Решение № 14696 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2020 г.

Решение № 14696 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински приходи" към направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, чрез гл. юрк. А. Й. против решение № 2447/08.05.2020 г. на Административен съд С. град, постановено по адм. дело № 1817/2019 г., с което е отменен акт Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № СФД18-РД28-122-2/13.09.2018 г. на орган по приходите в отдел "Общински приходи – Л." към направление "Финанси и стопанска дейност" в Столична община за установени задължения за местен данък върху превозните средства в размер на 6 360 лева за периода 2013 – 2017 г. и съответните лихви от 2 048. 61 лева. Оплакванията за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно е приложен чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Посочва, че законът обвързва възникването и прекратяването на данъчното задължение с регистрацията на ППС. П., че е налице разлика между понятията "спрян от движение" и "автомобил с прекратена регистрация". Спрените от движение ППС са все още регистрирани за движение по пътната мрежа на страна и за тях се дължи местен данък. На основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ поддържа, че освободени от облагане с данък са превозните средства с прекратена регистрация, която се извърша по реда на Наредба № I-45. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспореният АУЗД. Претендира разноски. Ответникът – Т. П. в качеството на ЕТ "А+Б и Компания – Т. П.", чрез процесуалния си представител адв. И. И. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Поддържа, че оспореният акт законосъобразно е отменен, тъй като МПС, собственост на търговеца не са били в регистъра на КАТ т. е. не са могли да се движат по пътищата. Посочва, че тези ППС са с невалидни номера и с неиздаването на нови номера, по силата на закона регистрацията се счита прекратена. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУЗД № СФД18-РД28-122-2/13.09.2018 г. на орган по приходите в отдел "Общински приходи – Л." към направление "Финанси и стопанска дейност" в Столична община на ЕТ А + Б и Компания – Т. П. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2013 г. – 2017 г. в общ размер 6 360 лева за влекач с рег. [рег. номер на МПС], марка Скания и товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], марка Фолксваген и лихви за забава в размер на 2048. 61 лева. За да отмени акта съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ жалбоподателят е освободен от заплащане на данъка. От фактическа страна съдът е установил, че ЕТ "А+Б и Компания Т. П." е собственик на товарните автомобили, описани в АУЗД. Съгласно писмо на СДВР – ОПП от 30.10.2019 г. процесните МПС са били спрени от движение от 27.12.2006 г. по желание на собственика, а на 24.04.2018 г. регистрацията им е прекратена. Според същото писмо при спирането им движение талоните на автомобилите са задържани в ОПП – СДВР. От тези доказателства съдът е приел, че от собственика е заявено временно спиране от движение на процесните автомобили. Връщането на свидетелствата за регистрация, според съда обуславя приложимостта на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ и наличието на основание за освобождаване от заплащане на данъка. Решението е правилно като краен резултат. По силата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътищата на Република България. На основание чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците. В конкретния случай с оспорения АУЗД са установени задължения данък върху превозните средства – влекач и товарен автомобил. За процесните периоди на 2013 г. – 2017 г. размерът на данъка за седлови влекачи на основание чл. 55, ал. 7 ЗМДТ се определя от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача. В чл. 41, ал. 7 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичния общински съвет за влекачи с брой оси -2, вид окачване – пневматично или еквивалентно, допустима максимална маса – 40, данъкът е в размер на 1259 лева годишно. За товарни автомобили до 12 т, на основание чл. 55, ал. 6 ЗМДТ в приложимата по време редакция и чл. 41, ал. 6 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичния общински съвет данъкът е 13 лева за всеки тон товаровместимост. По делото не е спорно, че ЕТ "А+Б и Компания Т. П." е собственик и задължено лице по чл. 53 ЗМДТ. Търговецът поддържа, че не дължи данък, тъй като през процесните периоди превозните средства не са регистрирани за движение по пътищата на Република България по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ. Съдът е приел, че са налице основанията за освобождаване от данък по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Тази норма предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Релевантно за освобождаването от данък е прекратяването на регистрацията – по искане на лицето или служебно, а не временното спиране от движение, както е приел първоинстанционният съд. Неправилното тълкуване на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, не променя крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, тъй като не са изпълнени материалноправните предпоставки за облагане с този вид местен данък. Настоящият касационен състав намира за основателни доводите на задълженото лице, че процесните превозни средства не отговарят на изискването по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ да са регистрирани за движение по пътищата на РБ. От писмото на началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР по делото е установено, че през процесните периоди превозните средства са били с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС IS07591. По силата на § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. тези табели са валидни до 31.05.2006 г. Следователно от 01.06.2006 г. табели, с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС IS07591, по силата на закона, са невалидни. Нормата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства, регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. В случая за процесните МПС не е изпълнено второто условие на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за да се приеме, че са регистрирани за движение по пътищата. Нормата освен регистрация изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер. Табелите на процесните моторни превозни средства са невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140, ал. 1 ЗДвП през процесните периоди на 2013 г. - 2017 г. тези превозни средства не се допускат за движение по пътищата, поради което не са годен обект на облагане с данък върху превозните средства по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ. По тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което оспореният АУЗД е отменен като незаконосъобразен, е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за направени разходи, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,