Решение № 1725 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Радж, чрез адв. С. Генев, против решение 2051/30.03.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 2921/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р-22221720007861-091-001 от 18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с решение 244 от 15.02.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр.София при Централно управление (ЦУ) на НАП, относно установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за: 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в общ размер на 575 781,95 лв. и лихви в размер на 179 048,33 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че административният съд не е обсъдил доказателствата по делото, не е изяснил фактическата обстановка и не е изложил мотиви във връзка с различните факти по делото, което е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Посочва като необосновано изложеното от административния съд, че не е доказано, че С. Кумар е баща на ревизираното лице. Намира, че съдът не е изпълнил задълженията си да разпредели доказателствената тежест в процеса като и не е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение по делото не сочат доказателства. Посочва, че неправилно приходните органи са обложили 25 000 Евро, които Д. Радж е прехвърлил от евровата си сметка в левовата си сметка. В тази връзка излага, че в мотивите си съдът е възприел изцяло констатациите на ревизиращия екип без изобщо да обсъди обективно всички доказателства и факти по делото. Касационният жалбоподател сочи, че в ревизионното и съдебното производство са представени няколко декларации от баща му, че е превел парични средства по сметка на Радж, които не са обсъдени от съда. Твърди, че не са спазени преклузивните срокове за извършване на ревизията. Представя в надлежен превод акт за раждане на Д. Радж. Иска отмяна на решението с присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 32 294лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил РА Р-22221720007861-091-001 от 18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 244 от 15.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.София при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДФЛ за: 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в общ размер на 575 781,95 лв. и лихви в размер на 179 048,33 лв.. За да отхвърли жалбата съдът на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК е приел, че ревизионния акт е законосъобразен, като издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 от ДОПК. Съдът е приел, че ревизиращите органи по приходите са имали основание да определят задълженията за данък по ЗДДФЛ, след преценка за наличие на обстоятелствата, изброени в ал. 1 на чл. 122 в случая тези, по смисъла на т. 2. При ревизия по аналогия презумпциите и предположенията за определяне размерите на укрити доходи/приходи следва да бъдат използвани само тогава, когато за анализирането на посочените в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК обстоятелства не са налице каквито и да било обективни данни, но в същото време бъде установено, че: не е подадена декларация и/или са на лице данни за укрити приходи или доходи (чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2). Административният съд е отбелязал, че с РД е прието наличието само на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, без да е цитирано и това по т. 1 до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Констатирал че, че не е спорен фактът, че декларация е била подадена само за 2018 г., но не и за 2016 г. и 2017 г. Изложил е, че пропускът да бъде посочено и основанието по т. 1 не представлява съществено нарушаване на процесуалните правила, понеже не се отразява на правото на защита. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспорващият не установява и не доказва, че паричните средства представляват дарение от К. Сунил, както и че същият е негов баща и че последният е разполагал с тези средства по свои банкови сметки. Изложил е, че по отношение на процесните суми не е приложимо изключението, регламентирано с чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. До този извод съдът е достигнал ,като е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.Следователно паричните средства, така както са установени и дефинирани с ревизионния акт представляват облагаем доход, по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ брутната сума, придобита през съответните, процесни за ревизията данъчни години 2016 2018, вкл. от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Доходите от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ представляват доход, по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6., който подлежи на годишно облагане чл. 48, ал. 1, вр. чл. 17. Съдът е възприел, че правилно с ревизионния акт са начислени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за: 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в общ размер на 575 781,95 лв. и лихви, в размер на 179 048,33 лв. и е отхвърлил жалбата на Д. Радж срещу РА. Решението е правилно постановено. По делото няма спор по фактите. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд и не следва да бъдат повтаряни. Спорният момент е установяване произходът на средствата, постъпили по банкова сметка на касатора при Райфайзен България ЕАД от три източника, подробно индивидуализирани в приетото без оспорване заключение на ССЕ. Това обстоятелство както в Ревизионния доклад /РД/, така и в решението на решаващия орган е прието за неустановено в хода на ревизията. До този извод законосъобрзано и в съотвествие с доказателствата по делото е достигнал и първоинстанционния съд. Досежно наредител Р. Дийпак от сметка 0110182488, с нареждаща институция банка Сингапур и кореспондентна банка в Белгия не се установява твърдяния от касатора факт, че сумите по сметката в Сингапур, които е превел по българската си банкова сметка са с произход дарение от неговия баща-С. Кумар. Обстоятелството, че С. Кумар е баща на Д. Радж беше установено от представеното и прието в настоящото производство писмено доказателство-акт за раждане. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство ревизираното лице твърди, че част от средствата са му превеждани по негова банкова сметка в Сингапур, откъдето са прехвърляни по сметките му в България, но доказателства за извършен превод от бащата по сметката на касатора в Сингапур, не бяха ангажирани. Липсват извлечения от банковата сметка или други документи, от които да е видно кога са осъществявани банковите операции по тази сметка - кога са получавани суми по нея и кога са прехвърляни по сметките му в България, както и кое лице е нараждало захранването на сметката. В тази насока представените декларации от С. Кумар са недостатъчни предвид факта, че за установяване на процесните обстоятелства са необходими писмени доказателства. Този факт е констатиран в хода на ревизията и е част от мотивите на РД и решението на решаващия орган, макар и с други, неправилни номера на банкови сметки, от които са извършени преводите към сметката на касатора в Райфайзен България ЕАД, поради което са неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, поради неуказване на необходимостта от представяне на доказателства за установяване на определени факти от съществено значение по делото. В тази насока са правилни доводите на органа по приходите относно приложение на разпоредбата на чл. 116 ал. 1 от ДОПК, съгласно която в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, смята се, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства. Относно превода с инициатор на операциите банковата операция за получено плащане от Earthport PLS Лондон, съгласно заключението на вещото лице името на референтната страна на инициатора е Д. Радж или Д. Радж/ С. Кумар, т.е. отново не се установява по безспорен начин, че наредител е бащата на ревизираното лице-С. Кумар, тъй като са посочени като наредители както касатора, така и неговият баща при условията на алтернативност. По същите съображения, поради липса на доказателства не се установява произхода на средствата постъпили по сметките на касатора в левова банкова сметка Райфайзен банк България ЕАД и съответно превода им по друга негова сметка в Райфайзен банк България ЕАД. Няма пречка едно лице да превежда суми от една своя сметка в друга такава, каквито са доводите на касатора, но следва да бъде доказано основанието за първоначалното захранване на сметката със сумите, които впоследствие са преведени по друга сметка на същото лице. Неоснователни са останалите доводи в касационната жалба за допуснато нарушение на процедурата по издаване на Ревизионния акт, каквито макар и неконкретизирани не са установени при служебна проверка, както от първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция. Спазени са сроковете по чл.109 от ДОПК, а срока за приключване на ревизията, така както приема в практиката си ВАС е инструктивен, а не преклузивен. Не може да бъде споделен довода на касатора за непоследователност в действията на органа по приходите, тъй като резултатите от извършената проверка не са задължителни както за лицето, така и за ревизиращите органи. Съгласно чл.110, ал.2 ДОПК с проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице, поради което факта, че проверката извършена през 2017г. е приключила без констатирани нарушения на данъчното и осигурително право, не преклудира правомощието на данъчната администрация в последващо производство по реда на чл.112 и сл. от ДОПК да установи различни факти и да определи данъчни задължения на лицето. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при липса на възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника по касация, основателна е претенцията му за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 32294 лева, съгласно представен и приет по делото списък. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение