Решение № 3307 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2008 г.

Решение № 3307 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лютви Муслия, гражданин на бивша Сърбия и Черна гора, роден на 25.10.1960 г., подадена чрез процесуален представител адв. Илия Асенов Илиев, против решение от 8.01.2008 г., постановено по адм. д. № 30/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - А състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ - 459/2.08.2005 г. на зам. директора на Дирекция "Миграция" при НС "Полиция" - МВР за отнемане правото му на постоянно пребиваване като чужд гражданин в Република България, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неточно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че както първоинстанционния съд, така и административния орган не са преценили факта на отсъствието му от Република България, с оглед причините за това; от СГС не е съобразено, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна; основанието за издаване на заповедта е неправилно, предвид правопораждащия факт за постоянното му пребиваване в страната и лишаването му от постоянен контакт с детето и съпругата му. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и разглеждане на спора по същество, при което да бъде уважена жалбата, по която е образувано производството пред СГС. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. При проверка на правилността на обжалваното решение и с оглед наведените оплаквания, счита касационната жалба за неоснователна, поради следното: Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, приложимия ЗЧРБ и се е съобразил със задължителните указания, дадени с решение № 12547/13.12.2006 г. по кас. дело № 7314/2006 г. на ВАС, V отделение, с което е отменено решението от 12.05.2006 г. постановено по адм. д. № 3167/2005 г. на СГС (първоначално образувано по жалбата на Лютви Муслия срещу заповед № ЗДМ-459/02.08.2005 г.) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по изложени съображения относно неправилността на преценката, осъществена по първоначалното съдебно решение, че заповедта е нищожна като постановена от некомпетентен орган. Обжалваното решение е постановено по адм. д. № 30/2007 г. на СГС, образувано след връщане на делото за повторно разглеждане от първата инстанция. Въз основа събраните в административното и съдебно производство доказателства, обосновано и правилно съдът е приел, че Лютви Муслия е имал предоставен статут на постоянно пребиваващ в страната гражданин на бива Сърбия и Черна гора, същият е сключил граждански брак с българска гражданка, от който има малолетен син - български гражданин; Лютви Муслия не оспорва обстоятелството, че 2004 г., предхождаща издаването на административния акт е пребивавал в страната по - малко от шест месеца и един ден, но изтъква наличието на обективни причини за това, свързани с дейността му като дистрибутор на "Арома" АД за град Прищина - Косово, за което не представя доказателства. Предвид установеното от фактическа страна съдът, след като е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи и представените по делото доказателства от значение за правилното решаване на спора е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт на посоченото в него правно основание - чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ (според който правото на пребиваване се отнема на чужденец, който не е пребивавал на територията на Р България през предходната календарна г. поне 6 месеца и 1 ден). Направените в тази връзка обосновани и правилни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е с посочване на фактическите и правни основания за това и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат излагани повторно в мотивите на настоящото решение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Софийски градски съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение