Решение № 546 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г.

Решение № 546 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на М. П. К. /Михайлова/, А. П. К., А. С. Г., К. С. Г., М. Я. К., П. М. М. и С. Я. Г., всички от гр. Ц., за отмяна на влязлото в сила решение № 1339 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5732/07 г. на ВКС, V ГО. С него е бил уважен предявеният срещу молителите иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - признато е за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателката на ищците К. С. П. е била собственик на процесната нива от 5 дка в землището на с. Лозенец, местност "Тарфа". Решаващите мотиви на съда са свързани с това, че нивата неправилно е възстановена на ответниците, в качеството им на наследници на Я. Г. Ж., въз основа на решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което произходът на нивата е свързан със съпругата на Я. Г. - П. С. Г., която е дъщеря на наследодателите на ищците С. П. С. и К. С. П.. Тъй като тази нива е била дадена на бащата С. П. с протокол от 31.08.31 г. на комисията по настаняване на бежанците, а след неговата смърт с роднински спогодителен протокол нивата е оставена за ползване на преживялата съпруга К. П., предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на наследниците на К. П. Дори този имот да е бил даден в зестра на П. Г., не е била изпълнена необходимата форма за прехвърляне на правото на собственост. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, които молителите считат за нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и които според тях установяват, че комисията по настаняване на бежанците е предоставила на техния наследодател Я. Г. нива в местността "Тарфа" с площ от 5 дка, имот пл. № 175; че тази нива е различна от нивата в същата местност, имот пл. № 165, дадена от същата комисия на наследодателя С. П. и че неправилно е бил уважен предявеният срещу тях иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Това са протокол от 27.11.62 г. за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС; декларация от лицето И. В. Т., че в местността Тарфа Я. Г. е имал нива, съседна на нивата на дядото на деклараторката, имот пл. № 174; решение по протокол № 77Л/2.20 от 09.12.93 г. на ПК Ц., с което е отказано произнасянето по заявление на наследниците на Я. Г. за възстановяване на нива пл. № 175 в местността "Тарфа", тъй като тя е записана като свободен общински парцел; декларация за притежавани непокрити земеделски земи на Я. Г. Ж.; протокол от 31.08.31 г. за предоставен имот пл. № 165 на С. П. С.; протокол № 22 от 25.12.35 г. за определяне окончателната цена на отпуснатите на С. П. земи; нот. акт № 119/1946 г. за земите на Продан С. П. и роднински спогодителен протокол от 30.06.1943 г. Ответниците в производството М. А. И. и К. А. П. оспорват молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се иска в случаите, при които се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при разглеждане на делото в инстанциите по същество, или пък тя не е могла да се снабди своевременно с тях, въпреки положената грижа. Изисква се също така новите обстоятелства или писмени доказателства да са съществени за решаването на делото. Част от представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като са били представени при разглеждане на делото. Това са протокол от 31.08.31 г. за предоставен имот пл. № 165 на С. П. С. и скица към него; роднински спогодителен протокол от 30.06.1943 г.; решение по протокол № 77Л/2.20 от 09.12.93 г. на ПК Ц., нот. акт № 119/1946 г.; декларация за притежавани непокрити земеделски земи на Я. Г. Ж. Тези доказателства не могат да служат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Декларацията на лицето И. В. Т., че в местността Тарфа наследодателят Я. Г. е имал нива, съседна на нивата на дядото на деклараторката, не е сред писмените доказателства, допустими по ГПК, тъй като по същество представлява писмени свидетелски показания. Тя също не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение. Протоколът от 27.11.62 г. за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС, сред които и Я. Г. Ж., също не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК. Видно от преписката при ПК Ц., приложена по делото, данни за количеството земи на Я. Г., причислени към ДПФ, се съдържат в писмо на О. Ц. № 1926/27.09.93 г. При добро водене на делото, този протокол е могъл да се представи своевременно, преди приключване на спора във въззивната инстанция. Освен това - протоколът не съдържа данни, които да са съществени по делото, тъй като в него са посочени само по количества причислените към ДПФ земи на Я. Г., без да са посочени местности, поради което този документ не може да се свърже с процесния имот. И на последно място - протокол № 22 от 25.12.35 г. за определяне окончателната цена на отпуснатите на С. П. земи не съдържа обстоятелства, които да са от значение за изхода на делото. В него са оценени земи, различни от тези по протокола от 31.08.1931 г., т. е. различни от процесния имот. С последващ протокол № 24 от същата дата е дадена окончателна оценка и на процесния имот, но това обстоятелство също не е съществено за изхода на делото. Неотносими към спора по делото и следователно - към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са и документите, представени от молителката с допълнителна молба: удостоверение на ТКЗС М., че Я. Г. е чл. на стопанството, което да му послужи за опрощаване на задълженията му по Указа за опрощаване на задълженията към банките - ДВ БРV87/55 г.; писмо № 1323 до Д. за издаване на нотариален акт за собственост на името на наследниците на починалия бежанец Г. Ж. Г. /без описани имоти/; декларация от 1948 г. от Я. и Р. Г. и за внесени в банката суми и писмо на Д. до Б. от 1959 г. за изпращане на необходимите книжа за снабдяване с нотариални актове на Я. и Р. Г. и Ж. за дадените земи по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение