Решение № 12867 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ректора на Академията на МВР, чрез процесуален представител, срещу Решение 478 от 09.02.2024г., постановено по административно дело 420/2023г. на Административен съд-Велико Търново/АС-Велико Търново/, с което е обявена нищожността на Заповед 4581з-1169 от 22.05.2023г. на Ректора на Академията на МВР. С посочената заповед, на осн. чл.49, ал.4, т.4 ЗМВР и чл.64, ал.1, т.1 от Правила за организацията и дейността на ЦСПП е ЦБПС към Академията на МВР /АМВР/, е прекратено участието на стажант Р. Н. Д. от ОДМВР-Велико Търново, в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности Полицай, Водач на оперативен автомобил II степен, Младши автокнтрольор II степен и Младши полицейски инспектор, преди завършване срока на обучение, поради слаб успех, и стажанта е отстранен от Център за специализация и професионална подготовка- Казанлък при АМВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Р. Н. Д., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съдът е счел, че издателят на оспорената заповед - Ректора на Академията на МВР, не разполага с правомощие да издава актове от този вид. Съдът е приел, че липсва правна норма, пряко вменяваща на ректора правомощието да прекратява участието на стажант от курс за първоначално професионално обучение и да отстранява такъв от център за обучение. Според АС-Велико Търново, предвид разпоредбата на чл.113, ал.2 от Правилник за устройството и дейността на АМВР /ПУДАМВР/, специализантите в АМВР подлежат на отстраняване преди завършване срока на обучение, в посочените в същата норма случаи, сред които е и неполагането успешно на изпитите, но в цитираната норма липсва изрично посочване на органа, оправомощен да извърши тяхното отстраняване, като причината е законодателен пропуск, тъй като подробна нормативна уредба на за организирането, провеждането и контрола на професионалното обучение на специализантите-служители в МВР(вкл. стажантите), е дадена в Наредба 8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи /Наредбата/, на осн. чл.170, ал.5 ЗМВР, като предвид изричната законова делегация на цитираната разпоредба, за тази категория обучаеми приложими следва да се именно нормите на Наредбата, а не тези на ПУДАМВР. Съдът е приел, че към момента на издаване на процесната заповед, в приложимата наредба липсва изрично посочване на органа, оправомощен да извърши предсрочно прекратяване или отменяне участието в курса за първоначално обучение, но по аргумент на чл.12, ал.1 и чл.13, ал.2 от наредбата, този орган е главният секретар на МВР, който е изпратил конкретния служител за участие в курса, и пред когото ръководителят на изпращащата структура или този на обучаващата институция на МВР, изпращат съответното мотивирано предложение чрез директора на ДЧР /чл.13, ал.2 от Наредбата, в приложимата редакция/. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случаи от вида на разглеждания, правомощията на ректора на АМВР, като ръководител на обучаваща институция според чл.2, ал.3 от Наредбата, се ограничават до отправянето на мотивирано предложение за предсрочно прекратяване участието на стажанта от курса на обучение, а извън тях е както извършването на самото предсрочно прекратяване, така и съответното отстраняване на стажанта от ЦСПП. В тази връзка съдът е съобразил и обстоятелството, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба 8121з-433/16.03.2017г. на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.68 от 8.08.2023г., редакцията на чл.13, ал.1 от Наредбата е изменена, като изрично е посочено, че участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР. Решението е правилно. Правилно е заключението на АС-Велико Търново, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Същото кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни норми. Споделя се извода на съда, че приложимите материалноправни норми се съдържат в Наредба 8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция). Към датата на издаване на оспорения акт-22.05.2023г., прекратяването и отмяната на участието на служителите (държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто безспорно е ответника по касация Д.- виж. чл.1, ал.1 от Наредбата) е уредено в чл.13, ал.1 от Наредбата, като според ал.2 за прекратяване или отмяна участието на служител в курс за професионално обучение с откъсване от работа ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР или обучаващите институции на МВР изпращат в тридневен срок от възникване на причината мотивирано предложение чрез директора на ДЧР до главния секретар на МВР. Липсата в цитираната норма на изрично посочен орган, компетентен да издаде заповед от категорията на процесната се извежда от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.36, ал.2, т.4 ЗМВР във вр. с чл.12, ал.1 и чл. 13, ал.2 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция), предвид позицията на Главния секретар на МВР в администрацията на министерството на вътрешните работи, и възложените с нормативен акт на този административен орган функции, свързани с организацията на професионалното и допълнителното обучение на служителите от МВР, вкл. стажантите в съответните областни дирекции на МВР. В настоящия казус след като Р. Н. Д.- изпратен със Заповед 8121К-160/10.01.2023г. на Главния секретар на МВР (чл.12, ал.1 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г., в приложимата редакция), на курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности Полицай, Водач на оперативен автомобил II степен, Младши автокнтрольор II степен и Младши полицейски инспектор в ЦСПП Казанлък е получил слаби оценки на всеки от редовните изпити по Модул 3, част 3 и на поправителните изпити, по отношение на него е било налице основанието по чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, и в този случай на осн. чл.13, ал.2 от Наредбата (в приложимата редакция), Ректора на АМВР е бил длъжен да изпрати чрез директора на ДЧР до Главния секретар на МВР мотивирано предложение за прекратяване участието на Р. Д. в процесния курс за първоначално професионално обучение. Задължението на Ректора на АМВР за изпращане в срок на мотивирано предложение до Главния секретар на МВР при наличие на хипотезата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата (в приложимата редакция) кореспондира с разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата и осигурява възможност на административния орган, разпоредил изпращане на служител от МВР на курс за професионално обучение с откъсване от работа да прекрати действието на акта по изпращане/определяне. Изложеното означава, че издаването на административен акт в горепосочения смисъл, т.е. акт с който се прекратява участието на служител от МВР в курс за професионално обучение с откъсване от работа, е изцяло в правомощията на Главния секретар на МВР, в рамките на установената в чл.36, ал.2 т.4 ЗМВР компетентност, свързана с изпълнително-разпоредителната дейност на този орган. Не се кредитират доводите в касационната жалба. От прочита на Раздел II Отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите, вкл. чл.113, ал.1-ал.3 от ПУДАМВР, не се извлича правомощие на ректора, извън разписаното. Разпоредбата на чл.113, ал.2 ПУДАМВР визира последицата за специализанта от неполагане успешно на изпитите, а именно- отстраняване, а не органа, компетентен да извърши съответното волеизявление с правни последици за специализанта. Правомощие на ректора на АМВР в горния смисъл не се установява да е налице съобразно действаща по време на издаване на оспорения акт материалноправна норма. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Академията на МВР да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1500лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г. с адвокат Г. Грозев. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение