Решение № 7616 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г.

Решение № 7616 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 248, ал. 1 от АПК. Образувано е по молба вх. № 3618 от 28.02.2020 г., подадена от Висшия съдебен съвет чрез процесуалния му представител Р. Д. с искане за изменение на Решение № 2957 от 25.02.2020 г., постановено по настоящото дело в частта му за разноските. Молителят излага съображения за това, че настоящата инстанция неправилно е определила дължимите на касатора разноски и в този смисъл моли решението да бъде изменено. Касаторът в производството - К. Д. и ответната страна Прокуратурата на Република България не вземат становище по молбата. Върховният административен съд намира, че молбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: С решението по настоящото дело касационната инстанция е отменила Решение № 6314 от 01.11.2018 г. в частта, с която е отхвърлен иска на К. Д., срещу Висшия съдебен съвет за сумата от 218.46 лева претърпени имуществени вреди, и вместо това Висшият съдебен съвет е осъден да му заплати сумата от 218.46 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от забава, ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба – 13.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Решение № 6314 от 01.11.2018 г. е отменено и в частта, с която К. Д. е осъден да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, и вместо това Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 248.52 (двеста четиридесет и осем лв. 0.52 ст.) лева, представляваща разноски по делото. В останалата му част, с която искът срещу Прокуратурата на РБ е бил отхвърлен, решението на Административен съд С.-град е оставено в сила. В мотивите на решението настоящият състав е посочил, че предвид изхода от правния спор "... претенцията на касатора за присъждане на разноски (215 лв.), вкл. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска (ЗЗ.52 лв.) е основателна и следва да бъде уважена в размер на 248.52 лв. " Именно тази сума е посочена и в диспозитива на съдебния акт. В частта за разноските решението е частично неправилно. От приложените по делото писмени доказателства действително се установява, че депозитът за назначената по делото експертиза е заплатен от сметката на АССГ, а заплатените от ищеца 200 лв. са му били възстановени. Не са приложени и доказателства уговореното, с договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018 г. (л. 225), възнаграждение от 200 лв. да е заплатено от К. Д. на адв. С. А., поради което искането му, основано на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от специалния закон - ЗОДОВ, е неоснователно и не е следвало да бъде уважено. При тази фактическа установеност ответникът по касация - ВСС - дължи на касатора - К. Д. единствено сумата от 15 лв., представляваща заплатените от ищеца държавни такси в производството по делото. Водим от изложеното и на осн. чл. 248, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение