ползвател спрямо недвижимия имот ап. № 13 на адрес: ул. „ Пиротска“ № 93, неоснователно се явява възражението на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД за приложимост на чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Наред с това следва да бъде посочено, че по делото е установено, че от РЛ са представени единствено фактури с приложени оферти за материали и СМР и писмени обяснения на управителя, без други съпътстващи фактурите документи. Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуги възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. Изпълнението на услугата трябва да може да се проследи, като ревизираното лице, което претендира благоприятните за себе си последици, следва да притежава всички необходими документи в тази насока, от които да личи какво е съдържанието на услугата, кой я е изпълнил, кога, и на кого в последствие е била предадена, как е била формирана цената на всяка доставка – доказателства, които в настоящия случай - не са ангажирани от задълженото лице. Освен това, въпреки че съгласно съдебната практика на СЕС обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и/или кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит, то в случая следва да се посочи, че правото на данъчен кредит не е отказано само поради липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, а и с аргументи за недоказано извършване на услугите по доставката от сочения във фактурите доставчик, както и на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Правилни са и изводите на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Карбон моторс“ ЕООД, с предмет „консултации и аналитични услуги“. В случая, макар към фактурата от доставчика да са представени копия от ППП, копие от сключено между страните консултантско споразумение от 01.11.2022 г. и хронологични регистри на счетоводни сметки - от същите не се установява в каква област са извършените услуги, какъв е резултатът от тяхното изпълнение, къде и от кого са извършени консултациите. Наред с това, както правилно е приел и първоинстанционният съд - липсват представени документи във връзка с възлагането на услугите, как е формирана цената, както и доказателства за резултат от извършеното на услугите. Банкетния ППП за предаване изпълнението по договора не е достатъчен нито за индивидуализация на услугата, нито за доказване реалността на доставката. Този извод не се разколебава от наличието на извършеното плащане по банков път, тъй като същото представлява само една индиция за извършена доставка на услуга и не може самостоятелно, без наличие на други, съпътстващи и кореспондиращи му доказателства, да създаде сигурно убеждение за реалност на доставката. Осчетоводяването на фактурата при получателя само по себе си също не може да докаже реалното извършена доставка на услуги, защото представлява удостоверяване от самото лице на факти, от които черпи благоприятни правни последици от осъществяването им, а от друга страна - липсва индивидуализация на предмета на доставките, а също и убедителни доказателства по пряката доставка. Наред с това, предвид вида, характера и предмета на услугите, в хода на ревизията е установено, че доставчикът не разполага със съответната кадрова обезпеченост за извършването на доставката. Както вече беше посочено - получателят по доставката не следва да доказва кадрови ресурс на доставчиците си. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците – в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая, обаче, този положителен факт – реално извършена доставка на услуги не би могъл да бъде доказан единствено с представените фактури. Следователно законосъобразен е отказът на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на доказателства по пряката доставка за извършване на услугите, като липсата на кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги, следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. На последно място настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на административния съд за законосъобразност на оспорената част от РА относно определените задължения за корпоративен данък, поради извършена корекция на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО. Спор между страните по отношение на фактите в производството пред първоинстанционния съд не е съществувал. Установено е, че през 2019 г. и 2020 г. едноличният собственик на капитала на „Брегалница 61“ ЕООД (понастоящем „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД) е взел решения за учредяване на нови търговски дружества, в които дружеството да участва чрез непарични вноски на недвижими имоти. Установено е, че в резултат са учредени „Павло 95“ ЕООД и „Ню БГ“ ЕООД, чийто капитал (съответно – 127 130,00 лева и 151 580,00 лева) е формиран чрез апорт на недвижими имоти – апартамент № 5 и апартамент № 11, находящи се в гр. София, ул. „Брегалница“ № 61. По реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) апортираните имоти са оценени чрез тройни оценителни експертизи, възложени от Агенция по вписванията, съответно - на 156 100 лева и 155 700 лева. Установено е също, че в счетоводството на „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД апортираните активи са отписани по балансовата им стойност – 65 013,42 лева за апартамент № 5 и 93 078,19 лева за апартамент № 11, като дружеството е отчело приходи от инвестиции в дъщерните дружества съответно в размер на 62 116,58 лева за 2019 г. и 58 501,81 лева за 2020 г., като разлика между номиналната стойност на актива и балансовата му стойност. Спорът по делото, в тази му част е формиран по въпроса дали отчетената печалба от инвестициите е следвало да се равнява на разликата между определената от вещите лица справедлива стойност на имота и балансовата стойност на отписания актив, или по възприетия от ревизираното лице метод - като разлика между номиналната стойност на записания капитал и стойността, по която активът е отписан от счетоводния баланс на дружеството. С апортирането на описаните недвижими имоти „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД прехвърля правото на собственост върху тези активи на новоучредените дружества „Павло 95“ ЕООД и „Ню БГ“ ЕООД, поради което следва да отпише дълготрайните материални активи от баланса си и да ги трансфоэрмира в инвестиция в дъщерните дружества. Съгласно т.5.2 от Счетоводен стандарт (СС) 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, когато инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията. За справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортирания актив, установена от вещите лица по реда на чл.72 от ТЗ. При разлика между така определената справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортираните активи - положителна или отрицателна, тя представлява резултат от сделка по апорт и следва да намери текущо счетоводно отчитане в отчета за приходите и разходите на предприятието вносител за периода. Т.е. когато оценката на вещите лица е по-висока от балансовата стойност на внасяните активи, апортиращият отчита инвестицията по тази оценка, отписва активите по балансовата им стойност и отчита печалба. В допълнение следва да бъде посочено, че доводите на касатора за приложението на т. 5.1 и т. 6.2. б. „а“ от Счетоводен стандарт (СС) № 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, касаят Постановление № 65 на МС от 25.03.1998 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти, отменено с Постановление № 46 на MС от 21.03.2005 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.), като Национални счетоводни стандарти са приети с Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г. обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 3 от 12.01.2016 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 15 от 19.02.2019 г., в което т. 6.2. б. „а“ не съществува. Или обосновано на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване на материалния закон съставът на Административен съд – София град е приел, че за „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД е налице приход, като резултат от сделката по апорта, във възприетия от органите по приходите размер, който като е следвало не е намерил текущо отражение в СФР на дружеството за 2019 г. и 2020г., поради което на законосъобразно на основание чл. 78 от ЗКПО същия е преобразуван за данъчни цели в посока увеличение, респ. формирана е данъчна основа за облагане и дължим корпоративен данък във възприетите от органите по приходите размери. Стигайки до същите изводи, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, в оспорената му част, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - „София Резиденшъл Дивелъпмънт“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА и ответник по касация, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 416,67 евро (814,94 лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,