Решение № 6200 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2015 г.

Решение № 6200 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян, срещу решение № 88 от 03.07.2015 г. по адм. д. № 77/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Наньо Атанасов Сталев от гр. Смолян, алтернативно поддържа тези за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - гр. Смолян, е отменил решение № Р-Пенсии-13 от 26.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 5206086100 от 05.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян. Върнал е делото като преписка на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. По първоначалното дело е било установено, че Н. А. С.в от гр. Смолян е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 16990 от 30.12.2014 г. Твърденията на жалбоподателя по това дело, че първоначално и едновременно със своя колега Присадов, а наред с това и през 2005 г. е подавал заявления за пенсиониране, по които е получил отказ от органите на НОИ, не кореспондират с доказателствата по делото. Освен това след като лицето твърди, че пенсия не му е била отпусната и той не е оспорил актовете на ТП на НОИ - гр. Смолян, дори и такива административни производства да са били провеждани, то те са правно ирелевантни към същността на настоящия спор, чийто предмет се формира по законосъобразността на решение № Р-Пенсии-13 от 26.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 5206086100 от 05.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян. Следователно административния орган е трябвало да извърши преценка на предпоставките за отпускане на пенсия към датата на подаване на заявление вх. № 16990 от 30.12.2014 г. Въз основа на наличните документи по чл. 40, ал. 1 НПОС е бил установен осигурителен стаж от първа категория 17 г. 00 м. 02 дни, за периода от 01.04.1978 г. до 03.04.1995 г., на длъжност "следовател", както и осигурителен стаж от трета категория 4 г. 11 м. и 24 дни, както следва: от 21.09.1970 г. до 15.07.1972 г., 1 г. 9 м. 25 дни - наборна военна служба; от 31.01.1977 г. до 31.01.1998 г. - стажант - съдия- 1 г. и 1 ден; от 03.04.1995 г. до 31.12.1996 г. - 1 г. 8 м. и 28 дни -адвокат; от 01.08.2000 г. до 31.12.2000 г. - 5 м., като адвокат. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва: т. 1 - до 31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи; т. 2 - от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. Това прави наличие на 18 години действителна изслужени на длъжност "следовател", а не преобразувани както неправилно е постъпил първоинстанционния съд. Кандидатстващият за пенсия има 33 г. 3 м. и 27 дни общ осигурителен стаж, с което покрива изискването за минимум 27 г. общ осигурителен стаж, но не отговаря на изискването за 18 години действителен стаж на длъжността "следовател" (2/3 от 27 години), а има 17 г. 00 м. 02 дни, т. е. не покрива изискванията на действащата към датата на подаване на заявлението норма на чл. 69, ал. 1, т. 2 КСО и на това основание не може да му бъде отпусната пенсия. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предвижда възможността до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Към датата на подаване на заявлението Сталев отговаря на изискванията за положен труд от първа категория и възраст, но не покрива това за 100 точки, а има 95 точки. Текстът на чл. 68, ал. 1 КСО, в редакцията му изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Към датата на подаване на заявлението Сталев има навършени 62 г., 06 м. и 02 дни, има осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 33 г. 3 м. и 27 дни, при изискуеми към този момент за възраст навършени години 63 г. и 8 месеца и осигурителен стаж 37 години за мъжете. При така изложената фактическа обстановка и правна уредба към момента на упражняване на правото на пенсия, административният орган е направил законосъобразен извод, че за Сталев това право не е възникнало. Изводите на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, са неправилни тъй като не е било съобразено, че този текст отчита две трети действително изслужени години, а не такива, превърнати към трета категория. Налице е и неправилно приложена редакция на цитираната разпоредба. При подадено заявление на 30.12.2014 г. е приложима действащата към този момент редакция на чл. 69, ал. 2 КСО, изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изискваща 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като следовател. Съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на КСО до 31 декември 2003 г. включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези текстове. Следователите попадат в режима на чл. 7 ЗП (отм.), но Сталев не е упражнил правото си в посочения срок. Посочените дати в чл. 69, т. 1 "до 31 декември 2011 г. " и т. 2 "от 1 януари 2012 г. " имат пред вид следователи, които упражняват правото си на пенсия до първата дата и след 1 януари 2012 г., а не в кой период е положен труда. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КЗОО, в първата й редакция е обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г. В нея относно следователите е посочено, че при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такава длъжност независимо от възрастта. В тази й редакция нормата съществува до изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., в която е посочено, че при освобождаване от служба те придобиват право на пенсия, независимо от възрастта при две хипотези: до 31.12.2011 г. - при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такава длъжност независимо от възрастта - т. 1, а от 31.12.2011 г. общият осигурителен стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години, от които две трети да са действително изслужени на такава длъжност - т. 2. В чл. 69, ал. 2 КСО, изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г. е посочено отново, че до 31. 12. 2011 г. общия осигурителен стаж е 25 години, а от 1. 01. 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж. От така изложения преглед на нормативната уредба се налага изводът, че е налице увеличение на общия осигурителен стаж във времето. Наличието на предпоставките за отпускане на пенсия се преценяват към датата на упражняване на правото на пенсия и с оглед действащите към този момент материалноправни норми. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо се приема, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Пред вид изложените в тези мотиви съображения се налага изводът, че С. не придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както правилно е преценил административния орган и подадената жалба срещу оспорения административен акт е неоснователна. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,