Решение № 4666 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение 650 от 13.05.2022 г., постановено по административно дело 2722/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас е: 1) отменена заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1594/09.11.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, в частта й по т. 3, т. 4 и т. 9; 2) отхвърлена жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД против заповед за налагане на санкции 02/РД-25-1594/09.11.2021 г. на директора на РЗОК Бургас, в частта по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 10; 3) осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД направените по делото разноски в размер на 45 лв.; 4) осъдена Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД да заплати на НЗОК юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Йорданова, в частта му, с която издадената от него заповед в частта й по т. 3, т. 4 и т. 9 е отменена. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в атакуваната му част и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното решение в обжалваната му част. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Процесната заповед от 09.11.2021 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е издадена от директора на РЗОК Бургас на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО и чл. 432, ал. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.). С нея в частта й по т. 3, т. 4 и т. 9 на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД са наложени три санкции финансова неустойка в размер на по 200 лв. за нарушения както следва: по т. 3 за нарушение при документиране на хоспитализацията на пациент проведено лечение с адреналин, назначено в ИД (историята на заболяването), осигурен от лечебното заведение, съгласно справка в болничната аптека, неотразено по вид, доза и курс на лечение в реанимационния лист, квалифицирано по т. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 295, т. 15 от НРД за МД за 2020-2022 г.; по т. 4 за нарушение при документиране на хоспитализацията на пациент проведено лечение с адреналин, назначено в ИД, осигурен от лечебното заведение, съгласно справка в болничната аптека, неотразено в епикризата, квалифицирано по т. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и чл. 293, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., по т. 9 за нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки (КП) в епикризата, издадена на пациента, липсва номер и наименование на КП, квалифицирано по чл. 293, ал. 3, т. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед в посочената част първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна, понеже се касае за неправилна правна квалификация на нарушенията и налагане на санкции при несъобразяване на приложимото материално право, защото допуснатите нарушения е следвало да бъдат санкционирани по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., по която разпоредба се налагат санкции на изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушаване на изискванията за работа с медицинска или финансова документация, а не по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., по която норма се налагат санкции на изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ. По т. 3 и т. 4 от заповедта съдът е посочил, че нарушенията са свързани с неизпълнение на изискванията, установени за точно и пълно документиране на извършено лечение с адреналин, което не е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т.е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека. По т. 9 е прието от съдебния състав, че нарушението се състои в неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, а не е нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по клинични пътеки, както е приел органът. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно в атакуваната му част, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а инвокираните от касатора възражения не могат да бъдат споделени. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението обосновано е прието, че визираните от органа нарушения по точки 3, 4 и 9 от заповедта са неправилно квалифицирани, в резултат на което материално незаконосъобразно е наложена санкция за извършването им по неприложима в случая разпоредба. Допуснатите пропуски от лечебното заведение, констатирани по тези точки, са в оформянето на медицинската документация, и не касаят реда и условията за оказване на медицинска помощ. Поради това касационната инстанция намира извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт (в една част по отношение на три точки) за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд Бургас вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение