Решение № 3729 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2020 г.

Решение № 3729 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс/АПК/., Образувано е по касационна жалба подадена от процесуалният представител на Главния архитект на Община Раковски против Решение № 1087/25.06.2020 г. постановено по адм. д. № 3773/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение като постановено по жалба подадена извън законовия срок и от лице без правен интерес. Излагат се и доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение алтернативно неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски. Касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Представя писмени бележки в които излага подробни съображения. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя писмен отговор с подробно изложени доводи. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С оспореното решение Административен съд-Пловдив е отменил по жалба на Е. К. от гр. Раковски мълчалив отказ на Главния архитект на Община Раковски за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект "Допълващо застрояване към съществуваща сграда" със ЗП/ЗРП от 23. 28 кв. м. в УПИ XII-1640, 2407"за жилищно строителство" в кв. 75 по плана на [квартал] гр. Раковски и изпратил преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че мълчаливия отказ на Гл. архитект на Община Раковски е постановен в нарушение на относимите материалноправни разпоредби на чл. 146, ал. 1 и чл. 149, ал. 1, пр. 3 от ЗУТ, както и в нарушение на изискването за форма на административния акт на чл. 59, ал. 2 АПК. По същество е приел, че както отказа да се одобри инвестиционен проект, така и за издаване на разрешение за строеж се прави по законосъобразност, като се сочат конкретни мотиви за това. В случая такива мотиви липсват което препятства не само правата на жалбоподателя, но и съдебния контрол. Решението е валидно, но недопустимо като постановено по жалба на лице без правен интерес. Правна легитимация за защита интересите си като жалбоподател има лицето, което е или би могло да бъде засегнато от разпоредителната част на акта. Правният интерес е процесуално понятие и се свързва с признатата от закона възможност да се търси съдебна защита. Правен интерес е налице когато се засягат законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законните интерес на жалбоподателя е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк. В случая тези предпоставки не са налице. При нов строеж, пристрояване или надстрояване, какъвто е в настоящия казус кръгът на заинтересованите лица е законово определен с разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Това са възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1-възложителят и собственикът на земята. Само изрично изброените в цитираната разпоредба лица разполагат с правен интерес да оспорят издадено разрешение за строеж или отказа да бъде издадено такова. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката Е. К. е сезирала Главния архитект на Община Раковски с искане вх. № 94 Е-59-16 от 23.10.2019 г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект "Допълващо застрояване към съществуваща сграда" в УПИ XII-1640, 2407 в кв. 75 по плана на Община Раковски. Към този момент заявителката се легитимира като собственик на имота съгласно нот. акт № 102, том III, рег. № 3562, нот. д. № 483/2016 г. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, т. 6, рег. № 9836, нот. д. 990/2019 г. от 22.11.2019 г. Е. К. е продала посочения недвижим имот на С. К.. Нотариалния акт е вписан в Службата по вписвания на 22.11.2019 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ на Гл. архитект на Община Раковски е подадена от Е. К. на 2.12.2019 г. Следователно към този момент тя не е от кръга на лицата посочени в чл. 149, ал. 2, т. 1 АПК. Нещо повече, същата не притежава качество на заинтересовано лице и към момента на постановяване на мълчаливия отказ. В случая със заявлението от 23.10.2019 г. е поискано едновременно одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. При това положение и с оглед на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 2 ЗУТ, при която хипотеза е процедирано, инвестиционните проекти се одобряват респ. се отказва одобряването им от органа по чл. 145 ЗУТ/в случая главния архитект / в едномесечен срок от внасянето им. В случая този срок е изтекъл на 23.11.2019 г., неприсъствен ден поради което и с оглед чл. 60, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК срокът за произнасяне се счита първия работен ден а именно 25.11.2019 г. Към този момент е формиран и мълчаливия отказ на Гл. архитект поради липса на произнасяне. При тези данни подадената от Е. К. жалба срещу Мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Раковски е била недопустима поради липса на правен интерес на лицето от обжалване и като такава е следвало да бъде оставена от съда без разглеждане. Като е разгледал жалбата по същество, при наличието на отрицателна процесуално предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита и като е отменил оспорения административен акт, Административен съд-Пловдив е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски. С оглед представените по делото доказателства за извършени плащания съдът ги определя в размер на 70 лв. съставляващи държавна такса за образуване на касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение