Решение № 7644 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2012 г.

Решение № 7644 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Георги Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 983 от 27.04.2012 г. по адм. дело № 2125 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 091001311 от 12.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 686 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив относно определени задължения по ЗДДС в размер на 16 489.71 лв. и лихва в общ размер от 10 864.18 лв. за данъчни периоди от 15.04.2005 г. до 31.05.2006 г. С решението е отменен ревизионният акт и относно определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 852.40 лв. и лихва от 797.07 лв.; за 2003 г. в размер на 2 946.90 лв. (разликата между 1 200.30 лв. до 4147.20 лв.), заедно с лихвата за просрочие; за 2004 г. в размер на 6 640.95 лв. (разликата от 2 837.80 лв. до 9 478.75 лв.), заедно с лихвата за просрочие; за 2005 г. в размер на 2 932.82 лв. (разликата от 6 586.18 лв. до 9 519.00 лв.), заедно с лихвата за просрочие; за 2006 г. в размер на 871.58 лв. (разликата от 780.12 лв. до 1 651.70 лв.), заедно с лихвата за просрочие и за 2007 г. в размер на 285.00 лв. и лихва за просрочие в размер на 39.55 лв.

Образувано е и по касационна жалба на адв. Евелина Божикова, в качеството й на процесуален представител на Вера Алекова Илиева с фирма "Гюкчен - Вера Алекова", срещу решение № 983 от 27.04.2012 г. по адм. дело № 2125 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето.

В първата касационна жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се отхвърли изцяло жалбата на задълженото лице, както и да се присъдят съдебни разноски.

Във втората касационна жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, в отхвърлителната му част, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, прогласяване нищожност на ревизионния акт или алтернативно да се отмени същия изцяло в потвърдителната му част, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита.

Ответната страна по касационната жалба на Вера Алекова Илиева с фирма "Гюкчен - Вера Алекова" оспорва същата като неоснователна чрез писмен защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са частично основателни.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 091001311 от 12.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 686 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено затова по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Ревизираният период е 1.01.2002 г. - 31.12.2007 г., като лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "Гюкчен - Вера Алекова", с обекти "Магазин за хранителни стоки" и "Интернет зала и кафе еспресо", като е извършвало и друга дейност наред с декларираната в ГДД, а именно доход от наеми на недвижими имоти. Като физическо лице в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) лицето е извършвало покупко-продажба на недвижими имоти. Определени са задължения по ЗДДС в размер на 16 489.71 лв. и лихва в общ размер от 10 864.18 лв. за данъчни периоди от 15.04.2005 г. до 31.05.2006 г., както и задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетните 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., както и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. При определяне на данъчните основи за облагане са преценявани критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Административният орган е определил задължения за ДОД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за:

2002 г. - 852.40 лв. и лихва - 797.07 лв.;

2003 г. - 4 147.20 лв. и лихва - 1 916.01 лв.;

2004 г. - 9 478.75 лв. и лихва - 6 454.97 лв.;

2005 г. - 9 519.00 лв. и лихва - 4 631.13 лв.;

2006 г. - 7 190.80 лв. и лихва - 3 099.62 лв.;

2007 г. - 13 970.20 лв. и лихва - 3 933.69 лв., както и задължение за ДДС в размер на 16 489.71 лв. и лихва в общ размер от 10 864.18 лв. за данъчни периоди от 15.04.2005 г. до 31.05.2006 г.

Административният съд е отменил ревизионния акт относно определени задължения по ЗДДС в размер на 16 489.71 лв. и лихва в общ размер от 10 864.18 лв. за данъчни периоди от 15.04.2005 г. до 31.05.2006 г. и задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва:

за 2002 г. в размер на 852.40 лв. и лихва от 797.07 лв.;

за 2003 г. в размер на 2 946.90 лв. (разликата между 1 200.30 лв. до 4147.20 лв.), заедно с лихвата за просрочие;

за 2004 г. в размер на 6 640.95 лв. (разликата от 2 837.80 лв. до 9 478.75 лв.), заедно с лихвата за просрочие;

за 2005 г. в размер на 2 932.82 лв. (разликата от 6 586.18 лв. до 9 519.00 лв.), заедно с лихвата за просрочие;

за 2006 г. в размер на 871.58 лв. (разликата от 780.12 лв. до 1 651.70 лв.), заедно с лихвата за просрочие и

за 2007 г. в размер на 285.00 лв. и лихва за просрочие в размер на 39.55 лв.

За да постанови този резултат в мотивите си административният съд е приел следното:

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. По делото е установено, че с ГДД от 15.04.2003 г. лицето е декларирало приход от дейност в размер на 1 673 383.49 лв., а общо декларирани разходи от дейността са в размер на 1 672 240.89 лв., респ. финансовият резултат е в размер на 1 142.60 лв. Данъчната основа е в размер на 416.36 лв., след приспадане на внесените задължителни осигурителни вноски. От експерта по съдебно-счетоводната експертиза са установени като стойност приходи в същия размер, като разходите са в размер на 1 671768.44 лв., облагаемият доход е 1 615.05 лв., а данъчната основа е в размер на 888.81 лв. Съдът се е позовал на чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата редакция ДВ, бр. 110/2001 г., според която годишната данъчна основа в размер на 1 320.00 лв. е необлагаема, поради което приема, че неправилно за 2002 г. е определено задължение в размер на 852.40 лв. и лихва за забава в размер на 797.07 лв. Основният спорен момент по повод облагането за тази година, което съставлява и касационното възражение в тази част на спора е относно направените два извода от първоинстанционния съд по повод третирането на доходи от наеми на недвижимо имущество, което е в режим на СИО, в общ размер от 7 500.00 лв. и размера на паричната наличност в края на отчетната 2002 г., представляваща начално салдо за 2003 г. По повод на сключени договори за заем на парични средства с физически лица, в решението на горестоящия орган са посочени като налични в края на годината такива в размер на 14 241.43 лв., по което не се спори. Съдът е изложил съображения, които се оспорват и те са относно третирането на паричните средствата само по повод договора за банков кредит от 29.11.2002 г. в размер на 50 000.00 евро, предоставен на съпруга на ревизираното лице в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев". По повод първия аргумент за прилагане на чл. 19 от СК (отм.) при преценяване на получените парични средства от наем на недвижими имоти в режим на СИО няма пречка реализираните приходи от отдаването под наем да бъдат отчетени само при единия от съпрузите, доколкото се касае за действие по управление на общо имущество и по делото категорично е установено, че страна по договорите за наем е съпругът на задълженото лице, респ. той е осъществявал управлението на това имущество, като е налице е необоснован размер на тези средства по отношение на жалбоподателката (ТР № 91 от 1.10.1974 г. по гр. дело № 63/1974 г. на ОСГК на ВС). По повод на втория аргумент относно банковия кредит съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно тегленето на тези парични средства през м. 11.2002 г., движението им по банковите сметки на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" през м. 12.2002 г. и погасяването на задължението по него за времето от 20.02.2003 г. - 21.11.2003 г. Отбелязва, че същата фактическа констатация се съдържа и в ревизионния доклад, съставен спрямо Ангел Илиев, в ревизионното производство по повод издаването на неговия ревизионен акт. Според съда придобиването на кредита в размер на 50 000.00 евро, както и погасяването му са част от търговското предприятие на едноличния търговец, поради което не следва да се квалифицират като съпружеска имуществена общност.

Настоящият съдебен състав приема изцяло съображенията на съда по двата спорни момента относно квалифицирането на приходите от наем на имущество в режим на СИО и относно третирането на договор за банков кредит, респ. получаването и ползването на придобитите парични средства от и за дейността на съпруга на жалбоподателката в качеството му на едноличен търгове. Правилно съдът се е позовал, като е приел, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга - едноличен търговец, в резултат на търговската му дейност, принадлежат само на него, като съпругът - нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения, респ. на ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. По делото е установено, че в хода на ревизионното производство е извършено проследяване на паричния поток по отношение на задълженото лице с конкретно посочени в мотивите на решението суми на приходи в общ размер и разходи при конкретно посочване на тяхното формиране. Размерът на приходите е 1 353 556.00 лв., на разходите е 1 357 694.87 лв., респ. разликата в размер на 4 138.87 лв. е придобит доход без установен произход. Съдът е отчел, че при административното обжалване решаващият административен орган е формиран нов паричен поток по отношение на приходната част. Констатирано е, че сумата 103 436.93 лв. е внесена в касата на предприятието на едноличния търговец - съпруг, а от касата на същото са изплатени 69 660.44 лв., като тези суми са квалифицирани като разход, които семейството е извършило през 2003 г. и като приход за същото. В приходната част са включени доходи от отдаване под наем на имущество в режим на СИО и 1/2 части от изплатените 69 660.44 лв. Не са включени приходи от дейността на предприятието на ЕТ "Гюкчен - Вера Илиева". В разходната част са включени сумите за издръжка за живот, покупка на недвижимо имущество по два нотариална акта, в режим на СИО, разходи за пътуване и престой в чужбина, разходи за платени данъци, внесени задължителни осигурителни вноски, платени застраховки, вноски от Ангел Илиев за ДДФЛ и лихва, вноски от същия в касата и по сметка на неговата фирма, както и за м. 12.2003 г. 1/2 от вноската по кредита, неосчетоводени от ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев". Не са включени разходи от дейността на предприятието на ЕТ "Гюкчен - Вера Илиева". Паричният поток е както следва: 38 8880.20 лв. - приходи и 78 079.91 лв. - разходи или средства с неустановен произход от 35 456.98 лв. Наличността към 31.12.2003 г. е 10 768.73 лв. Първинстанционният съд е отчел, че правилно решаващият орган е спазил правилото по чл. 155, ал. 8 от ДОПК за невлошаване на положението на обжалващия, поради което е приел, че средствата с неустановен произход са в размер на 4 138.87 лв. Същевременно съдът отново е приел, че в приходната част не следва да бъде включена сумата от 4 050.00 лв., представляваща получен наем от имущество в режим на СИО по изложените по-горе съображения. В тази част на спора това е първия спорен момент, на който е даден отговор от първоинстанционния съд, приет от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че не следва да бъде включвана сумата, представляваща 1/2 част от вноската по кредита на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" по изложените съображения по-горе, което е и вторият спорен момент в тази част от решението.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. По делото е извършено проследяване на паричния поток по отношение на задълженото лице като общият размер на приходите възлиза на 584 738.75 лв., а общият размер на разходите възлиза на 606 030.49 лв., като към разликата от 21 291.74 лв. е прибавена сума до 25 823.06 лв., която представлява разлика между извършени разходи и приходи за някои от месеците от същата отчетна година. Наличността към 1.01.2004 г. е 10 768.73 лв. Не са включени приходи и разходи от дейността на предприятието на ЕТ "Гюкчен - Вера Илиева". При административното обжалване решаващият административен орган е формирал нов паричен поток, като отново в приходната и разходната част не са включени тези от дейността на жалбоподателката като едноличен търговец. В разходната част не са включени платените осигуровки от Вера Илиева, в качеството й на едноличен търговец, понеже са изключени приходите и разходите от дейността на търговското предприятие. Решаващият орган е включил в разходната част на баланса 1/2 платен от Илиева ДДФЛ и 1/2 част от "финансиране каса на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев" в размер на 21 223.71 лв. (1/2 от 42 447.42 лв.). Три са спорните моменти в тази част на спора, представляващи и касационни възражения. Според съда освен че липсват мотиви в акта, от административната преписка се установява, че Ангел Илиев като едноличен търговец има кредитен остатък в размер на 42 447.42 лв. Административният съд е приел, а това се възприема и от настоящата съдебна инстанция, че е възможно да е налице финансиране на дейността на предприятието на едноличния търговец със собствени средства на самия Илиев, както и с такива от трети лица, респ. този остатък да се дължи на укрит приход, но и в тези хипотези това е относимо към дейността на търговеца, а не към съпружеската имуществена общност между физическите лиза Вера и Ангел Илиеви. Аналогичен и точен е изводът на съда и по отношение на включването в паричния поток като разход на 1/2 част от вноската по банковия кредит в "Евробанк" АД, както и на сумата от 3 600.00 лв. представляваща наем от имущество в режим на СИО.

