Решение № 11328 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 3029/08.05.2024 г. по адм. дело 7495/2023 г. на Административен съд София град (АССГ) е отменено Решение РЗМ-5800-1116/32-233206 от 21.06.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София към Агенция Митници (АМ), и са разпределени разноските по делото. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница София, чрез процесуалния му представител юрк. А. Владимирова. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на изводите на съда, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. От една страна се поддържа, че декларираната в процесната митническа декларация (МД) цена не е могла да бъде определена на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. (МКС; Кодекса). Приложеният към МД документ (Bill of sale), представен по делото, не притежава необходимите реквизити, за да бъде ценен като валиден, надлежен, достоверен придружаващ документ, доказващ декларираната в МД митническа стойност на внесения автомобил. От друга страна се счита, че полученият от американските власти отговор представлява официален документ, като каквито следва да бъдат ценени и приложените към него документи. В тази връзка се поддържа, че въз основа на данните от получената електронна информация за износ (Electronic Export Information; EEI) безспорно се формира извод за наличието на основателни съмнения по отношение достоверността на декларираната в МД митническа стойност на процесния автомобил. С оглед наличието на съмнения и при липсата на надлежни доказателства в подкрепа на декларираната стойност, правилно се е стигнало до определяне на митническата стойност съгласно резервните методи по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Излага се становище, че при това са спазени и административнопроизводствените правила. В тези насоки се развиват подробни съображения и се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Т. И. Т. срещу митническия акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съгласно представен списък (л. 43). Ответникът по касационната жалба Т. И. Т., с адрес - гр. София, [улица], чрез своя процесуален представител - адв. К. С. Г. оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно молба от 03.10.2024 г., съдържаща списък с разноските по чл. 80 от ГПК, и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-1116/32-233206 от 21.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София при АМ, с което на основание чл. 74, § 3 във връзка с чл. 71, § 1 буква а и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 22 562,78 лева и спрямо новата митническа стойност са определени за довнасяне допълнителни публични вземания за мито в размер на 1759,80 лева и за ДДС в размер на 3871,55 лева. Като длъжник за заплащане на допълнително установените задължения е определено лицето Т. И. Т., град София. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 25.06.2021 г. Т. И. Т. чрез Б. М1 ООД, ЕИК 121508654, в качеството на пряк представител на получателя, е подал в МБ София - Изток МД с MRN 21BG005808062616R5, с която е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение следната стока: употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES BENZ; модел С300; тип: БЕНЗИН; мощност: 241HPSAE; обем: 2 000 см3; цвят: черен; дата на рег.: 03.01.2016; товароносимост: 500 кг.; брой места: 5; двигател: неоткрит; шаси: WDDWF4KB2GR150685, с обща фактурна стойност - 2600 USD при обменен курс 1.60156, съответно митническа стойност в размер на 4964,84 лв. Наред с всички останали данни, в МД е посочен код на държавата на изпращане/износ - US Съединени американски щати (САЩ). Отчетено е и обстоятелството, че са заплатени мито - 496,48 лв. и ДДС - 1112,26 лв. Към МД са приложени: Договор за продажба (Bill of sale) на внесения автомобил от 18.03.2021 г. от автомобилен аукцион/търг Copart в САЩ, с продавач: INLOHER CORP., 4811 LYONS TECHNOLOGY PARKWAY, SUITE 9, COCONUT СREEK, FLORIDA 33073, USA и купувач: Teofil Todorov, 50 Sofia street, Sofia, Bulgaria, на обща стойност 2 600 USD; SALVAGE CERTIFICATE F41079T; търговска фактура 326/US452/01062021г., издадена от EVS AMERICAN CONSULTING за извършени транспортни разходи от Ню Йорк до Варна, на обща стойност 500 американски долара; търговска товарителница 2021NY15563; декларация от Т. И. Т. за извършени разходи от Варна до София и декларация за външен транзит на Общността T1 с МРН 21BG00200220284460. Извършен е анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обръщение в Република България. В тази връзка е осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействието на Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. С писмо peг. 32-359976/21.10.2022 г. на Централно митническо управление (ЦМУ), АМ, от американските митнически органи е предоставен отговор с приложения, представляващи Електронна информация за износ (Electronic Export Information; EEI) от системата на американската служба Митници и гранична защита (CBR). Предоставеният документ ELECTRONIC EXPORT INFORMATION: ITN X20210419309521, XTN 870710544-ZIMUNUC976131, съдържа информация за автомобила по процесната МД MRN 21BG005808062616R5/25.06.2021г., който е деклариран за износ от САЩ за България на цена от 14 088 USD. Предвид разликата в данните от МД и EEI и породилите се съмнения относно действителната цена на внесения автомобил, както и елементите, които се прибавят към нея при определяна на митническата стойност, с писмо рег. 32-388950/11.11.2022 г. от Т. са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност. В отговор, с писмо рег. 32-402022/22.11.2022 г. от негова страна е представено удостоверение с рег. ДП985/2022/01.07.2022г., издадено от 02 РУ СДВР, за противозаконно отнемане на МПС л.а. марка Мерцедес, модел С300, шаси: WDDWF4KB2GR150685, с рег. [рег. номер]. В писмото Т. заявил, че всички документи свързани със закупуването на автомобила и неговото обмитяване са се намирали в отнетия лек автомобил. На 30.10.2022г. митническите органи извършили проверка на автомобила за износ по номер на шаси, на страница http://en.bidfax.info/mercedes-benz/c-class/8185541-mercedes-benz-c-300-4matic-2016-gray-20i-4-vin-wddwf4kb2gr150685. html, при което направили извод, че автомобилът е продаден за сумата от 12 300 щатски долара (щ.