Решение № 7328 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16581/2009 г.

Решение № 7328 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16581/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Байериш Бергбау" ООД моли да бъде отменено решение № 1488/13.11.2009 г. по адм. д. № 1798/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 210800102/12.05.2008 г. на ТД-Смолян като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Байериш Бергбау" ООД против РА № 210800102/12.05.2008 г. на ТД-Смолян, с което са определени корпоративен данък 8530,90 лв с лихви по ЗКПО за 2006 г. и не е признат данъчен кредит 1168,40 лв и са определени лихви по фактури на "Горубсо Мадан" АД. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че в ревизионното и съдебното производство не са събрани категорични доказателства, установяващи осъществяването на доставките на оловно-цинкова руда по трите фактури на "Горубсо Мадан" АД, за които с РА не е признат данъчен кредит, поради липса на осъществени доставки. Правилно съдът е приел, че представените в съдебното производство доказателства за извършен транспорт на рудата - пътни листи и кантарни бележки не съдържат данни, от които да се направи извод, че касаят транспорт или теглене на рудата по спорните доставки. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, което е дало заключение, че счетоводството на ревизираното дружество не е водено редовно, осчетоводени са 44 000 лв разходи в нарушение на принципа за съпоставимост между приходи и разходи. Сумата представлява стойност на телефонни карти, закупени по международна фактура, които не са отразени в счетоводството като стоки или материали, няма данни да са продадени, от тяхната реализация не са осчетоводени приходи и в съответствие с цитирания принцип разходите неправилно са осчетоводени, в този смисъл са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство и правилно за тях е приложен чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Съдът е приел, че представената международна фактура с превод е достатъчна, за да обоснове документално разхода, който извод е неправилен. Към фактурата не са представени доказателства за извършен внос на фактурираните стоки. По делото не са представени разходни документи за плащане по международната фактура, такива не са установени и от вещото лице, а разходите са отразени в счетоводството без никакъв разходооправдателен документ, който да установява плащането на сумата по фактурата. За да се установи, че е извършено плащане по фактурата следва да са представени платежно нареждане, обработено в банка за плащане по банков път или разходен касов ордер с фискален бон, при плащане в брой. Правилен е крайният извод на съда, че разходите са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство. За увеличението на финансовия резултат с 12 872,77 лв, извършено с РА на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) правилно съдът е приел, че разходните касови ордери не са подписани от Февзи Кичуков, посочен в тях за получател, предвид заключението на графологичната експертиза и не установят извършването на разхода. Неправилно съдът е приел, че липсата на име и подпис на съставител на разходния касов ордер е несъществен реквизит, без който документът е достоверен. По чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6 ЗСч разходният касов ордер е първичен счетоводен документ със задължителни реквизити име и подпис на съставителя. По чл. 11 ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи носят отговорност за достоверността на информацията в тях. От този текст следва, че разходен касов ордер без име и подпис на съставител няма достоверност. Правилно съдът е достигнал до същия извод, макар и по фактически съображения. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на РА и в тази част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,