Решение № 10489 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2017 г.

Решение № 10489 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2017 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител, против решение № 681 от 27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 166/2017 г. по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.), с което е отменена негова заповед № 237 от 11.01.2017 г. С посочената заповед, при спазване на разпоредбите на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на Д. П. А. - служител в Агенция "Митници" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл като митнически инспектор в М. Б., с ранг IV -ти младши, без предизвестие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на подадената от Д. П. А. жалба срещу заповедта за уволнението й. Изложените в касационната жалба подробни съображения се поддържат в съдебно заседание чрез процесуален представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските. Евентуално, касаторът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по делото - Д. П. А., чрез пълномощника си адв. Г. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Моли да бъде оставено без уважение възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото, и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я преценява като неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение АС - Х. е отменил заповед № 237 от 11.01.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с държавния служител Д. П. А. - митнически инспектор в М. Б., с ранг IV -ти младши. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата пред дисциплинарния съвет съгласно чл. 96 ЗДСл и в рамките на преклузивните срокове по чл. 94 ЗДСл, но в нарушение на императивното изискване за форма и съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че изложената в заповедта и в преписката по нейното издаване подробна фактология не изпълнява изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл за пълно и ясно описание на конкретното поведение на служителя, което да обективира състав на вменените му дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, посочени в заповедта, а именно - неизпълнение на служебни задължения и нарушение на етични правила, установени с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Нито заповедта, нито протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет и изготвеното от него становище дават достатъчно яснота относно подлежащите на доказване в рамките на дисциплинарното производство релевантни факти - конкретното деяние, за което се претендира да съставлява дисциплинарно нарушение, датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. В хода на дължимата проверка относно материалната законосъобразност на заповедта съдът е установил, че между изложените в заповедта факти (съставляващи описание на извършените действия по досъдебно производство № 33/2015 г. по описа на специализирано звено "Антикорупция"/СЗА/ при Софийска градска прокуратура /СГП/) и направените правни изводи от органа не е налице взаимност, която да доказва налагане на дисциплинарното наказание при осъществени материалноправни предпоставки на цитираното в заповедта правно основание. Съдът е направил и извод за немотивираност на обжалваната заповед поради липсата на изложени от административния орган съображения във връзка със законовите критерии при определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Административният съд е приел, че дисциплинарното производство и наложените наказания на 10 митнически служители, сред които и ответникът по касация, е образувано по повод на проведена операция на органите на МВР на МП "К. А." в края на месец септември 2016 г., при която служителите са били задържани и впоследствие привлечени като обвиняеми по досъдебно производство № 33/2015 г. по описа на СЗА при СГП, за престъпление по чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс и конкретно Д. П. А. - за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което и единствено е посочено в заповедта. Установено е също, че по отношение на Д. П. А. е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция 2000 лева" и мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Р. Б.". При тези фактически и правни установявания съдът е приел, че заповедта за уволнение е издадена при отсъствието на данни, сочещи на извършване от наказания служител на описаните в оспорената заповед нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в поведение, несъвместимо с морално-етичните правила и уронващо престижа на службата. В тази връзка съдът е посочил, че изводът на административния орган за нарушение на правилата на етичния кодекс се основава изключително на предположението, че служителят е извършител на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, както и на факта на задържането му и привличането му като обвиняем по цитираното досъдебно производство по описа на СГП предвид позоваването на административния орган единствено на извършените процесуални действия по досъдебното производство и предоставената от СГП информация в адресираните до директора на Агенция "Митници" писма. Изрично отбелязано в мотивите на решението е, че упражнената държавна принуда не може да замести задължителното изискване за излагане на мотиви относно конкретното деяние, което е несъвместимо с морално-етичните правила и което е довело до уронване престижа на службата. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение на АС - Х. е правилно. Изводите на съда съответстват на установената по делото фактическа обстановка, която се споделя изцяло от касационната инстанция. Законосъобразни и обосновани са правните доводи на съда, с които е мотивирано заключението за материалната незаконосъобразност на заповедта и издаването й в нарушение на изискванията за форма и съдържание. В настоящия казус на служителя Д. П. А. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за осъществени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, изразяващи се в нарушение на т. 2, 3, 4, 6, 12, 13, 15 и 24 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, вр. с чл. 28, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т. V. 28 от длъжностната характеристика, връчена й на 01.06.2016 г., вр. чл. 21, ал. 2 ЗДСл. Дисциплинарните нарушения според дисциплинарнонаказващия орган били извършени чрез действия по искане и приемане на парична сума в размер на 500 щатски долара - дар, който не се следвал на митническия служител, но който му бил даден от трето лице - свидетел с тайна самоличност по досъдебно производство № 33/2015 г. по описа на СЗА при СГП. Процесното деяние, така както същото е установено в постановлението за привличане на Д. П. А. като обвиняем в цитираното досъдебно производство, е възпроизведено от фактическа страна в обстоятелствената част на заповедта на директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Оттук следва, че за да обоснове наличие на неправомерно поведение на служителя, несъвместимо с императивните морално-етични норми, приложими спрямо него и