1. Относно задължението за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. По делото е установено проследяване на паричния поток по отношение на задълженото лице, като в частта за приходите са съобразени тези от отдаване под наем на имущество в режим на СИО, от банков кредит от "Алианц Банк България" АД, продажба на недвижими имоти и от дейността на предприятието на ЕТ "Гюкчен - Вера Илиева". Общият размер на приходите възлиза на 1 125 617.73 лв., като в частта за разходите сумата е 1 015 100.57 лв. Разликата между посочените две суми е в размер на 110 517.16 лв. При проследяване на входящите и изходящите парични потоци, ревизиращите органи са приели за установено, че за м. януари и февруари е налице несъответствие между извършените разходи от лицето и установените за съответния период доходи и финансови ресурси за покриване на разходите. Общият размер на недостига е 2 692.68 лв., като е прието, че тази сума е с неустановен произход. При административното обжалване отново е формиран нов паричен поток, като в отделни периоди е взел предвид отделни суми, усвоени от кредита с "Алианц Банк България" АД и конкретно за м. април и м. юни 2005 г. Добавени са в разходната част вноски по банков кредит в "Евробанк" АД на ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев", от наем на съпритежаваното имущество. По отношение на доходите от продажба на недвижимо имущество през тази година в размер на 34 100.00 г. не е имало спор. Първоинстанционния съд е коригирал при изложените по-горе съображения приходните и разходните части на баланса по повод паричните средства от наем, погасителните вноски по банковия кредит с "Евробанк" АД, като е приел, че частта за начисляване на данък е в размер на 6 586.18 лв., заедно със съответната лихва и оспореният ревизионен акт е законосъобразен.

1. За отчетната 2006 г. с оглед на констатация са налични парични средства в размер на 96 886.92 лв., е прието от горестоящия административен орган, че ревизираното лице е разполагало с достатъчни средства за покриване на извършени разходи. Въпреки това при формиране на годишната данъчна основа за облагане следва да се приспадне сумата от 3 750.00 лв., формирани от наем, получен от съпруга, като данъкът се явява дължим в размер от 780.12 лв., респ. за сумата над тази ревизионният акт е незаконосъобразен, както и съответната на нея сума.

1. За отчетната 2007 г. е прието, че ревизираното лице е разполагало с достатъчно парични средства за покриване на извършените разходи, като при формиране на данъчната основа не следва да бъде включвана сумата от 3 750.00 лв., формирани от наем, получен от съпруга. Не се констатира наличие на данък за начисляване и внасяне и е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в частите, в които са определени задължения по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетните 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. Настоящият съдебен състав намира, че основният спорен момент по делото е установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, на които се е позовал административния орган, за да осъществи облагането по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Това означава, че следва да се обсъдят материалноправните предпоставки по тези две разпоредби, а именно дали са налице данни за укрити приходи или доходи и дали декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В мотивите на обжалваното решение няма конкретно произнасяне относно установяването и доказването на фактическия състав на двете разпоредби, а целенасочено и последователно е обсъждан паричния поток за всяка една от ревизираните отчетни години и формирането на приходната и разходната част на съответния баланс. Изложените от съда фактически и правни съображения по принцип са правилни, но освен, че са направени от от него корекции по отношение на наличните и изразходвани средства, не се установява недостиг на такива в края на годината и за всеки един от месеците, според настоящия състав на Върховния административен съд. За 2002 г. не става ясно какво е началното салдо, независимо неопределянето на задължение за данък върху дохода, поради приложение на посочената разпоредба от ЗОДФЛ (отм.), респ. дали е налице недостиг. Налице е и друго основание за незаконосъобразност на РА в частта му на определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., а именно - със самото решение на директора на Дирекция "ОУИ", с което е изменен РА в тази част, е установено, че в края на 2003 г. ревизираното лице няма недостиг на средства, а разполага със сумата от 10 768.72 лв. Облагаемата основа, представляваща средства с неустановен произход или укрити приходи, е формирана на базата на недостига на средства, констатиран само за някои от месеците през 2003 г. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. От изложеното следва изводът, направен и от първоинстанционния съд, че към 31.12.2003 г. не се установява недостиг на средства за ревизираното физическо лице. Средствата, по отношение на които първоинстанционният съд е констатирал, че са налични към 31.12.2003 г., ще имат значение за данъчното облагане през следващите години. При установена наличност на средства в края на годината не е налице недостиг, представляващ средства с неустановен произход или укрит приход, подлежащ на облагане. Аналогична е ситуацията и през 2005 г. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. При установена наличност на средства в края на годината не е налице недостиг, представляващ средства с неустановен произход или укрит приход, подлежащ на облагане. Решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, като се постави допълнителна задача на вещото лице да установи дължимия данък и лихвите, с оглед на изложеното за всяка една от посочените четири отчетни години. Следва да се има предвид, че при определяне на данъчната основа и конкретно включването на доходи от наем правилно се извършва позоваване на ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, но същевременно следва да се преценява и прилагането на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. (виж решение № 6715 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 9290 по описа за 2012 г. на ВАС, първо отделение, по отношение на съпруга Ангел Боянов Илиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Алкомерс - Ангел Илиев").