д.). Със служебна бележка 32-412688/29.11.2022г., копия от всички представени документи са изпратени в отдел Митническа дейност при ТД Митница София за становище относно декларираната митническа стойност. След анализ на данните от приложените към МД документи и полученият от компетентните власти в САЩ отговор, от митническите органи е прието, че са налице основателни съмнения относно декларираната МС на внесения автомобил. Отхвърляйки последователно вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС, административният орган е приел, че приложимият ред е този по чл. 74, § 3 от МКС, като МС е определена при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и с оглед наличните данни на митническата територия на Съюза. Предвид определената нова митническа стойност в размер на 22562,78 лв. и след изчисления заплатен размер на база декларирани данни, са определени за вземане под отчет и досъбиране мито в размер на 1759,80 лева и ДДС в размер на 3871,55 лева. При така установените факти, първоинстанционният съд приел от правна страна, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. По съответствието на решението с материалния закон съдът приел, че същото е издадено в противоречие с материалния закон. На първо място е очертал предметът на спора и е дал е тълкуване на относимите правни разпоредби. На следващо място, съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочил, че внесеният с процесната МД употребяван автомобил, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. За да отрече основателността на съмненията, изложил мотиви, че същите не са надлежно обосновани, както следва: При определяне МС на автомобила митническите органи неправилно са се позовали единствено на предоставената от американските митнически власти EEI, където липсват каквито и да е данни, че посочената стойност на автомобила е реално уговорената, респективно - заплатената или подлежащата на плащане цена. Митническите органи са възприели, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката пазарна стойност на автомобила, въз основа на база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от публичен регистър или да имат характер на официален документ. Според първоинстанционният съд в случая извършената проверка по реда на международното сътрудничество, не е установила по безспорен начин посочената в EEI продажна цена от 14 088 USD, тъй като в нея са налице противоречия с останалите събрани по делото доказателства. Полученият отговор от американските митнически власти и по-конкретно в частта му на предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Като официален документ съдът признал само придружителното писмо от американските митнически власти, за което обаче посочил, че не съдържа никаква релевантна за делото информация. Поради това отказал да приеме, че митническата стойност е определена въз основа на безспорни налични данни на митническата територия на Съюза, като са използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото законодателство. По изложеното първоинстанционният съд заключил, че директорът на ТД Митници София е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Наличните по делото факти, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и са посочени приложимите правни норми. Основният спорен въпрос по делото е дали при издаването на митническия акт митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, съответно законосъобразно ли са определили митническата стойност по процесния внос. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционният съд, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен, тъй като митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с предоставената по линия на международното сътрудничество от американските митнически власти EEI, съгласно която стойността на автомобила е в размер на 14088 USD. Доколкото според подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 2600 щатски долара, у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта, поради което е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като за целта е отправено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, митници и гранична защита за извършване на търговската сделка и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение в Република България на употребявани моторни превозни средства от САЩ, за които има възникнали подозрения за декларираната занижена МС. Както бе посочено в обстоятелствената част по-горе, американските митнически власти са представили електронна информация за износ - Electronic Export Information от системата на американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ с дестинация Република България. Според административният съд, обаче, официален документ е самото придружително писмо на американските власти, но като такъв не може да бъде приета приложената към него EEI, която не съдържала релевантна за спора информация. Този негов извод не може да бъде споделен. В писмото е посочено, че EEI са американския еквивалент на европейската МД за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 14088 USD (при посочени 2600 USD в МД в България). Писмото, заедно с информацията, предоставени от американските митнически власти, представляват официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащите се в него данни притежават висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Наред с изложеното, противно на приетото от първоинстанционния съд официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, че тя не е придружена със съответните доказателства за действителното ѝ плащане, тъй като документи касаят вътрешните отношения между продавача/износителя и получателя/купувача, така че, ако някои от елементите на тази цена са за сметка на продавача, то получателят следва да притежава съответните документи и да докаже това. Освен това, доказателствената стойност на предоставената EEI следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителя ведно с МД Bill of sale на стойност 2600 USD. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от американските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения, както и че липсват други данни за това каква цена е заплатил купувачът. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и че т. нар. основателни съмнения относно достоверността на декларираната МС са обосновани на база на официално издадени документи. Неправилни са изложените от административният съд в обратната посока аргументи. На следващо място следва да бъде посочено, че според първоинстанционния съд митническите органи не са установили по безспорен начин, че продажната цена е в размера (14088 USD) установен по реда на международното сътрудничество и в хода на извършената последваща проверка. В това отношение следва да бъдат споделени аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка, като се вземе предвид получената от американската служба за митническа и гранична защита СВР информация, и като се отчете невъзможността за определяне на МС на стоката по предходните методи на чл. 74, правилно на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 новата митническа стойност на автомобила по МД с MRN 21BG005808062616R5 е определена съгласно информацията, съдържаща се в EEI, и тази в посочената база данни на администратора, провел търга/аукциона. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че митническите органи не са положили необходимата грижа да установят справедливата стойност на внесения автомобил и че новата МС е определена необосновано и в противоречие с доказателства по делото. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като не е приета декларираната договорна стойност на процесната МД, подадена от Т. И. Т. правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. Директорът на ТД Митница София е постановил законосъобразен административен акт, който следва да бъде стабилизиран. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Т. И. Т. против Решение РЗМ-5800-1116/32-233206 от 21.06.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора в полза на Агенция Митници следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в размер на 45,05 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,