Решение № 17123 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2011 г.

Решение № 17123 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Емине Бахри Ахмед от с. Шопци, обл. Кърджали, срещу решение № 28 от 4.04.2011 г. по адм. дело № 3 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № ПОВН-108 от 7.12.2010 г. на Директора на РУСО - Кърджали. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3, чл. 10, и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното решение, която налага отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № ПОВН-198 от 07.12.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кърджали, отхвърлящо жалбата на Емине Бахри Ахмед от с. Шопци, обл. Кърджали, против разпореждане № О-08-081-05-00015461 от 27.10.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство (бременност и раждане) на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по мотиви за незаявено осигуряване за общо заболяване и майчинство по реда и в срока по чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Кърджали неправилно е приел, че жалбоподателката Емине Бахри Ахмед е загубила качеството на осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като на 20.02.2007 г. е прекратила дейността си като тютюнопроизводител. След възобновяването на трудовата дейност на 26.03.2007 г. като регистриран земеделски производител е следвало да подаде нова декларация, с която да определи вида на осигуряването. Разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване създава за осигурените лица за общо заболяване и майчинство право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че жалбоподателката притежава осигурителен стаж с продължителност повече от 12 месеца като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. С декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (регистриран тютюнопроизводител), подадена на 17.07.2002 г., тя е избрала да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица и редовно е внасяла дължимите осигурителни вноски. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица на предвиденото основание от чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във вр. с § 1, т. 5 от ДР на КСО. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Жалбоподателката Емине Бахри Ахмед не е загубила качеството на осигурено лице през периода 20.02.2007 г. - 26.03.2007 г., когато е упражнявала трудова дейност като земеделски производител преди да бъде завършена регистрацията й по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Поради това не е било необходимо да подава декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), с която да декларира преустановяване на дейност като тютюнопроизводител и започване на дейност като земеделски производител. Към датата на възникване на осигурителното събитие тя е имала качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 4, ал. 4 от КСО с придобит 12-месечен осигурителен стаж като осигурено за този риск. Двете кумулативно изискуеми материалноправни условия по чл. 48а от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за бременност и раждане са изпълнени. В същия смисъл Върховният административен съд, шесто отделение, вече се е произнесъл по осигурителните права за майчинство на лицето (решение № 7574 31.05.2011 по адм. дело № 185/2011., с което е отменил решение № 119 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 129/2010 г. на Административен съд - Кърджали и решение № 9389 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 15650/2010 г., с което е оставено в сила решение № 109 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 176/2010 г. на Административен съд - Кърджали). Прието е, че при преминаването от една регистрация към друга няма период от време, през който Емине Бахри Ахмед не е упражнявала трудова дейност и не е внасяла осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, поради което за нея не е съществувало задължение при всяка промяна на регистрацията като земеделски производител или тютюнопроизводител да подава декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (една за дейността по изоставената регистрация и една за дейността по новата регистрация) и свързаните с тях декларации по чл. 1, ал. 4 от същата наредба. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Кърджали е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, а преписката бъде върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Основателни са исканията на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за водене на делото пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,