изпълняваната служба, административният орган се е позовал изцяло на данните от досъдебното производство, послужили като основание за привличане на служителя в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Следва да се има предвид, че данните, съставляващи съгласно чл. 219, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс основание за привличане на конкретно лице като обвиняем за престъпление от общ характер, не са окончателни по отношение виновността на лицето за извършване на престъплението, като същите подлежат на пълно и всестранно доказване в рамките на решаващата съдебна фаза на наказателното производство. В процесния случай, към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", образуваното наказателно производство срещу Д. П. А. не е приключило с влязла в сила присъда. До приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт (присъда) действа необоримата законова презумпция за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. и в чл. 16 НК. В конкретния случай, в разрез с презумпцията за невиновност до доказване на противното, в дисциплинарното производство срещу Д. П. А., (основано на същите факти, въз основа на които е било повдигнато и обвинението й в досъдебното производство), е прието за безспорно установено, че служителят е извършил описаното деяние, за което е привлечен като обвиняем, поради което и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. При тези факти, оспорената заповед се явява издадена в нарушение на презумпцията за невиновност. Недопустимо е до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, описаните от административнонаказващия орган в заповедта обстоятелства да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация . Принципно положение е, че дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от наказателната и всяка друга уредена в закона отговорност (чл. 89, ал. 4 ЗДСл), но в случая фактът на неустановено по категоричен начин неправомерно деяние от страна на Д. П. А. е от значение за законосъобразността на проведеното срещу нея дисциплинарно производство, тъй като последното се основава изцяло на информацията, съдържаща се в писмата на СЗА при СГП, постъпили в Агенция "Митници", както и на постановление от 01.10.2016 г. за привличане на Д. П. А. като обвиняем по досъдебно производство № 33/2015 г. по описа на СЗА при СГП. На следващо място, вън и независимо от провеждането на наказателно разследване, при постъпване на данни за евентуално допуснати дисциплинарни нарушения административният орган следва да проведе самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което, съобразно установената в ЗДСл специална процедура и общите правила на АПК, да установи извършени ли са или не действия/бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. В този смисъл правилен е изводът на съда, че в оспорената заповед и административната преписка по нейното издаване липса ясно посочване какво конкретно поведение на митническия служител е довело до нарушаване на етичните правила, както и кои са доказателствата, събрани в хода на дисциплинарната проверка, които го потвърждават. Следва да бъде споделено становището на първата инстанция, че процесната заповед почива изцяло на предположения, базирани на информация, съдържаща се в цитираните по-горе писма на СЗА при СГП и извършените спрямо ответника по касация действия в досъдебното производство. По подобен начин са съставени и актовете на дисциплинарния съвет, като в същите е възпроизведена част от информацията, съставляваща фактология по досъдебното производство, но не и изводи, основани на конкретно установени в хода на дисциплинарното разследване факти, възприети от административния орган и подведени под хипотезата на съответно приложимата материалноправна норма. Не се кредитират наведените в касационната жалба възражения във връзка с широкия медиен отзвук, който е последвал проведената от органите на МВР акция на МП "К. А." в края на месец септември 2016 г. и привличането като обвиняеми на десетимата митнически служители, сред които и Д. П. А. Доводите на касатора в посочения смисъл целят излагане на мотиви, каквито липсват в оспорената заповед. Недопустимо е в хода на производството по обжалване на издаден административен акт да се допълват или изменят мотивите, въз основа на които същият е бил издаден и с оглед на които съдът следва да извърши преценката си за съответствието му с изискванията на закона. Въпреки това, с оглед пълнота и прецизност на изложението, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че съгласно практиката на Върховния административен съд фактът на задържането на едно лице и привличането му като обвиняем в рамките на образувано досъдебно производство сам по себе си не е от естество да обоснове състав на нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Обичайната медийна активност, съпътстваща провеждането на подобни акции от компетентните разследващи органи, включително разпространените в средствата на масовата информация негативни коментари, не могат да бъдат ценени в тежест на лицата, срещу които се предприемат допустими действия по осъществяване на държавна принуда. Изнасянето на факти в медиите не е пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на задържаното лице, а дейност, свързана с общественото отразяване и информираността на гражданите относно действията на компетентните държавни органи по разкриване и разследване на престъпленията. По тези причини, несъстоятелно, лишено от правна логика е твърдението, че с факта на привличането си като обвиняем, широко отразено в публичното пространство, наказаното лице е проявило недопустимо за държавен служител поведение, уронващо престижа на службата и съставляващо поради това тежко нарушение на етичните правила, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид всичко гореизложено, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта и противоречие с относимите материалноправни разпоредби, решаващият състав на АС - Х. е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АС - Х. е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт с оглед на всички посочени в чл. 146 АПК основания и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при правилно разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, като на същите е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. По изложените съображения, не се доказва наличие на сочените от касатора основания за отмяна на оспореното съдебно решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора и редовно направеното от ответната страна искане, на Д. П. А. следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 905.00 (деветстотин и пет) лева - 900.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Г. Г. и 5.00 лева, внесена държавна такса за касационната жалба. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и извършените от процесуалния представител на ответната страна действия по защитата й, настоящият съдебен състав намира, че възражението на касатора с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето ето отделение