По повод облагането по реда на ЗДДС.

Органът по приходите е приел, че осъществяваната от ревизираното лице дейност, свързана с отдаване под наем на недвижими имоти и покупко-продажба на недвижими имоти - "шивашка работилница" в гр. Кърджали и "магазин за промишлени стоки" в същия град представлява търговска дейност, въпреки, че сделките са извършвани с имущество, което е в режим на СИО и не са сключвани от името на ЕТ. Тази дейност е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Направен е извод, че при осъществяването на тази дейност лицето е достигнало облагаем оборот в размер на 70 162.20 лв. към 31.03.2005 г., и на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е било длъжно да подаде заявление за регистрация в срок до 14.04.2005 г. На основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) се дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаването на заявление за регистрация до 31.05.2006 г., което е и целият ревизиран период по ЗДДС. Установено е, че към 31.05.2006 г. облагаемият оборот за последните 12 месеца пада под минималния законовоустановен праг за регистрация, т. е. под 50 000 лв. и задължението за регистрация отпада.

За да отмени РА относно установените с него задължения за ДДС за периода от 15.04.2005 г. до 14.06.2005 г., съдът е приел, че с НА № 82/12.05.2006 г. е извършена поправка на допусната техническа грешка в НА № 69/25.03.2005 г. по отношение на действителната продажна цена на имота, като вместо посочената в първия НА цена от 110 000.00 лв. действителната продажна цена е в размер на 62 700.00 лв. Съдът е приел, че в случая не се касае за последващо споразумение между страните по сделката, което да обоснове намаляване на данъчната основа на облагаемата доставка, а за поправка на допусната техническа грешка при изписването на същата в първоначалния НА. Именно НА за поправка е нормативно установеното и допустимо средство за поправка на техническа грешка във вече изготвен НА. Освен това, в хода на ревизията не са събрани никакви доказателства, установяващи, че купувачът по сделката е заплатил по-висока цена от посочената в НА за поправка. По аналогичен начин стои въпросът с НА № 150/4.10.2004 г. поправен с НА № 99/12.04.2006 г., в който е поправена първоначално определената цена от 125 000 лв. на 95 000 лв. Съдът е приел, че при съобразяване с коригираната пазарна стойност на сделката, облагаемият оборот за ревизираното лице по първата от тях е под облагаемия оборот за задължителната регистрация. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на съда, подробно изложени по-горе, поради което не следва да бъдат преповтаряни отново. Доводът на касатора, че към датата на данъчното събитие цената е била тази, посочена в първия НА и промяната в последствие не следва да се взема предвид, е неоснователен. Както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, извършена е поправка на техническа грешка, което означава, че действителната продажна цена и към момента на сключването на сделката е била тази, посочена в НА за поправка. Липсват доказателства за заплащане на друга по-висока цена.

По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото като вземе предвид отхвърлената и уважената част от жалбата.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение