Решение № 6250 от 12.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Долни Чифлик, чрез адв. С. Иванова, против решение 39/17 януари 2023 г., постановено по адм. дело 974/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Иванов срещу заповед РД-653/04 април 2022 г. на кмета на община Долни чифлик, с която е одобрено попълването на поземлен имот 759 в кв. 53 по дворищно- регулационния и кадастрален план на [населено място], община Долни чифлик, област Варна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изведените от първоинстанционния съд изводи, че заповед РД-653/04 април 2022 г. на кмета на община Долни чифлик е издадена в противоречие на материалния закон и неговата цел, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са верни и доказани. Решаващият съд правилно е приел, че сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР ЗУТ са били изтекли към 14 април 2022 г., когато е издадена заповед РД-653/04 април 2022 г. на кмета на община Долни чифлик. Били са изменени кадастралните граници на имот 434 с попълването на имот 759 с регулационни граници от дворищния-регулационен план. Отчуждителното действие на този план е било прекратено към датата на издаване на заповедта. След изтичане на посочените срокове прилагането на неприложения дворищно-регулационен план на [населено място] не може да бъде извършено по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, чиято разпоредба е послужила като правно основание за издаване на процесната заповед. Съгласно същата, промяна на Кадастралната карта се допуска само при установяване на непълноти и грешки, като според § 1 , т. 16 ДР на закона "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти, в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, но такива несъответствия не са установени. С оспорената заповед се одобрява попълването на нов имот ПИ 759 в кв. 53 по дворищно-регулационния и кадастрален план на [населено място], но никъде в мотивите й не са изложени аргументи установяващи непълноти и грешки в одобрения КП. В мотивите е записано, че се одобрява поправка и попълване на дворищно-регулационен план. Налице е противоречие между правното основание и мотивите за издаване на заповедта. Логичен и правилен е изводът на Административен съд Варна за наличие на спор за материално право относно процесния имот, тъй като с одобреното от административния орган изменение се засяга правото на собственост на ответниците като се намаляват площите на имотите с поставено ново заграждение, предвид което част от имота е придаден към имота на заявителя, което обосновава наличието на спор за материално право. Налице е застъпване на имотите. Съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката са свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред от общия съд, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. Недопустимо е предрешаването на спора чрез изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски с отговорите по касационната жалба от Х. Демиров и И. Иванов, на последните следва да бъдат заплатени от касатора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени както следва: на Х. Демиров в размер на 1250 лева и на И. Иванов в размер на 1250 лева. Представени са договори за правна защита и съдействие, както и списък за разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав