Решение № 12930 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2012 г.

Решение № 12930 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 103 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по касационна жалба подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР) против решение № 4872 от 3.04.2012 г. по адм. д. № 14680/10 г. на тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отменен неин мълчалив отказ по жалба от "Ветропарк Белгун" ООД гр. Варна и преписката е върната за произнасяне по същата. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Счита се, че в конкретния случай не е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 97 и сл. от НЛДЕ в сроковете, посочени в закона. Съдът не се е съобразил с факта, че производството пред административния орган не е довършено, поради което не е налице мълчалив отказ. Това прави и жалбата процесуално недопустима поради липса на предмет. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, също поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. Решението е правилно, постановено е при правилно приложение на закона и е обосновано. Направените от тричленния състав правни изводи се обосновават на събраните по делото доказателства. Касационното оплакване по същество се свежда до това, че съдът не се е съобразил с факта, че производството пред комисията не е довършено и не може да се презюмира наличието на "мълчалив отказ". По отношение на жалбата на "Ветропарк Белгун" ООД не е изпълнена процедурата по чл. 97 и сл. от НЛДЕ в сроковете посочени в закона, което прави постановеното решение неправилно. От доказателствата по делото безспорно е установено, че е постъпила жалба от "Ветропарк Белгун" ООД до ДКЕВР подадена чрез "Е. ОН" с вх. № 249283 от 19.08.2010 г. Глава осма от ЗЕ и глава VII от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката уреждат особен административен ред за разглеждане на жалбите по чл. 22 от закона, при който се извършва проверка и се събират доказателства за спора от специализирана експертна работна група - чл. 99 от Наредбата. С оглед правомощията на групата тя е помощен орган на комисията, която пък е административният орган, компетентен да се произнесе по жалбата. От събраните по делото доказателства, както и от самото изложение, съдържащо се в касационната жалба, се установява, че касаторът не е спазил процедурата, предвидена в чл. 97 и сл. от Наредбата за лицензирането на дейностите в енергетиката, като не е създал работна група, съобразно изискванията на чл. 101 от горната наредба, т. е. налице е проявено бездействие от страна на административния орган, от което същият не бива да черпи благоприятни последици за себе си. Правилно тричленният състав е приел, че не съществува възможността за мълчалив отказ в настоящия случая, като административният орган е длъжен да се произнесе със съответното решение по преписката, нещо което не е сторено от същия. Това негово задължение произтича от императивната разпоредба на чл. 101 от същата наредба. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Но за да е налице мълчалив отказ е необходимо на административния орган да е вменено задължение в рамките на предоставените му правомощия да се произнесе с административен акт. Непроизнасянето е приравнено като волеизявление на мълчалив отказ, подлежащо на оспорване пред съда както е в конкретния случай. От друга страна констативният протокол и заключението на работната група заедно със събраните от нея доказателства и доклада й за проверката са задължителна предпоставка за решаване на спора - чл. 100 от наредбата. Тъй като е помощен, а не административен орган, групата не може да бъде суброгирана от съда по реда на чл. 173, ал. 2 АПК, когато не е изпълнила задълженията си по предвидената особена процедура. Затова самото неизпълнение представлява едновременно съществено административнопроизводствено нарушение - основание за отмяна на мълчаливия отказ, и пречка за решаване по същество на жалбата от съда, тъй като липсват събрани доказателства и събирането им пред него е изключено от особения ред за доказване, както правилно е преценил тричленния състав на Върховния административен съд. Водим от изложеното о и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,