Решение № 4939 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 440/2009 г.

Решение № 4939 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 440/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Райна Найденова Борисова чрез пълномощника й - адвокат Радослав Ганчев Ганев против решение № 1-2-55 от 15.05.2008 година по адм. дело № 20312/2007 година на Софийския районен съд. С него е изменено решение № 0177 от 7.08.2007 година на ОСЗГ "Панчарево", като обезщетението за земеделски имот с площ от 2.546 декара е увеличено от 2057 лева на 2080 лева. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че обезщетението е определено при спазване правилата на Наредба за реда за определяне цени на земеделските земи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Райна Найденова Борисова против решение № 0177 от 7.08.2007 година на ОСЗГ - Панчарево. С него на наследниците на Найден Иванов Томов е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 2.546 декара, IV категория по 808 лева на декар или общо 2057 лева. Твърдяла е, че имотите се намират в урбанизирана територия и цената им е многократно по-висока. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че на наследниците на Найден Иванов Томов е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада с площ от 2.488 декара, IV категория в строителните граници на Подуяне, местността "Кераните", поради застрояването му. Постановено е правоимащите да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза. Прилагайки правилата на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, вещото лице е оценило имота на 2080 лева. Вторият вариант на заключението е по пазарна цена на имот в строителните граници на града, при която вече стойността възлиза на 598310 лева. Съдът е приел, че оценката на имота следва да се определи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и е възприел първия вариант от заключението, съгласно който имотът е оценен на 2080 лева. В този смисъл е изменил и обжалваното решение на ОСЗГ. Така постановеният съдебен акт е правилен. В касационната жалба се прави довод за материална незаконосъобразност на решението, тъй като имотът отдавна не е земеделска земя и следвало да се оценява по пазарна цена по метода на пазарните аналози. Доводът е неоснователен. Законодателят е уредил изрично правото на собствениците на земеделски земи, които не могат да бъдат възстановено, поради извършени обществени мероприятия, да бъдат обезщетени. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ предвижда размерът на обезщетението за такива земи, включително в границите на урбанизираните територии да се определя по реда на наредба. Точно по този начин е определено обезщетението в конкретния случай. Поради това решението е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение